О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
С., 15.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.04.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1109/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5382/28.12.2015г.,подадена от [фирма],С.,чрез пълномощника му адвокат В. Н.,против решение №290/20.11.2015г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по т.д.№228/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №111/10.06.2015г. по т.д.№2/2015г. по описа на Габровски окръжен съд,в частта му, с която „Спектър” ЕООД [населено място] е осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на А. С. С. и С. С. С. да упражняват правото си на собственост върху УПИ V, кв.31 по плана на [населено място] с обща площ от 1 314 кв.м. с граници: [улица], [улица]; о.т.440а – 4406 и УПИ VІ, кв.31, като премахне построената в имота масивна едноетажна сграда, представляваща хале „механична обработка” с площ от 388 кв.м., построена върху част от УПИ V в кв.31 по плана на [населено място], с обща площ от 1 314 кв.м., с граници: [улица], [улица]; о.т.440а – 4406 и УПИ VІ, кв.31, на основание чл.109 от ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба А. С. С. и С. А. С.,чрез пълномощника си адвокат К. Я.-М.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявеният от ищците А. С. и С. С. срещу ответното дружество иск по чл.109 от ЗС за премахване на построената в имота им масивна едноетажна сграда,представляваща хале”механична обработка”,с площ от 388 кв.м.,ищците твърдят ,че сградата е”незаконен строеж” и че тя не им позволява да упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем,а ответното дружество [фирма] възразява,че по правоприемство е суперфициарен собственик на процесната сграда и че нейното ползване не представлява неоснователно действие по смисъла на закона за да бъде премахната,като в тази насока се позовава на мотивите на решение от 16.05.2005 година по гр.д. № 465/2004 година на ВКС на РБ/постановено в приключило производство между същите страни по иск с правно основание чл.59 ЗС/.Съдът е посочил,че по делото е изяснено,че с влязло в сила решение в производство по чл.108 от ЗС на ищците е признато правото на собственост върху имот от 941 кв.м.,попадащ в парцел V ,кв.31 по плана на [населено място]. /решението на ВКС е от 12.03.2002 година/,като ревандикационният иск е уважен заради възстановеното им право на собственост върху дворно място, на основание чл.2,ал.2 от ЗВСВОНИ,което е било отчуждено не по установения законов ред от държавата през 1959 година. В. съд е отбелязъл,че в ревандикационното производство не е обсъждан въпроса за построената след отчуждаването на дворното място сграда-хале”механична обработка”,като данните за нейното построяване,установени по делото, дават основание съдът да приеме,че процесната сграда е построена от държавата,като първоначално е била предоставена в оперативно управление на ДПП”И. В.”,а впоследствие е преминала в патримониума на Е. [фирма]-гр. С.,праводател на ответника [фирма].Съдът е посочил,че според заключението на вещото лице за процесната сграда липсват строителни книжа-одобрен строителен проект или други документи-протоколи за определяне на строителна линия и ниво,както и акт за узаконяване.Съдът е приел,че спорът между страните следва да се реши,като се съобрази и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 година на ВКС по т.гр.д. № 6/2005 година на ОСГК – в контекста на това решение процесната сграда представлява „незаконен строеж”,а това обуславя приложението на чл.2,ал.6 от З.,според която норма”когато върху одържавената,отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 година,собствеността върху земята се възстановява реално,а отношенията между собственика и строителя,респективно извършилия промените се уреждат съгласно чл.73 и чл.74 от ЗС” и следователно,в настоящия случай на държавата е отречено правото на суперфициарен собственик върху построената сграда,респективно такива права нямат и Е. [фирма]-гр. С. и ответника [фирма]-гр. С.,като ирелевантен за спора е статутът на процесната сграда, като търпим строеж, съгласно пар.16 от ПЗР на ЗУТ/процедурата в тази не е приключила/.Съдът е стигнал до извода,че предявеният от ищците негаторен иск по чл.109 от ЗС ,с който се предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост,което ограничава правото на собственост и пречи или ограничава ползването на вещта по предназначение-Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г.,ОСГК,е основателен и следва да се уважи,след като ответното дружество не е суперфициарен собственик на процесната постройка,то същото няма правата по чл.64 от ЗС,а от приложената скица № 3 към решението по чл.108 от ЗС ,неразделна част от същото е видно,че процесната сграда е ситуирана така,че ограничава правото на собственост на ищците върху целия терен,като пречи и на пълноценното ползване на незастроената част от реституирания имот,който е ограден и заключен.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т. 3 ГПК.В същото са формулирани няколко правни въпроса,които обобщени се отнасят до отношенията между собствениците на недвижими имоти,реституирани по реда на ЗВСОНИ и собствениците на сгради,построени в реституираните имоти преди възстановяването на собствеността им по този ред,които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС,съгласно приложените с изложението решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
К. съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така посочения правен въпрос при условията на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В останалата част от изложението на касатора се сочат като правни въпроси,такива неотносими към решаващите мотиви и се съдържат касационни оплаквания в тази връзка по смисъла на член 281,т.3 ГПК,поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №290/20.11.2015г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по в.т.д.№228/2015г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се уведоми касатора [фирма],гр.С.,лично и чрез пълномощника му адвокат В. Н.,в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 524 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,като представят документ по делото за внасянето й,в противен случай жалбата ще им бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: