О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 26
гр. София,23.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3856 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 463 от 27.06.2008 г. по гр. д. № 233/2008 год. на Софийски окръжен съд е обезсилено първоинстанционното решение от 31.01.2008 год. по гр. д. № 233/2007 год. на Ботевградския районен съд, с което е допусната съдебна делба и производството по делото е прекратено.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищцата М. С. Д. от гр. Х., чрез пълномощника й адв. Ил. Д. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи. Поддържа, че въззивният съд, след като е констатирал, че съсобственици в имота са и други лица, е следвало да ги конституира като съделители, а не да прекратява производството с обезсилване на първоинстанционното решение по същество на спора. Както в подадената жалба, така и в уточнението към нея, се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както и че неговата отмяна ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Представени са ТР № 2/2.07.2004 год. на ВКС и публикации на решения на ВКС по чл. 283 ГПК /отм./ в цитирана книга.
В представения писмен отговор ответникът Н. В. В. оспорва касационната жалба.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва прецени дали са налице основанията за допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Предпоставките за това са в обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието им следва да се обоснове от касатора, като в случая последният се позовава формално на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Макар и да не е изрично формулиран в касационната жалба кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, въпреки указанията за това на въззивния съд, то с оглед изложените оплаквания може да се обоснове извод, че това е въпросът за допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица. Предявеният иск е за делба на ? ид. ч. от жилищна сграда, построена върху държавна земя със съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който имот страните по делото са придобили по време на брака им, прекратен с развод. Съдът е констатирал, че не са представени доказателства за извършена делба между страните по делото и собственика на другата идеална част от имота, поради което и делбата на прекратената имуществена общност, без участието на другия съсобственик, не може да бъде извършена и производството по иска се явява недопустимо.
Следователно, налице е съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и същият е решен в противоречие на цитираните съдебни решения – ППВС № 4/64 год., решение 713/81 год. и решение 764/91 год. В същите е прието, че делбата на идеална част от недвижим имот е допустима, но извършването й е обусловено от прекратяване съсобствеността с третото лице до съставянето на разделителния протокол, което е предмет на разглеждане във втората фаза на делбеното производство. Поради това в случая е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и то е достатъчно да се приеме за допустимо касационното обжалване на въззивното решение, без да се излагат съображения по поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и по неотносимостта на представеното ТР № 2/2004 год.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 463 от 27.06.2008 год. по гр. д. № 233/2008 год. по описа на Софийски окръжен съд по подадената от М. С. Д. от гр. Х. касационна жалба срещу него.
Делото да се докладва на П. на ІІ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: