Решение №264 от 14.6.2017 по нак. дело №398/398 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 264

С., 14.06.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4962/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №6933/28.09.2016г.,подадена от П. М. Г.,чрез пълномощника й адвокат Х. П. Я.,против решение №402/02.08.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по гр.д.№202/2016г. по описа на същия съд с което се отменя решение №15 от 22.01.2016г.,постановено по гр.д.№1450/2013г. на Ботевградски районен съд,в частта,с която е изнесен на публична продан описания в решението недвижим имот,както и в частите,с които са отхвърлени предявените от В. М. Г. срещу П. М. Г. и М. Н. Г. искове за заплащане на припадащите им се части съобразно дяловете им в съсобствеността от стойността на извършените от В. М. Г. подобрения в допуснатия до делба недвижим имот,извършени в периода 1986-2003г.,описани в решението,като вместо това е постановено:
-поставя в дял на В. М. Г.,на основание член 349,ал.2 ГПК следния недвижим имот,находящ се в [населено място],обл.Софийска:дворно място,съставляващо УПИ ІV-1260 в кв.50 по плана на [населено място], [община],цялото от 730 кв.м,при съседи:от север УПИ ІІІ-1261,от изток-река,от юг- УПИ V-1259 и от запад-улица,заедно с построените в него полумасивна еднофамилна жилищна сграда,паянтова стопанска сграда,масивна стопанска сграда с навесна част към нея,дървен навес и стопанска сграда/свинарник/.
-постановява В. М. Г. да уравни в пари дяловете на П. М. Г. и М. Н. Г.,като в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение следва да им заплати,както следва: на П. М. Г.-сумата 18232,50лв. и на М. Н.-сумата 6077,50 лева,ведно със законната лихва врху всяка от тези суми до окончателното им изплащане.
-осъжда на основание член 346 ГПК,вр. с член 12,ал.2 ЗН,П. М. Г. за заплати на В. М. Г. сумата 1801 лева,представляваща припадащата й се част съобразно деля й в съсобствеността на гореописания недвижим имот,стойност на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от В. М. Г. през 2003г. подобрения в имота,изразяващи се в следното:вътрешна мазилка по стени и тавани,фаянсова облицовка на стени,3 броя врати,остъкляване на тераса и тухлен зид,направа на ел. инсталация,доставка и монтаж на П. тръби,ремонт на покрив и подмяна на 50 бр. цигли,подмазване на капаци на покрива,облицовка с дървена ламперия на стените на мазето,полагане на бетонова настилка на мазе,циментова замазка на стълби,подмяна на водопроводната инсталация,поставяне на дървено дюшеме,подмяна на дървената дограма на къщата,направа на свинарник,метална решетъчна ограда и бетонова настилка,направа на навес за дърва,бетонова настилка на пътеки и площадки.
-осъжда на основание член 346 ГПК,връзка с член 12,ал.2 ЗН,М. Н. Г. да заплати на В. М. Г. сумата 681,31 лева,представляваща припадащата се част съобразно деля му в съсобствеността на недвижимия имот,увеличената стойност на имота в резултата на извършените от В. М. Г.,гореописани подобрения в имота.
-потвърждава решение №15/22.01.2016г. по гр.д.№1450/2013г. по описа на Ботевградски районен съд,в частта,с която е отхвърлен предявения от В. Г. М. срещу М. М. Я. иск по сметки за разликата над сумата от 248,48 лева до пълния му предявен размер,
– в останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на касационна жалба е частта от въззивното решение относно начина на извършване на делбата и за заплащането на извършените подобрения от съделителя В. М. Г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба В. М. Г.,чрез пълномощника си адвокат Б. А. Б.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че делбената маса включва дворно място,ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки и съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза,дворното място и жилищната сграда са реално неподеляеми.Съдът е посочил,че двама от съделителите –В. М. Г. и П. М. Г. са направили искане за възлагане на на делбения имот,на основание член 349,ал.2 ГПК,като според предвиденото право на възлагане има само наследник,т.е. това е само лице придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,при която съсобствеността е възникнала по наследяване,а при наличие на т.нар.смесена съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,възлагането по член 349,ал.2 ГПК е недопустимо.Съдът е приел за установено,че в настоящия случай,наследодателите на страните М. Г. Г. –починал 4.10.2005. и съпругата му-П. Н. В.-починала 27.02.2003г.,са били собственици на процесния имот,като част от него е била придобита от М. Г. по наследство,а другата придобита от двамата съпрузи по време на този брак,в режим на СИО,на основание изтекла придобивна давност,като след смъртата на П. В. част от имота е преминала в наследство на наследниците й –съпруга й М. Г. и децата им В. М. Г.,Н. М. Г. и М. М. Я.,като М. Г. е придобил и част от прекратената СИО,и впоследствие последният с договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №33/2004г. продал на сина си Н. М. Г.,по време на брака му с П. Г.,своята иделна част от процесния имот,като след смъртта на Н. М. Г. през 2005 година-половината от тази част е била придобита от преживялата съпруга П. Г.,а другата половина по наследство от последната и синът им М. Г..Съдът е приел,че независимо от това,че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на повече юридически факти-наследяване,прекратена СИО и правна сделка,не е налице хипотезата на смесена съсобственост,съгласно приетото в т.8 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС.Изложени са доводи,че независимо че наследодателят на М. Г.-Н. Г.,е придобил част от имота чрез покупко-продажба от общия наследодател на страните-М. Г.,това не променя характера на имота като наследствен,доколкото Н. Г. е наследник на М. Г..Същите аргументи съдът е изложил и за съделителката П. Г.,която е придобила частта си в резултат на прекратяване на СИО и наследяване от Н. Г..Ето защо,съдът е стигнал до извода,че всички тези юридически факти не са довели до участие на чужди за наследството трети лица и имотът е запазил наследствения си характер,поради което следва да остане в патримониума на един от наследниците,поради което е допустимо делбата на процесния имот да се извърши посредством способа по член 349,ал.2 ГПК.
По отношение на заявените от съделителя В. Г. срещу останалите съделители субективно съединени претенции по сметки-член 346 ГПК,за заплащане на припадащите им се съобразно квотите в съсобствеността суми за извършени от него подобрения в делбения имот в общ размер от 7 805,12 лева,подробно описани по вид, стойност и време на извършването им,със знанието и съгласието на общите наследодатели М. Г. и П. Г.,т.е. пради възникване на съсобствеността,съдът е квалифицирал претенцията по член 12,ал.2 ЗН.Съдът е приел,че от събраните по делото доказателства,се установява,че съделителят В. Г. е извършил лично със свои средства описаните от него подобрения,както и че в резултат на извършването им се е увеличила стойността на делбения имот,като за размера на увеличената стойност на имота съдът кредитира основното и допълнително заключение на СТЕ на вещо лице П.П.,поради което е стигнал до извода,че съобразно квотите в съсобствеността,определени с решението за допускане на делбата, съделителите ответници по иска по сметки,предявен от В. Г.,следва да му заплатят увеличената стойност на делбения имот,както следва-съделителката П. М. Г.-сумата 1801лв.,съделителят М. Н. Г.-сумата 683,31 лева и съделителката М. М. Я.-сумата-248,80 лева.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В точка първо римско от изложението се твърди/цитирам/:
І. По отношение на допустимия способ за извършване на делбата,постановеното решение на СОС е в противоречие с т.8 на Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС.”,
като съдът се е произнесъл по въпроса за допустимият способ за извършване на делбата при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт и приложението на член 349,ал.2 ГПК при наличието на такава съсобственост.Изложени са доводи,че с оглед събраните по делото доказателства относно съсобствеността между съделителите,безспорно е установено, че това е станало в резултат на повече от един юридически факт и то от различни видове-наследяване прекратяване на СИО и покупко-продажба,поради което съдът се е произнесъл по този въпрос в противоречие с горепосочената задължителна практика на ВКС.
Касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване въззивното решение в частта му ,относно начина на извършване на в хипотезата на член 280,ал.1,т1, ГПК по основния релевантен за изхода на делото въпрос-за приложението на член 349,ал.2 ГПК при наличие на комбинирана съсобственост,доколкото делбеният имот представялва съсобственост,възникнала в резултат на повече от един юридически факт.Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие със задължителната практика на ВКС,с оглед приетото с ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС.
По отношение на втората група въпроси,във връзка с присъждане на обезщетение за направените пособрения в делбения имот,същите са неотносими към решаващите мотиви,както и посочената практика,тъй като не се отнасят до хипотезата,предвидена в член 12,ал.2 ЗН,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №402/02.08.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по гр.д.№202/2016г. по описа на съда,в частта му относно начина на извършване на делбата,като в дял на В. М. Г.,на основание член 349,ал.2 ГПК е поставен делбеният имот и е определено парично уравнение на дяловете на другите съделители.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ без движение касационна жалба.
Да се уведоми касатора П. М. Г.,лично и чрез пълномощника й адвокат Х. П. Я.,в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 320,45 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държаните такси,които се събират от съдилищата по ГПК, като представи по делото документ за внасянето й,в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар