Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр. София, 15.03.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през 2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 1066 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Д. И. срещу решение № 22 от 30.06.2016г. на Апелативния специализиран съд, постановено по ВНОХД № 1/2016г.
С жалбата е заявена претенция за наличие на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Направено е искане за отмяна на решението и за пълно оневиняване на подсъдимия.
В допълнение към касационната жалба претенцията за нарушение на закона е свързана с липса според защитника на описано в обвинителния акт и в актовете на съдилищата от предходните инстанции конкретно поведение на подс. И., очертаващо ролята му по ръководене на организирана престъпна група. Развити са съображения за липса на извършен от въззивния съд доказателствен анализ и безкритично възприемане на свидетелски показания. Направени са възражения за неизясненост на предмета на престъпленията, свързани с противозаконно държане на високорискови наркотични вещества и оръжие. Твърди се, че са нарушени принципите, заложени в чл. 6 и в чл. 13 ЕКЗПЧ, тъй като въпреки наличните пороци е постановена осъдителна присъда и доколкото част от ангажираните в инкриминираната престъпна дейност лица са останали свидетели, а други – са сключили споразумение с прокурора.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и допълнението към нея, изложените в тях доводи и направените искания. Настоява, че осъдителните изводи на съдилищата от предходните инстанции досежно обвинението за производство на наркотични вещества са базирани единствено на показанията на свидетеля със скрита самоличност с идентификационен № 3, както и на резултатите от приложените специални разузнавателни средства. Иска от касационната инстанция да подложи на внимателен и критичен анализ свидетелските показания от гледище на съдебното минало на депозиралите ги лица и тяхната съпричастност към инкриминираната по делото престъпна дейност.
Подсъдимият И., редовно призован, не взема лично участие в съдебното заседание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че оспореното въззивно съдебно решение съдържа отговор на всички доводи във въззивната жалба, като делото е решено съобразно с доказателствата, а наложеното наказание е справедливо отмерено.
Настоящият състав на ВКС, след като обсъди становищата на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на очертаните от чл. 347 НПК предели на компетентността си, установи следното:
С присъда от 01.07.2015г., постановена по НОХД № 394/2014г. Специализираният наказателен съд, 9-ти състав е признал подсъдимия К. Д. И. за виновен за това, че:
1. През периода от 01.05.2012г. до 04.11.2012г. в [населено място] организирал и ръководил организирана престъпна група за добиване и производство на наркотични вещества с участници В. К. З. и Г. Н. И., поради което и на осн. чл. 354в, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години.
2. На 04.11.2012г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с В. К. З. без надлежно разрешително и в изпълнение на решение на организирана престъпна група произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 1,17гр. метамфетамин със съдържание на активния компонент 11 %, на стойност 29,25 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за това да е произвел и да е държал 0,002гр. метамфетамин, на стойност 0.50лв.
3. На 04.11.2012г. в [населено място] държал късоцевно огнестрелно оръжие – преработен чрез подмяна на цевта газов пистолет „М.“ и боеприпаси за огнестрелно оръжие – осем броя патрони , кал. 9 х 18 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание от шест години лишаване от свобода и на осн. чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е постановил то да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип. Приложил е чл. 59, ал. 1 НК.
С тази присъда подс. И. е признат за невиновен в това на 04.11.2012г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с В. К. З. без надлежно разрешително да е придобил и да е държал с цел разпространение прекурсори /800 мл. толуол, 18,72 гр. псевдоефедрин, 800 мл. солна киселина, 25 мл. солна киселина, 300 мл. ацетон и 430 мл. толуол, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С присъдата е извършено разпореждане с веществени доказателства, възложено е в тежест на подсъдимия заплащане на направените по воденето на делото разноски.
С оспореното по касационен ред решение присъдата е изменена, като е преизчислен срокът на предварително задържане на подсъдимия с оглед приложението на чл. 59, ал. 1 НК, увеличен е размера на възложените в негова тежест разноски по воденето на делото, извършена е корекция и по отношение на подлежащите на отнемане в полза на държавата на осн. чл. 354а, ал. 6 НК и чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК вещества и предмети. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Касационната жалба срещу това решение е неоснователна.
Преди всичко, направеното с нея искане за пълно оневиняване на подсъдимия не е съобразено с особеностите на касационния контрол, който е ориентиран към процесуалната и материално-правната законосъобразност на оспорения съдебен акт и изключва възможността на касационния съд да установява нови фактически положения, било то в рамките на събраните от предходните инстанции доказателства или чрез собствена активност по попълване на доказателствени празноти и изясняване на неясноти и противоречия в доказателствата. Изключение в това отношение прави хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, която в случая не е налице. Основните въпроси по делото е възможно да се пререшат от касационния съд единствено и само в рамките на приетата от предходните съдилища фактология. Съответно ВКС би могъл да оправдае подсъдим, ако тази фактология не сочи деянието да е извършено или ако не очертава признаците на престъпление. В случая това условие отсъства, доколкото приетите от първоинстанционния и от въззивния съд факти описват извършени от подсъдимия вменените му престъпления.
Значителна част от доводите в касационната жалба и в допълнението към нея, поддържани и в откритото съдебно заседание пред настоящия съд, биха могли да имат отношение единствено към обосноваността на въззивния акт и съдържащата се в него оценка на доказателствата, макар че използваната в тази връзка словесност затруднява идентифицирането на претенцията. Използван е практичния език на фактологичната реалност такава, каквато страната би желала да я види, влагайки свои собствени логически основания за това, което според нея е житейски правдоподобно и неправдоподобно. Подобен подход, основан на предположения, независимо дали от житейски или от друг характер, е недопустим в доказателствения процес и съдът не би могъл да го приложи. От друга страна, възраженията срещу съдебната оценка на доказателствените източници и искането настоящият съд да подложи свидетелските показания на критичен анализ сериозно надхвърлят правомощията на касационната инстанция. Осъществяваният от нея контрол е ориентиран единствено към правилното прилагане на материалния закон, към спазването на процесуалните правила при оценката на доказателствата, гарантиращи правилност на извършеното от контролирания съд фактическо установяване, както и към справедливостта на наложеното наказание. Именно поради това всички доводи, свързани с обосноваността на въззивното решение, за да получат отговор по касационен ред, настоящият състав обсъди единствено от гледище на законосъобразността на цялостния процес по формиране на вътрешната увереност на контролирания съд по релевантните факти. Извършената в тази насока касационна проверка не потвърждава претендираните недостатъци.
По достатъчно ясен, достъпен и убедителен начин съставът на апелативния съд е дал отговор на изложените пред него съществени възражения срещу фактическата правилност на първоинстанционната присъда, като е съумял качествено да защити обосноваността на заложените в присъдата и приети и от самия него за установени фактически положения от доказателствата по делото, като в тази връзка е извършил нужната проверка на доказателствената дейност на първостепенния съд. С жалбата се възразява, че във въззивното решение липсва анализ на доказателствата. В тази връзка следва да се отбележи, че макар дейността на въззивната инстанция да съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция, въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата и изрично да посочва онези от тях, които ползва като аргумент за обосноваване на всяко едно фактическо установяване, когато пред него не са направени възражения в тази насока, когато не приема нови фактически положения, различни от приетите от първостепенния съд и когато счита, че този съд качествено се е справил с анализа на доказателствата и споделя изложените от него съображения. Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че съдът е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса по формиране на вътрешното му убеждение. Прочитът на решението ясно показва не само съгласието на въззивния съд с направения от предходната инстанция доказателствен анализ. Прецизно този съд е обсъдил доказаността на обвинението по всеки от пунктовете от него, в т.ч. и относно производството и държането на метамфетамин от подсъдимия. Показанията на анонимния свидетел с идентификационен № 3 и транскрибираните записи от приложените специални разузнавателни средства не са единствените информационни източници, на които съдилищата са основали осъдителните свои изводи, както се твърди в жалбата. Те са приели, че в процесния период подсъдимият, заедно с В. З. е бил ангажиран с производството на метамфетамин, като за целта е създал в дома си импровизирана лаборатория, а намерения при претърсването метамфетамин е продукт на осъществен в този дом производствен процес, позовавайки се основно на показанията на свидетелите В. З., М. Т., К. К., З. Т., Г. И., съчетани с подкрепящите ги резултати от извършеното в дома на подсъдимия претърсване, както и показанията на присъствалите на това следствено действие поемни лица. Като допълващ аргумент съдилищата са посочили резултатите от приложените специални разузнавателни средства и показанията на двамата анонимни свидетели. Въззивният съд от своя страна се е позовал и на заключението на фоноскопната експертиза, която е назначил. Това позоваване не е опорочило процеса на формиране на убеждението му по фактите, както счита защитника. Това, че изготвилите тази експертиза вещи лица не са успели да кажат дали в изследваните от тях разговори е участвал брат на подсъдимия се дължи на факта, че те не са имали поставена такава задача и предоставен за изпълнението й сравнителен материал. Задачата им е била да установят дали в тези разговори е участвал подсъдимия и на този въпрос са отговорили категорично положително.
На всяко от поставените на вниманието му с въззивната жалба възражения Апелативният специализиран наказателен съд е дал пространен отговор. Не прави изключение в това отношение възражението на защитника, свързано с констатирани от него процесуални проблеми пред установяването на предмета на престъплението, свързано с производство и държане на метамфетамин, както и на престъплението с предмет огнестрелно оръжие и боеприпаси. Въззивният съд е изложил конкретни съображения за неоснователност на тези оплаквания /стр. 64-65 и стр. 74-78 от въззивното решение/, извършвайки дължимата от него прецизна проверка на доказателствата и на процесуалната дейност на първостепенния съд. Изложил е аргументи, изведени изключително от материалите по делото за извършено по процесуален ред претърсване в жилище, обитавано към съответната дата именно от подсъдимия и семейството му и установяване в това жилище и изземване на редица вещи, сред които и черна пластмасова кутийка, съдържала инкриминираното като предмет на престъплението по п. 3 от обвинителния акт вещество, обозначена в протокола за претърсване и изземване като „обект № 14“. Установил е, че тази кутия, наред с останалите веществени доказателства, е била предявена на страните в проведеното на 16.06.2015г. пред първоинстанционния съд заседание, като се е позовал на протокола от него. Този протокол не е бил оспорен от страните, не са били поискани от тях поправки и/или допълнения в съдържанието му и на общо основание той е доказателство за извършените в заседанието процесуални действия и за реда, по който са извършени /чл. 131 НПК/.
Няма етап от въззивното производство, в който от страна на защитата или на подсъдимия да е било поставяно на вниманието на въззивния съд възражение по повод на вещественото доказателство, описано в протокола за изземване под № 18. Поради това е некоректно да се отправя упрек към въззивната инстанция, че не е изложила аргументи по такова възражение. От друга страна, двете пластмасови фунии, представляващи веществено доказателство № 18 нямат отношение към предмета на никое от престъпленията, описани в обвинителния акт и няма как да се очаква от съдилищата „индивидуализация на предметите на престъпленията като ВД № 18“, както се настоява в жалбата. Възражението поради това се явява самоцелно. Колкото до веществото, иззето от електронната везна, описана в протокола за изземване под № 8 и идентифицирано като метамфетамин /0.002 грама/ в смес с парацетамол и кофеин, то е било включено от прокурора като част от обвинението по п. 2 от обвинителния акт. С присъдата, неоспорена от прокурора, подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е произвел и да е държал това вещество. С това практически е постигнат, макар и частично, резултатът, към който са ориентирани усилията на защитника.
Изключително детайлно въззивният съд е обосновал доказаността на връзката на подсъдимия с инкриминираното оръжие /стр. 74-78 от въззивното решение/, както и идентичността на това оръжие с подложения на експертен анализ пистолет. В тази връзка съдът се е съобразил с направените в протокола за изземване отразявания не само относно иззетите предмети, но така също и относно начина, по който те са били опаковани и запечатани, проследил е процеса по предоставяне на иззетия пистолет за предварителен експертен анализ и за последващо изследване по пътя на балистичната експертиза, като не е установил нарушения в този процес, поставящи под съмнение идентичността на иззетото оръжие и това, което е инкриминирано по делото. В протокола от проведеното на 16.06.2015г. съдебно заседание пред първостепенния съд не е вписано сред веществените доказателства да е било установено друго оръжие/оръжия, освен това, което е било подложено на експертно изследване. Поради това и доколкото съдът няма задължение да коментира несъществуващи хипотези, не представлява качествен недостатък на въззивното решение, отнемащ от възможностите на подсъдимия да узнае причините за осъждането си липсата на коментар на въззивния съд на възможността за отграничаване като предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК на предявения в съдебното заседание пистолет сред множество други оръжия.
Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа да коментира факти от предхождаща инкриминираните събития дейност на част от свидетелите по делото, както и следващи процесните събития техни евентуални изяви, за които защитникът, влизайки в ролята на свидетел, настоява в допълнението към касационната жалба, тъй като наказателно-процесуалното изследване е целенасочена дейност, ориентирана към проверка на обвинителните факти, които в случая са адресирани единствено към подс. К. И..
Без основания се твърди, че в съдържанието на обвинителния акт и в актовете на съдилищата липсва излагане на конкретни факти, очертаващи поведение на подсъдимия по ръководене на създадената от него организирана престъпна група. Както в обвинителния акт, така и в мотивите към първоинстанционната присъда и във въззивното решение е описано конкретното поведение на подсъдимия, чрез което, първо прокурорът, а след това и решаващите съдилища са приели, че той е осъществявал функцията по ръководство на създаденото от него престъпно формирование. Описани са негови действия по даване на разяснения на всеки от участниците в групата за ролята, която ще има – З. по производството на наркотичните вещества под надзора на самия И., а И. – по доставяне на нужните за производството суровини, а след това и по пласиране на произведената продукция; по издаване на разпореждания към тях; издаване на забрани към тях, напр. да контактуват помежду си, за да се запази конспиративността на формированието и на дейността му. Описани са действия на подсъдимия по възлагане на задачи, по даване на указания, ориентирани към постигането на общата цел на групата за производство и разпространение на наркотични вещества – указания кога и какви количества суровини следва да се доставят, в какви срокове и на каква цена следва да бъдат продадени наркотичните вещества; предоставяне на парични средства на И. за закупуване на нужните за производството суровини. Описани са действия на подсъдимия по налагане на „санкции“ на участниците в ОПГ при неизпълнение на нарежданията му. Описани са действия на подсъдимия, на З. и на И. по перманентно влизане във взаимоотношения помежду си по повод на тази дейност. Всичко това е достатъчно, за да се обоснове съществуването на организационна връзка между тримата, на координация в действията им и да се отдиференцира ролята на подсъдимия в ОПГ, като такава по организиране и ръководене. Няма информационен дефицит в съдържанието на обвинителния акт и на съдебните актове на инстанционните съдилища, отнел от възможностите на подсъдимия за пълноценна защита в който и да е етап от процесуалното развитие.
Това, че причастният към част от престъпната дейност на подсъдимия В. З. е сключил споразумение с прокурора не резултира в накърняване на интересите на подсъдимия. Самият закон /чл. 381, ал. 7 НПК/ е предвидил възможност за всеки от обвиняемите/подсъдимите, когато те са няколко в един процес, да поиска споразумение и да постигне този изход. При разпит впоследствие на такова лице като свидетел по същото дело ангажимент на съда е да подходи със завишено внимание към казаното от него и да го подложи на внимателна проверка. Такъв именно е бил подхода на съдилищата към показанията на посочения свидетел. Те са ги изследвали с нужната прецизност и изхождайки от качествените техни характеристики и от съответствието им с други от събраните доказателства, са ги кредитирали с доверие.
Претенцията за явна несправедливост на наказанието е заявена в контекста на претендираното наличие на основания за оневиняването на подсъдимия, каквито настоящият състав не констатира. Не са изложени каквито и да е съображения, които да налагат обсъждане на наложените на подсъдимия наказания, съобразно с нормата на чл. 348, ал. 5 НПК.
Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 30.06.2016г. на Апелативния специализиран съд, постановено по ВНОХД № 1/2016г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.