Решение №298 от 4.1.2017 по нак. дело №1128/1128 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

5
РЕШЕНИЕ
№ 298
гр.София, 04 януари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 1128 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.
Същото е образувано по постъпило искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД №551/2015 год. по описа на Окръжен съд- гр. Враца. В искането се сочи, че при постановяване на оправдателната присъда спрямо подсъдимите Х. Б. Х. и Д. И. Б., въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС, представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване и пледира за неговото уважаване.
Оправданите от въззивния съд лица- Х. Б. Х. и Д. И. Б., редовно призовани, не се явяват и не взимат отношение по искането за възобновяване.
Осъденият Т. К. Я., редовно призован, също не се явява и не взима отношение по искането.
Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите посочени в искането на Главния прокурор и всички материали, събрани по делото, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 424 , ал.1 от НПК, като искането съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.
С присъда № 72/04.11.2015 год., постановена по НОХД № 971/2015 год., по описа на Районен съд- гр. Враца, подсъдимите Х. Б. Х., Т. К. Я. и Д. И. Б. са признати за виновни за извършено на 07.02.2014 год. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в съучастие помежду им престъпление по чл. 216, ал.1 от НК-Х. като подбудител, а Б. и Я. като извършители. С присъдата районният съд е наложил на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.
С присъда № 2, постановена на 28.01.2016 год. по ВНОХД №551/2015 год., Окръжен съд-гр. Враца отменил първоинстанционната присъда и на основание чл. 304 от НПК оправдал подсъдимите Х. и Б. изцяло, а подс. Я. по обвинението за това да е извършил деянието в съучастие с тях, като намалил и размера на наложеното му наказание на шест месеца лишаване от свобода.
Присъдата на ОС- гр. Враца не е била обжалвана или протестирана пред ВКС и е влязла в сила на 13.02.2016 год.
За да оправдае двамата подсъдими Х. и Б., въззивният съдебен състав е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд по отношение на времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, като не се е съгласил единствено с доводите му за участието на подсъдимите Б. / като съизвършител/ и Х./ като подбудител. Въззивният съд е счел за недоказано обвинението, повдигнато срещу Х. и Б., като не е кредитирал обясненията на подс. Я., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.4 от НПК, приемайки, че те не се подкрепят от други доказателства и следователно е налице т.нар. „оговор“.
Обясненията на подсъдим, който дава информация не само за своето собствено престъпно поведение, но и за това на съучастниците си, следва да бъдат обсъдени задълбочено във връзка с останалите, събрани по делото доказателствени източници. От значение при тази преценка е не само характеристиката на обясненията на подсъдимия като самостоятелно доказателствено средство- тяхната последователност, непротиворечивост, достатъчна информативност по отношение на включените в предмета на доказване факти, но и подкрепеността им от други доказателства. Въззивният съд не е осъществил този дължим анализ на обясненията на подс. Я., като доводът за наличие на „оговор“ е неаргументиран по изискуемия от разпоредбата на чл. 339, ал.3 от НПК начин.
Въззивната инстанция изцяло е игнорирала показанията на св.К. С. – шофьор на таксиметровия автомобил, с който подсъдимите Я. и Б. са се придвижили до местопрестъплението. Не е анализирана изложената от св. С. информация за това, че вечерта, когато е извършено престъплението той лично е откарал двамата подсъдими до блок, намиращ се в близост до мястото, където е запален автомобила. Игнорирани са и показанията на същия свидетел за това, че на връщане подс. Я. изхвърлил някакъв предмет в кофа за боклук, след което в таксиметровия автомобил се усетила миризма на бензин. Въззивният съд не е дал необходимата оценка на обстоятелството, че тези показания на св. С. изцяло потвърждават изложената от Я. фактология за случилото се, във връзка с участието на подс. Б., вида на употребената запалителна течност и изхвърлянето на бутилката, в която е била, след деянието. Въззивната инстанция не е отчела и обстоятелството, че показанията на св. С. и обясненията на Я. изцяло кореспондират със заключенията на приетите по делото химическа и пожаро-техническа експертизи относно използваната запалителна течност и механизма на запалване на автомобила и получените по него увреждания. По този начин въззивният съд не е изпълнил задължението си да оценява доказателствата не само поотделно, но и в тяхната взаимовръзка.
На следващо място, въззивният съдебен състав е възприел изцяло показанията на св. С., приемайки, че подс. Х. има алиби за времето на извършване на деянието, без да отчете близките приятелски отношения между двамата. Приел е, че показанията на св. С. кореспондират с тези на св. Т., без да обсъди обясненията на подс. Я. за това, че подс. Х. лично е посочил ден, в който да бъде осъществено деянието, именно за да има алиби за времето на извършване на престъплението.
Въззивният съд едностранчиво е обсъдил показанията на св. Т. само относно проверката на алибито на подс. Х., приемайки, че те подкрепят изложеното от св. С., като е пропуснал да ги анализира в частта, в която свидетелят дава информация за споделеното му от подс. Я. за участието и на подсъдимите Б. и Х. в осъществяване на деянието.
Въззивният съд е приел, че престъплението е извършено само от подс. Я., без да даде отговор на въпроса какъв е бил мотивът му да го осъществи, при положение, че няма данни да е познавал собственика на автомобила, както и да е имал някакви предхождащи деянието взаимоотношения с него, за разлика от подс. Х.. В тази връзка въззивният съдебен състав изцяло е игнорирал показанията на св. Додовски-собственик на увредения лек автомобил, както и на св. А. Г., които установяват обстоятелството, че подс. Х. е имал мотив да осъществи деянието и че преди датата на извършването му е отправял закани, че ще направи точно това- ще запали автомобила на новия приятел на своята бивша приятелка. Посочените гласни доказателствени източници изобщо не са били анализирани и не са взети предвид при формиране на изводите относно авторството на деянието.
От изложеното е видно, че интерпретацията на въззивния съдебен състав на доказателствените материали, при извеждане на правно значимите факти, не отговаря в достатъчна степен на изискването за обективност, всеобхватност и пълнота, доказателствата не са преценени взаимосвързано и съобразно действителното им съдържание, като една част от тях са игнорирани за сметка на надценяването на други, което е нарушение на правилата, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Последица от тези процесуални нарушения е неправилното приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите Х. и Б. изцяло, а подс. Я. по обвинението да е извършил деянието в съучастие с тях.
Това налага възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-гр. Враца.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №551/2015 год. по описа на Окръжен съд-гр. Враца.
ОТМЕНЯ присъда № 2, постановена на 28.01.2016 год. по ВНОХД №551/2015 год., Окръжен съд-гр. Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-гр. Враца от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар