Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр. София,28.05..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 744 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. ГПК /отм./.
С решение № 193 от 1.11.2007 год. по гр. д. № 343/2007 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 9.07.2007 год. по гр. д. № 234/2007 год. на Т. окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 3 600 лв. до 5 400 лв. и вместо това е осъдил ответника Н. С. Ч. да заплати на ищеца Ф. С. С. сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, със законната лихва от 23.12.2006 год. и разноски в размер на 23.14 лв., оставил в сила първоинстанционното решение в “останалите му обжалвани части” – т. е. в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 5 400 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. Ответникът не е обжалвал решението в осъдителната му част за сумата 3 600 лв. и в тази част то е влязло в сила.
Въззивното решение е обжалвано от двете страни.
Ищецът Ф. С. го обжалва в потвърдителната му част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което искът му е отхвърлен за разликата над 5 400 лв. до пълния предявен размер. Поддържа становище за неговата нищожност поради липса на мотиви за определяне от въззивния съд на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди с молба за обявяване нищожността му и връщане на делото за ново разглежадне. Евентуално поддържа довод за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради съществени процесуални нарушения с молба за отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответникът Н. Ч. обжалва въззивното решение в частта му, с която частично е отменено първоинстанционното решение и вместо това съдът присъдил допълнително сума в размер на 1 800 лв. с оплаквания за неправилност поради необсъждане доводите за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и събраните в тази насока доказателства.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационните жалби основания във връзка с данните по делото и доводите на страните, и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Касационните жалби са допустими, като подадени в срок и от надлежни страни против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол.
По делото е установено, че на 23.12.2006 год. ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезна рана на нивото на пъпа, проникваща в коремната кухина със срязване на долната повърхност на черния дроб, свободно излята кръв в коремната и гръдната кухини, хеморогичен шок, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което същият се е признал за виновен и му е наложено наказание по сключеното на 2.03.2007 год. по НОХД № 98/2007 год. на П. районен съд споразумение по чл. 381 и сл. НПК. Предмет на настоящия спор е отговорността по чл. 45 ЗЗД на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от горното престъпление.
За да отмени частично първоинстанционното решение в частта за сумата от 1 800 лв., въззивният съд приел, че не са налице доказателства за поддържаното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което и присъдил разликата до сумата 5 400 лв. Не е изложил съображения за определяне горния размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания.
Оплакването на касатора, ответник по иска, е неоснователно. Изводът на въззивния съд за липса на принос на пострадалия при причиняване на неблагоприятния резултат е обоснован и правилен. За да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е необходимо наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди, която предпоставка в случая не е налице. С оглед правната квалификация на престъплението – чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК фактическият му състав не обхваща като елемент съпричиняване от страна на пострадалия, поради което и споразумението в наказателното производство няма задължителна сила за гражданския съд относно това обстоятелство. Последното следва да се установи в настоящето производство от страната, която се позовава на него, поради което и при липсата на представени такива доказателства, правилно съдът е приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца във вредоносния резултат и не е налице основание за намаляване отговорността на ответника за обезщетяване на вредите. Неоснователно касаторът се позовава на доказателства, събрани в досъдебното наказателно производство, които правилно въззивният съд не е обсъждал, тъй като не са събрани в исковото производство.
Въззивното решение е валидно постановен акт, а оплакването на касатора, ищец за нищожността му е неоснователно. Основателно обаче е второто му оплакване – за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на изложени мотиви за определяне на размера на дължимото обезщетение в посочения размер от 5 400 лв. Този размер е определен от първоинстанционния съд, който е приел наличие на съпричиняване и го е намалил, като въззивният съд, приемайки извод за липса на принос при увреждането от страна на ищеца, механично е присъдил определената от районния съд сума за това и допълнително я е присъдил, без обаче да изложи съображения за определянето на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД. Разпоредбата на закона изисква определянето на обезщетението от съда по справедливост, като свободата на преценката не изключва необходимостта от излагане на съображенията за определения размер. Въззивният съд не е изложил никакви мотиви, които да позволят на настоящата инстанция да се произнесе по приложението на материалния закон относно справедливото обезщетяване на причинените вреди, което представлява съществено нарушение на правилото на чл. 188, ал. 1 ГПК и обосновава отмяна на обжалваното решение в потвърдителната му част и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав в частта над размер от 5 400 лв. до предявения пълен размер от 35 000 лв. В останалата – осъдителната част, въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и обосновано.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 193 от 1.11.2007 год. по гр. д. № 343/2007 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 9.07.2007 год. по гр. д. № 234/2007 год. на Т. окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 5 400 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в частта му, с която е уважен предявения иск до 5 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.