О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 19.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3618/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх №123704/03.10.2016г.,подадена от „8-ми март”АД,гр.С.,чрез пълномощника му адвокат Д. П.,против решение №5932/07.07.2016г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV-Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2056/2010г. по описа на съда,с което се отменя решението, постановено по гр. дело № 15284/2002 г. на Софийски районен съд, І ГО, 44-ти състав, и вместо него е постановено:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма],гр.С. , че ищците Ф. Б.,К. Б. ,Д. Д.,С. Д.,Е. П.,В. П.,М. Л. Б.,А. М. Б.,Л. П.,В. П.,А. Б.,Е. А. Б.,Д. Р. Б.,Н. М. Б. и А. И. Б.,са собственици на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ на недвижим имот, с площ от 22 400 кв.м., находящ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността „НПЗ-Военна рампа-запад“ и попадащ в парцели І – „За чисто производство, складове и администрация“, парцел VІІ – „За чисто производство, складове и администрация“, VІІІ – „За чисто производство, складове и администрация“ и ІХ – „За чисто производство, складове и админис-трация“, ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната СТЕ на лист 785 от том ІІІ на въззивното дело, която скица, приподписана от съдебния състав, да се счита неразделна част от настоящото съдебно решение, заедно с находящите се в него сгради, както следва: 1. тъкачница, съществувала към 1947 г. като масивна на един етаж, със застроена площ от около 5875.48 кв.м., със столова към нея на площ от 134.25 кв.м., към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8600 кв.м.; 2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад – ремонтна работилница), съществувал към 1947 г. като масивна едноетажна сграда с площ от около 205 кв.м., от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560 кв.м.; 3. охрана на труда и складове – едноетажна сграда, застроена на 69.60 кв.м. към 1947 г., към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ от 138 кв.м.; 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение) – сграда, съществувала към 1947 г. като масивна, едноетажна, със застроена площ 1040 кв.м., впоследствие надсроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроета площ от 642 кв.м. и разгърната застроена площ от 1284 кв.м.; 5. цех за щамповане, съществувал към 1947 г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 1321 кв.м., впоследствие надстроена с втори етаж – около 1321 кв.м., свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ от 2642 кв.м.; 6. апретурен цех, съществувал към 1947 г. като едноетажна масивна сграда със застроена площ от около 3440 кв.м., към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ от 5438 кв.м., както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ от 160 кв.м., приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда – Дирекция, съществувала към 1947 г. като масивна на два етажа, със застроена площ от 189 кв.м., към която е надсроен трети етаж или с общо РЗП от около 534 кв.м. и 8. административна сграда – двуетажна, съществувала към 1947 г. като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ от около 190 кв.м., а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380 кв.м., при идеални части: Ф. Б. – 19.162%, К. Б. – 19.162 %, Д. Д. – 0.608 %, С. Д. – 0.608 %, Е. П.,А. П.,В. П. и В. П., общо за четиримата – 0.608 %, М. Л. Б. – 1.250 %, А. М. Б. – 1.250 %, Л. П. – 3.035 %, В. П. – 3.036 %, А. Б. с 1/2 от 9.581 % и за ищците Е. А. Б.,Д. Р. Б.,Н. М. Б. и А. И. Б. общо 1/2 от 9.581 %, като ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС ответника [фирма] ,гр.С. да им предаде владението на посочените идеални части от така описания имот,като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо и се иска неговото обезсилване,алтернативно да бъде отменено като неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответниците по касационната жалба А. М. Б.,Н. Б.,Е. Б.,Д. Б. и А. Б.,чрез пълномощника си адвокат Д. Г.,и ответниците по жалбата Ф. Б.,К. Б.,Д. Д.,С. Д.,А. М. Б.,Л. П.,В. П.,Е. П.,А. П. и В. П.,чрез пълномощника си адвокат Г. Л.,в депозирания по делото отговор на жалбата считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и морят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски по делото.
Постъпила е и касационна жалба вх.№54678/25.04.2017г.,подадена от А. Б.,А.-М. Б.,А.-М. И. Б.,Д. Р. Б.,Е. А. Б. и Н. М. Б.,чрез пълномощниците им адвокат А. Т. и С. Б.,против решение №1750 от 16.03.2017г. постановено по в.гр.д.№2056/2010г. по описа на СГС,ІV-Д въззивен състав,в производство по реда на член 247 ГПК,с което се отхвърля молба вх.№ 166073 от 22.12.2016 г.,подадена чрез на пълномощниците им адв.Т. и адв.Б., като се иска съдът да допусне поправянето на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение от 07.07.2016 г. по описа СГС, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав по гр. дело № 2056 по описа за 2010 г., като на стр. 9, последен ред, съдът замести „А. Б. с 1/2 от 9.581%“ с „А. Б.-9.581%“, а на стр. 10, ред 1 и ред 2, да замести „Е. А. Б.,Д. Р. Б.,Н. М. Б. и А.-М. И. Б. общо 1/2 от 9.581%“ с „Е. А. Б.,Д. Р. Б.,Н. М. Б. и А.-М. И. Б. – общо 9.581%“.
Ответникът по касационната жалба [фирма],чрез пълномощника им адвокат Д. П.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалба за неоснователна.
По касационната жалба на [фирма]:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците са наследници на Е. Ф. Б.,В. Л. Д.,В. Л. П. и Л. П. Чена,М. Д. Б. и Г. К., които от своя страна са били сред акционерите на [фирма] към датата на национализацията му-осъществена по ЗНЧИМП-чл.1 от същия,с влизането му в сила на 23.12.1947г.,съгласно Списъка на акционерите на това акционерно дружество,като за притежаваните от ищците,респ. техните наследодатели като акционери части от капитала на дружеството,съдът се е позовал и е възприел посоченото за всеки от тях по данните на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза.Съдът е приел за безспорно,че закупеният от [фирма] терен,съгласно приложените по делото нотариални актове,и според данните на съдебно-техническата експертиза,първоначално попадал в кв.184 по уличния и дворищния регулационни планове от 1938г.,проследявайки промените в същото след национализацията,като понастоящем с ЧИРП и ЧИКП от 1997г. теренът вече попада в парцели І- „За чисто производство и складове”,както и в Парцели:VІІ,VІІІ и ІХ-„За чисто производство,складове и администрация”,а по отношение на собствеността върху терена,приема за установено, съгласно данните по съдебно-счетоводната експертиза,че последният заедно с намиращите се в него сгради,от национализацията му през 1947г. до 1999г.,когато е обявен за приватизация,е бил собственост на Държавата,респ. образуваното по реда на чл.61 ТЗ дружество [фирма],като изрично е отбелязано,че към момента на приватизацията му вече е било депозирано Заявление рег. №94-Д-86/10.05.1993г.-съгласно изискванията на параграф 6,ал.1 ЗППДОбП/отм/.Във връзка със съществуващите към влизане в сила на ЗВСОНИ и към настоящия момент сгради в процесния имот,съдът след като ги е описал всяка поотделно в мотивите си,по спорния въпрос,доколко имотът съществува във вида,в който е отчужден, се е позовал на данните на единичната и тройната съдебно-технически експертизи,приети пред въззивната инстанция,а също така и на тези по двете комплекси съдебно-технически експертизи,според които нито една от извършените в имота пристройки и надстройки на сградите,извършени в периода след национализацията им,не би могла да се обособи в самостоятелен обект на собственост,нито могат да се използват самостоятелно,тъй като са функционално свързани със съществуващите отпреди отнемането.Съдът е посочил,че не се спори по въпроса,че ответникът [фирма] се намира във фактическа власт на процесните имоти.След анализ и преценката на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че предявеният ревандикационен иск е основателен,тъй като при влизане в сила на ЗВСОНИ,предпоставките на член 2,ал.1 ЗВСОНИ са били налице:ищците са наследници на акционери в национализираното [фирма],чиято собственост е спорният терен с находящите се в него сгради,същият е бил отчужден по реда на чл.1 ЗНЧИМП,към датата на влизане в сила на реституционния закон е бил собственост на държавата и е съществувал до размерите и във вида,в който е бил отчужден,и при признаване на правата им е взел предвид данните по съдебно-счетоводната експертиза за квотите на всеки от ищците,съразмерно на дела на наследодателите.По възражението на ответника срещу активната легитимация на ищците,във връзка с обезщетение на акционерите, е представен по делото подписаният в П. на 10.02.1947г. Мирен договор между Съюзническите сили и Италия,както и Спогодба между Народна Република България и Италианската република относно уреждане на финансови въпроси-изплащане на обезщетение за имущества на физически и юридически лица с италиански произход,от която се установява,че нито национализираното дружество”Ф.”, нито негови акционери, са включени в същата,като е стигнал до извода,че твърдението на ответника,че процесния имот е послужил за репарационни цели,което да препятства възстановяването на собствеността по реда на ЗВСОНИ, е останало недоказано.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/.
На първо място се твърди от касатора,че въззивното решение е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск,като са изложени доводи,че съдът е постановил решение по претенции,различни от предявените- в случая приел е различна квадратура за процесния имот-ищците са посочил размер от 25756 кв.,а съдът е посочил 22 400 кв.м,втората разлика се твърди, че е по местонахождение на имота,както и има такива в описанията на сградите.Тези твърдения са напълно неоснователни,тъй като посочените различия са в резултат на промени,осъществени във времето на последващи регулационни и дворищнорегулационни планове,както и пристрояване и надстрояване на съществуващите сгради,предмет на заявената ревандикационна претенция,които изменения са отразени съгласно данните по изслушаните съдебни експертизи.Видно от изложеното с решаващите мотиви,съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание член 108 ЗС,така както е заявен с исковата молба,поради което постановеното въззивно решение е валидно и допустимо.
В точки 2 -4 от изложението на касатора,са посочени въпроси,във връзка с приложението на параграф 6 от ПЗР на ЗППДОП/отм/,отнасящи се до задължението на правоимащите да заявявят в посочения от закона срок своите вещни права пред органа по член 3, след обнародване на решението за приватизация на предприятието,в което е включен съответния имот,както и възможността им за реално възстановяване на собствеността или обезщетение по реда на параграф 6,ал.6 ПЗР на ЗППДОП,които са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС-цитираните решения по член 290 ГПК,поради което е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Видно от приетото обаче с решаващите мотиви на въззивното решение,тези твърдения на касатора,за липса на дължимото уведомление от страна на правоимащите по смисъла на горепосочената разпоредба на ЗППДОП/отм/,които да водят до настъпване на последиците от това,не отговарят на установеното по делото и възприето от съда,защото такова е налице,депозирано като Заявление с рег.№94-Д-86/10.05.1993г.,което се потвърждава и от писмените доказателства по делото,изходящи от Министерство на икономиката-за приложението му по приватизационната преписка.Ето защо,разрешението,дадено от въззивния съд в тази връзка,не е в противоречие,а напротив в съответствие с приетото са практиката на ВКС,в смисъл,че веднъж заявеното пред органа по приватизация не е необходимо повторно да се заявяват същите вещни права,настъпили по силата на реституционния закон за правоимащите-съгл. Решение по гр.д.№960/20102г. по описа на ВКС,ІІ го,постановено в производство по член 290 ГПК.В настоящия случай,приватизацията на държавното предприятие,в което е включен процесния имот е обявена през 1999г.,като към този момента вече са били заявени пред органа за приватизация правата на правоимащите,т.е. даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с тази практика на ВКС.
В следващите две точки от изложението си-т.5 и 6,касаторът формулира въпроси във връзка с момента,към който следва да се преценят предпоставките за възстановяване на собствеността на имоти,одържавени по ЗНЧИМП,както и за доказването на наличие на тези предпоставки,разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С оглед приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира,че не е налице твърдяното от касатора противоречие с цитираната практика на ВКС,тъй като съдът със същите изрично е посочил за безспорно установено,че процесния терен,заедно с намиращите се в него сгради от национализацията му през 1947г. до 1999г.,когато е обявен за приватизация,е бил собственост на Държавата,респективно на образуваното по реда на член 61 ТЗ дружество [фирма],още повече,че към този момент вече е в сила редакцията на член 1,ал.1 ЗВСОНИ-22.11.1997г.,включваща възстановяването и на отчуждени имоти по ЗНЧИМП.
В точка седем от изложението си,ксасаторът сочи въпрос,свързан с хипотеза на възстановяване на правото на собственост,в случаите когато национализираното предприятие не е било прекратено,каквато хипотеза не е налице и не е била разрешавана с мотивите на обжалваното въззивно решение.
В следващата точка осем,касаторът формулира въпрос относно възможността за възстановяване на имотите,които са били предмет на регулиране от нормите на международното право,като се визира отново Договора за мир от 10.02.1947г.,предвиждащ репарации.Този въпрос също е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като с доказателствата по делото е прието за установено,че нито национализираното дружество [фирма],нито неговите акционери са включени в поименно изброените ,съгласно цитираната спогодба, имущества на физически и юридически лица с италиански произход послужили за обезщетението.Същото се отнася и до посоченото в точка девет от изложението,който е подвъпрос на предидущия въпрос.
В последната точа 10 от изложението си касаторът се посочва/цитирам/:”Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените действия на съда непълното обсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?”,като се излага най- общо какви са задълженията на съда,според възприетото в задължителната практика на ВКС,без да се сочат никакви конкретни доводи по отношение на приетото с решаващитге мотиви на въззивното решение в тази връзка,а само се твърди необоснованост на обжалваното решение-касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на А. Б.,А.-М. Б.,Д. Б.,Е. Б. и Н. Б.:
С решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,постановено в производство по реда на член 247 ГПК,въззивният съд е посочил,че с постановеното решение от 07.07.2016г. по делото,съдът е приел в мотивите си,че ищците,настоящи касатори,като наследници във [фирма] се легитимират като собственици на процесния имот на цитираните идеални части на имота,като при същите идеални части е признал посочените ищци за собственици в диспозитива на решението.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението от 07.07.2016г.,поради което не е налице очевидна фактическа грешка в последното.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите твърдят че са налице основанията по член 280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК,като формулират два въпроса,наречени”касационни въпроси,,отнасящи се до грешно пренесени от експертно заключение данни и цифри от страна на съда в мотивите на решението му,а също и в диспозитива и дали това представлява очевидна фактическа грешка,като обаче се излагат доводи,с които по този ред се иска промяна на приетите права ,които са определени за касаторите с постановеното,съгласно мотивите и диспозитива на решението по съществото на спора.Тези въпроси са неотносими и не са разрешавани с обжалваното въззивно решение.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №5932/07.07.2016г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІVД въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2056/2010г. по описа на същия съд и на Решение №1750 от 16.03.2017г. на Софийски градски съд,ІV Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2056/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ