2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 10.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 770 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. против решение от 16.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 177/2018 г. от 1-ви въззивен състав на Софийски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че подаденото възражение не е подадено в двуседмичния срок по чл.414 ГПК, поради което е приел липса на положителна процесуална предпоставка, обезсилил е първоинстанционното решение по делото и е прекратил производството по делото.
Прието е, че от приложеното ч.гр.д. № 545/2014 г. се установява, че Д. Д. с молба от 10.03.2015 г. /изпратена по факс/ е направила искане да й бъдат изпратени заявлението, записа на заповед и произнасянето по заявлението /издадената заповед по чл. 417 ГПК/. С разпореждане на съда от същата дата е разпоредено исканите документи да бъдат изпратени по факс. От приложеното факс съобщение съдът е приел за установено, че на 11.03.2015 г. в 10, 33 ч. всички искани документи са изпратени на посочения факс номер-[ЕИК]. С оглед на това съдът е приел, че двуседмичният срок по чл. 414 ГПК е започнал да тече от 12.03.2015 г. и е изтекъл на 25.03.2015 г., в който срок възражение не е постъпило, като депозираното възражение от длъжника е от 02.03.2017 г. – почти две години след изтичане на срока. Посочено е, че от представеният от ЧСИ – В. И. протокол от 05.03.2015 г. се установява също, че ответника по делото е посетила на тази дата кантората, с искане запорното съобщение да бъде вдигнато, което е още една индиция, че към тази дата същата е знаела за развилото се заповедно производство.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочи се правен въпрос, от кой момент започва да тече срокът за депозиране на възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение – от момента на връчването от съдебен изпълнител, каквото е изискването на чл.418, ал.5 ГПК или от някой друг момент, в който длъжникът е узнал за нея.
Въззивният съд е приел, че срокът тече от момент, в който длъжникът по издадената заповед за незабавно изпълнение започва да тече от момента на узнаването, независимо, че това не е станало чрез връчването чрез съдебен изпълнител, като обратното на това становище е прието с цитираното определение, дадено с отговор на правен въпрос по реда на обжалване по чл.274, ал.3 ГПК от ВКС – опр. № 356/22.06.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 274/2015 г. на І т.отд. Това противоречие е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 142,34 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 177/2018 г. от 1-ви въззивен състав на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на Д. И. Д. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 142,34 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.