О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 03.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2067/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1514/11.02.2016г.,подадена от [фирма],ГР.С.,чрез пълномощника му адвокат М. Ш.,против решение №ІV-146/17.12.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1851/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя Решение №1125 от 02.07.2015 г. , постановено от Бургаския районен съд по гр.д.№930 по описа на БРС за 2013 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. Щ. Х. от [населено място] с правно основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС по претенции по сметки – за заплащане на сумата от 6206.02 лв. , съставляваща разликата над 8308.38 лв. до размера от 14 514.40 лв. , представляваща полагащия се дял на Г. Х. от наеми на процесния имот , получени от [фирма] за периода 10.06.2010 – 17.10.2013 г. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане , както и в частта , с която е отхвърлена претенцията на Г. Х., с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС, за присъждане на сумата от по 362.86 лв. – представляваща месечно обезщетение за ползата , от която е лишен Г. Х. вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма] , считано от 17.10.2013 г. до окончателното извършване на делбата , ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане като вместо отменената част е постановено:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] ,[ЕИК] да заплати на Г. Щ. Х. от [населено място] на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.30 ал.3 от ЗС сумата от 6206.02 лв. , съставляваща разликата над 8308.38 лв. до размера от 14 514.40 лв. , представляваща полагащия се дял на Г. Х. от наеми на процесния имот , получени от [фирма] за периода 10.06.2010 – 17.10.2013 г. ведно със законната лихва върху посочената сума , считано от 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление – [населено място] да заплаща на Г. Х. на основание чл.344 ал.2 от ГПК във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС , сума в размер на по 362.86 лв. месечно – представляваща месечно обезщетение за ползата , от която е лишен Х., вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма] , начиная от 17.10.2013 г. до окончателното извършване на делбата , ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1125 от 02.07.2015 г. , постановено от Бургаския районен съд по гр.дело №930/2015 г. по описа на БРС в останалата обжалвана част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решени е неправилно,поради нарушение на материалния закон,на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за незаконосъобразен извода на първоинстанционният съд,че претенцията по чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС е частично основателна – поради липса на доказателства за валиден договор след 01.07.2012 г. , до която дата съответно е уважена и претенцията.Съдът е посочил,че на първо място – договора за наем е неформален , писмената форма не е задължителна,и при положение ,че липсва анекс за продължаване действието му, относно правоотношенията между страните се прилагат общите разпоредби на ЗЗД , касаещи договора за наем, съобразно които в процесния случай договорът става безсрочен.Съдът е намерил за погрешни констатациите на първоинстанционния съд, че след датата 01.07.2012 г. до 17.10.2013 г. няма събрани доказателства по делото ответното дружество да е сключило валиден договор за наем с трето лице и да е получавало доходи от това,като се е позовал на данните по заключенията по приетото по делото експертно заключение на в.л. Б. / Вж. л.182 по делото/ – че за периода 10.06.2010 г. – 17.10.2013 г. са изплатени наемни вноски от [фирма] на [фирма] в размер на 4 764 лв. и за извършените плащания са издадени платежни документи – разходни касови ордери.В тази връзка съдът е стигнал до извода , че тези договорни отношения са в сила включително и до момента на първото по делото заседание от фазата по извършването на делбата – 17.10.2013 г.,в резултат на което приема, че претенцията по сметки на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС – касаеща получени от ответното дружество суми от наеми е основателна за целия претендиран период.Съдът е посочил по отношение претенцията на ищеца с правно основание чл.344 ГПК във вр. с чл.31,ал.2 ЗС,по която последният е заявил искането си за присъждане на суми до окончателното извършване на делбата поради обстоятелството , че е лишен от правото да ползва съсобствения имот и който имот същевременно се ползва от ответното дружество, надлежно е упражнил правото си по чл.344 ал.2 от ГПК,както е посочено в разпоредбата, че това може да стане и в по-късен момент от постановяването на решението по допускане на делбата – както е и в процесния случай. Съдът е приел,че доказателствата по делото сочат , че тази негова претенция е основателна и поради това искането му следва да бъде уважено – като се присъжда ежемесечна сума до окончателното свършване на делбата.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК,като/цитирам/:
„1.Съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос:Следва ли съдът да направи извод за това какъв е наемния договор и включени ли е в него процесния обект само на заключение на допусната съдебно-техническа експертиза,без да обсъди всички събрани по делото доказателства и без да изложи мотиви,защо кредитира заключението като се има предвид,че заключението на вещите лица не е от тяхната компетентност?”като се позовава на задължителна практика на ВКС.
Касационният съд намира,че разрешения от съда правен въпрос,формулиран по-горе,е в съответвие със задължителната практика за обсъждане на всички доказателства по делото и тяхната преценка,което е видно от изложеното по-горе с цитираните решаващи мотиви на съда,в частта,свързана с оценка на доказателства и отношенията между страните по сключения договор за наем.Освен това,налице е задължителната практика на ВКС в това отношение и същата не се нуждае от промяна.
В точка втора от изложението си,касаторът твърди,че/цитирам/:
„2.Съдът се е произнесъл по следния процесуален въпрос:Следва ли при постановяване на второинстанционното решение съдът да обсъди всички представени по делото доказателства и всички доводи във въззивната жалба и съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства,които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?”,в противоречие със цитираната задължителна практика на ВКС.
Така формулираният от касатора правен въпрос,всъщност е свързан с посочения от него в точка първа на изложението му и го допълва,по който въпрос касационният съд,съгласно посоченото по-горе ,не намира противоречие с даденото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение разрешение на същия,а напротив в съответствие с тази задължителна съдебна практика на ВКС.
По формулираните касаторите в точка трета от изложението на касатора въпроси,свързани с характера на привременната мярка по член 344,ал.2 ГПК,същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на – гражданско отделение намира,че следва да се допусне частично до касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. На ОСГТК на ВКС,свързано с възможността му за допускане по въпрос,различен от този,който сочи касатора,в случая,когато въпросът има значение за недопустимост на обжалваното решение.В настоящия случай касационното обжалване следва да се допусне,с оглед евентуална недопустимост на решението,в частта му,с която е уважена претенцията по чл.31,ал.2 ЗС за осъждане на „Б. к.”,Е. да заплаща Г. Х. сума в размер на 362,86 лева месечно,представляваща месечно обезщетение за ползата от която последният е бил лишен,поради ползването на делбения имот изключително от „Б. к”,С.,начиная от 17.10.2014г. до окончателното извършване на делбата.
Водим от горното,състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на на решение №ІV-146/17.12.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1851/2015. по описа на съда,в частта му,с която осъжда [фирма],гр.С. да заплаща на Г. Х.,на основание чл.344,ал.2 от ГПК във вр. с чл.31,ал.2 ЗС сума в размер на по 326,86 лева месечно,представляваща месечно обезщетение за ползата,от която е бил лишен Г. Х. вследствие ползване на делбения имот изключително от [фирма],начиная 17.10.2013г. до окончателното извършване на делбата,ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се уведоми касатора [фирма],гр.С.,чрез пълномощника му адвокат М. Ш.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 50 лева,като представи документ по делото за внасянето й,в противен случай жалбата ще бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: