Решение №396 от 25.11.2013 по нак. дело №603/603 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

София, 25.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.11.2012 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3081/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№9811/05.04.2013г.,подадена от [фирма],гр.П. против определение №892/21.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№672/2013г. по описа на същия съд,с което се обезсилва определение №1463/29.01.2013г. постановено по гр.д.№9110/2010г. по описа на Районен съд [населено място],ІV състав, и се оставя без разглеждане молба вх.№47491/16.11.2012г./озаглавена”жалба” приложена по ч.гр.д.№3848/2012г. по описа на ОС Пловдив,VІІІгр.с.І от [фирма] П. за изменение на решение №3686/24.10.2012г. постановено по гр.д.№9110/2012г. по описа на Районен съд Пловдив,ІVгр.състав,в частта му за разноските и прекратява производството по нея.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба З. П. З. от [населено място],област Пловдивска,счита че жалбата е неоснователна и моли да се остави без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в производството по реда на член 248 от ГПК,с подадена молба от ищцовото дружество,настоящ касатор,по гр.д.№910/2012г. по описа на Пловдивски районен съд,4 гр.с.,с която се иска изменение на решението,постановено по делото ,да се измени същото в частта за раноските,като му се присъдят направените такива ,която молба като неоснователна е била оставена без уважение с постановеното определение №1463/29.01.2013г. на Пловдивски районен съд по горното дело.Въззивният съд е посочил,че съгласно член 80 от ГПК страната,която е поискала присъждане на разноски представя пред съда списък за разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.Съдът е стигнал до извода,че правото на ищцовото дружество да иска изменение на решението в частта му за разноските се е погасило,тъй като последното не е изпълнило задължението си да представи по делото списък за разноските,съгласно предвиденото в член 80 от ГПК,поради което постановеното определение от първоинстанционния съд се явява недопустимо и с определението,предмет на настоящата частната касационна жалба го е обезсилил и е прекратил производството по делото.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по въпроса дали е необходимо представяне на списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция,съгласно член 80 от ГПК,за да иска изменение на решението в частта му за разноските и допустимо ли е произнасянето по искането му по член 248 от ГПК,който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Във връзка с противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос от различни състави на ВКС,за което са наведени аргументи в настоящата частна касационна жалба,е било инициирано предложение за приемане на тълкувателно решение ,съгласно член 292 от ГПК,приключило с приемане на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. по описа ва ОСГТК на ВКС.Според възприетото в т.2 и т.9 на това тълкувателно решение,представянето на списък по член 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните такива за развитие на производството по изменение на решението,в частта му за разноските.Според член 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноските,представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението,поради което това искане е недопустимо.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Правилно и законосъобразно,в съответствие с горепосочената задължителната практика на ВКС,въззивният съд е приел,че след като шцщовото дружество не е представило списък за разноските по член 80 от ГПК,в който да посочи вида и размера им,той не може да иска изменение на решението по реда на член 248 от ГПК.Още повече,че с постановено решение от първоинстанционния съд ищцовата претеция,заявена от дружество,настоящ касатора е била отхвърлена.
Поради изложеното,обжалваното определение е правилно,постановено в съответствие с изискванията на закона,както и със задължителната практика на ВКС,поради което следа да бъде оставено в сила.
На ответника по частната касационна жалба З. П. З.,следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски по делото в размер на 150 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №59234/16.04.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №892/21.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,VІІІгр.с.,постановено по ч.гр.д.№672/2013г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №892/21.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,VІІІ гр.с.,постановено по ч.гр.д.№672/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на З. П. З. от [населено място],Пловдивска област сумата от 150 лева/сто и петдесет лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар