Решение №40 от 28.3.2014 по нак. дело №510/510 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

София, 28.03 . 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 26.02.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7743/2013 година
Производството е по член 304 от ГПК.
Образувано е по молба с вх.№21208/07.08.2013г.,подадена от Администрацията на Министерски съвет,гр.София,представлявана от министър-председателя,съгласно член 40,ал.4 и 6 от ЗА, за отмяна влязлото в сила решение №93/24.04.2013г. на Върховен касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№1535/2010г. по описа на същия съд,с което се отменя въззивно решение №1084/09.08.2010г. по гр.д.№2244/2008г. по описа на Окръжен съд [населено място] и вместо това се постановява:осъжда Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,на основание член 108 от ЗС да предаде на В. К. С.,поземлен имот от 8,450 дка,в землището на [населено място],местн.”С. К.”,представляващ пл.№1180 по кадастралния план от 1956г. и регулационния план от 1961г. на [населено място], при описани граници,осъжда Държавата,представлявана от Министъра на финансите,на основание член 59 от ЗЗД да заплати на В. К. С. сумата от 10 000 лева,като част от сумата 12 840 лева,представляваща обезщетение за ползване на собствения на В. К. С. гореописан недвижим имот за периода от 03.11.2001г. до 23.10.2006г.,със законната лихва от 23.10.2006г.,на основание член 304 от ГПК,евентуално чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Молителят твърди,че имота, предмет на ревандикация по горепосоченото дело,е част от имот, предоставен му за управление по реда на член 14 от ЗДС,с Решение на МС №1050/1997г. за предоставяне на имоти,публична държавна собственост на МС и член 4 ал.2 от ПМС №194/2009г. за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на М. недвижим имот-Стопанство/резиденция/ ”Е.”.Излагат се доводи,че молителят е следвало да участва в производството по делото,приключило с решението,чиято отмяна се иска,тъй като има качеството на процесуален субституент на държавата за управлявания имот,а държавата и процесуалния субституент имат качество на съищци,респ.съответници в процеса.Тази си легитимация молителят извлича от материалноправната уредба по ППВС№8/80г.,която е същата и понастоящем-държавата стопанисва и управлява имотите по член 18 ЗДС,които не са предоставяни по съответния ред на държавни ведомства,а когато има такова предоставяне,държавната собственост може да се защити пълноценно само с участието на ведомството,което я управлява-владее,ползва и поддържа/чл.14 от ЗДС/.Поради това,че силата на пресъдено нещо на постановеното срещу Държавата решение се разпростира и върху МС, като процесуален субститент на държавата за управлявания имот,молителят заявява,че е следвало да бъде конституиран като страна-съответник по делото,което не е направено по делото и моли на основание член 304 от ГПК да бъде отменено горепосоченото решение на ВКС и делото се върне за ново разглеждане за конституирането му като съответник по иска.
Наред с това,молителят,/въпреки заявеното от него с допълнителната молба №589/21.01.2014г.,че има качество на трето лице по смисъла на член 304 от ГПК /,претендира отмяната на влязлото в сила решение,заявено като евентуално, на основание член 303,ал.1т.1 ГПК.Въпреки твърдението на молителя в молбата му,че не е участвал като страна в производството по делото,приключило с влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска,последният се позовава на тази хипотеза за отмяна,като сочи ново обстоятелство,обективирано в две заповеди на Министъра на културата,постановени преди постановяване на касационното решение,с които Стопанство-Е. и паркът,част от който е процесния имот,са обявени за обект са национално значение,което прави имота публична държавна собственост.
Ответникът по молбата В. К. С.,счита подадената молба за недопустима и евентуално неоснователна.Излагат се доводи,че ако ведомството,на което държавният имот е бил предоставен за управление,не е страна по делото за собствеността върху този имот като процесуален субституент на държавата,съдебното решение е задължително за него на основание член 297 ГПК,но това не го прави необходим другар с държавата и не го легитимира да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание член 304 от ГПК.
Ответникът по молбата Държавата,представлявана от Министъра на финансите,счита молбата за основателна и моли да бъде уважена.
Ответникът по молбата Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,моли да се приеме за основателна молбата за отмяна и се отмени влязлото в сила решение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Решението,чиято отмяна се иска е постановено по обективно съединени искове,в условията на кумулативност,предявени от ищеца В. К. С. срещу Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,с правно основание член 108 от ЗС и срещу Държавата,представлявана от министъра на финансите,с правно основание член 59 от ЗЗД.
Молителят Администрацията на Министерски съвет,съгласно член 40,ал.4 от Закона за администрацията, е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и като такова не е било страна в производството по делото,поради което не може да иска отмяна на основанието,посочено от него като евентуално,а именно член 303,ал.1,т.1 от ГПК.Освен това,в молбата си за отмяна, сам молителят изрично посочва,че не е участвал в производството по делото,поради което не е легитимиран да иска отмяна на основание член 303,ал.1 т. 1 от ГПК и в тази й част молбата е недопустима.
Предвидената в разпоредбата на член 304 от ГПК възможност да се иска отмяна на решението и от лицето, спрямо което решението има сила,независимо че то не е било страна по делото,осигурява защита на тези трети лица,които не са взели участие в делото,защото не са били конституирани по надлежния ред като главна подпомагаща страна. Отмяната по реда на член 304 от ГПК брани тези трети,неучаствали в исковия процес лица,срещу силата на пресъдено нещо,която се разпростира спрямо тях, поради неделимостта на спорното правоотношение,участници в което са и третите лица.
Молителят твърди,че като юридическо лице е субституент на държавата,съгласно член 14 от ЗДС с право на владение,ползване и поддържане от името на държавата,но за негова сметка и отговорност,поради което държавната собственост може да се защити пълноценно, според него, само с участието на ведомството,което управлява процесния имот,държавна собственост.
С влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска е отречено правото на собственост на Държавата,като „титуляр” на това право,спрямо процесния имот.Последната е предоставила, по силата на законовите разпоредби,съответно цитираните от молителя актове,само правото на управление на имот,държавна собственост,в случая част от който е и процесния имот,но това естествено не предполага съпритежавано право на собственост на повече от едно лице,а е едно единно право на собственост- в лицето на Държавата,която е била ответник по иска с правно основание член 108 от ЗС.Следователно ,защитата на субективното материално право в исковия процес,приключил с влязлото в законна сила решение,чиято отмяна се иска,е осъществена от неговия носител Държавата,която е участвала като надлежна страна,като участието на субституента в случая не е задължително,тъй като последния не разполага с повече права ,дори и като защитни средства в процеса,от неговия собственик.Именно поради липсата на общо неделимо материално право-правото на собственост върху процесния имот между държавата и молителя,който разполага само с правомощията да владее,полза и поддържа от името на държавата,но за своя сметка и отговорност,недвижимия имот,изключва и възможността държавата и субституента да имат качеството на необходими другари в съдебния исков процес по смисъла на член 216,ал.2 ГПК и съответно неучаствалия от тях по делото да има право да иска отмяна на влязлото в сила спрямо другия решение, на основание член 304 от ГПК.
С оглед изложеното,след като не е налице неделимо правоотношение и задължителна съвместна процесуална легитимация на молителя с държавата,което се свързва с необходимото другарство,молбата за отмяна по член 304 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение в тази й част.
На ответника по молбата В. К. С. от [населено място],следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото производство,които съгласно представения списък по член 80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2013г.,са в размер на 10000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,подадена от Администрацията на Министерския съвет,за отмяна на основание член 304 от ГПК,на влязлото в сила решение №93/24.04.2013г. на Върховен касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№1535/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет да заплати на В. К. С. от [населено място] сумата от 10000 лева/десет хиляди лева/ разноски по делото за настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Администрацията на Министерски съвет,за отмяна на основание член 303,ал.1,т.1 ГПК,на горепосоченото решение на Върховния касационен съд,първо гражданско отделение постановено по гр.д.№1535/2010г. по описа на съда,и ПРЕКРАТЯВА производство по делото в тази част.
Решението,в частта,в която се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването на страните,пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар