Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
гр. София, 18.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора Дечева
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1359/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по пар. 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. ”б” и сл. от ГПК /отм./.
С решение № 349 от 14.01.2008 год. по гр. д. № 542/2007 год. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение от 1.10.2007 год. по гр. д. № 92/2006 год. на Русенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на К. И. Я. до размер от 800 лв. и вместо това постановил друго решение, с което осъдил Прокуратурата на Р. Б. да му заплати сумата 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно обвинение и задържане по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, ведно със законната лихва от 21.07.2006 год.
В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд.
Въззивното решение в осъдителната му част е обжалвано от А. п. , гр. В. Търново с касационна жалба в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи. Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение.
Ищецът К. Я. е обжалвал въззивното решение в потвърдителната му част, с която е отхвърлен иска му до пълния предявен размер, с твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
При извършената проверка на основание чл. 218ж ГПК /отм./ касационният съд установи, че не са налице релевираните в касационните жалби и на двете страни основания за отмяна на въззивното решение. Същото е правилно и обосновано и следва да се остави в сила.
Неоснователно е оплакването на прокуратурата за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 2, т. 1 ЗОДОВ поради липса на доказателства взетата мярка за неотклонение “задържане под стража” да е отменена поради липса на законно основание. Действително, в исковата молба и уточнителната такава ищецът се е позовал на това основание за ангажиране отговорността на държавата за причинените му вреди, но с оглед уточненията, съдържащи се във въззивната му жалба относно първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и прекратяване на наказателното производство по това обвинение, въззивният съд правилно е установил фактите и обосновал извод за наличие на основанието по чл. 2, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ.становено е по несъмнен начин от данните в следственото дело, че с постановлението от 2.10.95 год. ищецът е привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, вр. с чл. 194 НК и му е определена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Наказателното производство е прекратено по това обвинение с постановление от 8.08.96 год. поради това, че участието му в кражбите на автомобилите не е доказано по несъмнен начин, а деянието по другото обвинение – това по чл. 206, ал. 4 НК с оглед установената фактическа обстановка е преквалифицирано като престъпление по чл. 215, ал. 2 НК, видно от мотивите на прокурорското постановление от 8.08.96 год. Поради това и доводите на представителя на ВКП в съдебно заседание в тази насока настоящият състав намира за неоснователни. При това положение правилно и обосновано въззивният съд е отчел наличието на основанието по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на прокуратурата, като определеното обезщетение съответствува на причинените неимуществени вреди, установени от показанията на разпитаните свидетели и периода, в който ищецът е бил с повдигнато обвинение по този текст – по-малко от една година. Състоянието на тревожност и притесненията, вкл. и в периода на задържането, и то преценено само по отношение на това обвинение /тъй като мярката за неотклонение е взета и по останалите обвинения, повдигнати на 29.12.95 год./ са в рамките на обичайните такива, като не се установява от доказателствата, вкл. и от заключението на медицинската експертиза, ищецът да е получил заболявания вследствие повдигане на това обвинение и задържането му под стража за него. Поради това и определеният от въззивния съд размер на обезщетението е в състояние да обезщети понесените от него неимуществени вреди, като съответствува на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Касаторът, ищец не е установил наличие на неимуществени вреди, различни от обичайните такива при повдигане на обвинение за извършване на престъпление, вкл. и от задържане под стража по него, които се обхващат с определянето на едно глобално обезщетение в случая на прекратяване на наказателното производство по него /ТР № 3/2004 год. – т. 13/. Неоснователно е оплакването на прокуратурата в касационната жалба за погасяване на иска по давност, тъй като такова възражение в инстанционното производство не е поддържано, поради което и съдът не го е обсъждал.
Неоснователно е и оплакването, че прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на наказателното производство, тъй като въззивният съд не е изложил такива съображения при мотивирана на съдебния си акт.
В заключение, и двете касационни жалби са неоснователни, а постановеното въззивно решение, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349 от 14.01.2008 год. по гр. д. № 542/2007 год. на Великотърновския апелативен съд, втори състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: