О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 16.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 171 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 809 от 8.07.2008 год. по гр. д. № 1084/2007 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 29.06.2007 год. по гр. д. № 777/2007 год. на Благоевградския районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от В. Г. М. от гр. Б. против ОбС”ЗГ” – Благоевград, ДЛ – Благоевград и РУГ – Благоевград иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на Г. С. В. на възстановяване на собствеността върху гора от 1 дка в м. „Д” и гора от 1 дка в м. „Т”, в землището на с. Б., при описаните в решението съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата В, чрез пълномощника й адвокат П. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК и молба за обезсилването му, респ. отмяната му и вместо това искът бъде уважен.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът за доказателствената сила на представената като писмено доказателство декларация на наследодателя за притежавани непокрити земеделски имоти е решен от въззивния съд в противоречие на съдебната практика, която представя – влезли в сила съдебни решения на Софийския и Шуменския окръжен съд.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е бил уважен, въззивният съд е приел, че не е доказано наследодателят на ищцата да е бил собственик на процесните гори в землището на с. Б.. Приел, че представената декларация за притежавани непокрити земеделски земи не представлява доказателство за това, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Тъй като това е решаващото съображение за извода му за неоснователност на предявения иск, въпросът за доказателствената сила на представената декларация представлява и същественият въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Видно от представените решение от 23.10.2007 год. по гр. д. № 504/2007 год. на Софийски окръжен съд и решение от 10.12.2007 год. по гр. д. № 510/2007 год. на Шуменския окръжен съд този въпрос е решен противоречиво, като съдилищата са приели, че записванията в емлячните регистри по подадена декларация на собственика представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и въз основа на това доказателство е обоснован извод за принадлежност на правото на собственост към момента на одържавяване на горите. При това положение е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без съдът да се произнася и по това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не са и изложени съображения в жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 809 от 8.07.2008 год. по гр. д. № 1084/2007 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от В. Г. М. от гр. Б. касационна жалба против него.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: