Решение №436 от 31.10.2008 по нак. дело №358/358 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                      Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е
 
 
                                                    №436
 
 
                                гр.София, 31 октомври 2008 год.
 
                                      В ИМЕТО НА НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на  Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година  в състав:
 
                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Румен Ненков
                                         ЧЛЕНОВЕ:    Елияна Карагьозова
                                                                   Вероника Имова
 
 
При участието на прокурора  Красимира Колова
и секретаря  Лилия Гаврилова, разгледа
докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 358/2008 год.
 
 
Делото е образувано на основание чл.420, ал.2, вр. чл.422,ал.1,т.5 НПК по искане от осъдения И. Й. И. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд№494/07 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на решение №94 /17.04.08г. по същото дело, с което е потвърдена присъда №3012/05.07.07год. по нохд№375/06 год. на Благоевградския РС.
С присъдата И. Й. И. е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1,т.4, пр.1 и пр.2 и вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.18, ал.1 НК и вр. с чл.58 и чл.55, ал.1,т.1 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК, за срок от три години , считано от влизане в сила присъдата .
Доводите изложени в искането са за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Изтъква се че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.14 НПК, при неустановяване на обективната истина относно авторството на деянието. Съдилищата по фактите не са извършили проверка на доказателствата и не са обсъдили доводите на подсъдимия по оспорване на авторството. Обвинението е доказано само с косвени доказателства и то само с кредитираните от съдилищата доказателства, посочени от обвинението. Доказателствата, ползващи защитната теза на подсъдимия, не са обсъдени. Изводите за авторството на деянието са въз основа единствено на показанията на свид. Бекярски и свид. Китановски, които нямат категорични възприятия от външния вид на дееца. Няма данни в протокола за оглед за намирането на отверка в лекия автомобил на подсъдимия, за която съдилищата са приели, че е средството за извършване на деянието. Не са използвани като способи за събиране на доказателства – дактилоскопна експертиза и разпознаване на лица. В нарушение на чл.118, ал.2 НПК са допуснати и разпитани свидетели, които са и полицейски служители – С. и Д. , извършвали действия по разследването. Като нарушение на закона е изтъкнато неприлагането на чл.9, ал.2 НК, предвид стойността на предмета на престъплението 21 лева и добрите характеристични данни за подсъдимия . Според искателя – „производството е следвало да бъде прекратено по чл.24,ал.1,т.1 НПК”.
В съдебно заседание осъденият И. И. се явява лично и с упълномощения си защитник, който поддържа искането за възобновяване с посочените в него доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
В последната си дума И. моли да бъде оправдан по обвинението.
Върховният касационен съд обсъди доводите в искането, становищата на страните и въз основа на проверка на данните по делото, прие следното:
Искането за възобновяване Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Производството е допустимо. Налице са предпоставките по чл.419-423 НПК за разглеждане на искането, тъй като въззивното решение е влязло в сила, не е проверено по касационен ред, искането е подадено от оправомощен от закона процесуален субект и е подадено в шестмесечния срок от влизане в сила на въззивното решение.
По същество, искането е неоснователно.
Не са нарушени процесуалните правила за събиране проверка и оценка на доказателствените средства . Спазени са принципните правила на чл.14 и чл.107 НПК. Вътрешното убеждение на съдилищата относно фактическите обстоятелства от предмета на доказване, е изградено въз основа на всестранен анализ на доказателствените източници.
Невярно се твърди, че авторството на кражбата е установено само от показанията на свидетеля Б, който като пострадал е заинтересован от изхода на делото. Съдът е проверил достоверността както на показанията на свид. Бекярски, така и обясненията на осъдения И. Чрез събраните доказателства е проверил и отхвърлил тезата му, че не е извършил кражбата, а е бил на мястото и, защото автомобилът му нямал гориво. Извършена е съвкупна проверка и оценка на всички доказателствени източници, както на тези, с обвинителен характер, така и защитните и оневиняващи доказателствени факти.
Пострадалият Б. е очевидец на деянието и показанията му имат характер на пряко доказателство. Посочил е И. като извършител на отнемането на процесния ляв мигач от лекия му автомобил, защото е възприел непосредствено факта на отнемането на вещта му и е попречил за довършване на деянието, като е направил опит сам да задържи дееца. Имало е словесен и физически контакт и гонитба между двамата, през което време пострадалият е имал възможност да възприеме и запамети индивидуалните особености от външния вид на дееца. Тези данни са потвърдени от установеното от свид. Китановски, негов съсед, участвал в преследването на извършителя, чиито показания също са пряк източник на доказателствени факти. Съдилищата са приели за установено, че индивидуализацията на дееца, направена от пострадалия и свидетеля К, е постигнала доказателствената си цел посредством гласните доказателствени средства, без оглед разпознаване на лице, като един от възможните способи за установяване самоличността на дееца.
Тезата на осъдения, че доказателствата за авторството на деянието не са били събрани и обсъдени при обективно, пълно и всестранно изследване на фактите от предмета на делото, защото липсвали разпознаване и дактилоскопни следи и експертиза на същите, няма опора в закона и данните по делото.
Установеното от пострадалия , че деецът е хвърлил върху лицето му отнетия от автомобила му мигач, е потвърдено и от данните от писменото доказателствено средство – медицинско свидетелство, в което са отразени травмите по лицето на пострадалия. Полицейските служители Д. и С. , чиито показания са косвено доказателствено средство, възпроизвеждат установеното от очевидците както относно личността на дееца , така и факта на наличието на отверка в лекия му автомобил, паркиран до този на пострадалия. Разпитани поотделно, свидетелите Б са дали непротиворечиво описание на дееца като среден на ръст, с бели маратонки, тъмен анцунг.
Голословни и ненамиращи място в данните по делото и закона, са доводите на искателя за недопустимост на свидетелското качество на разпитаните по делото полицейски служители. Не е имало пречка, съгласно чл.118, ал.2 НПК, да се допуснат и разпитат в процеса полицейските служители Д. и С. , които са запазили местопроизшествието до извършване на огледа от разследващия орган. Те не са участвали в действия по разследването, което да е създало пречка за допускането им като свидетели в процеса.
Източник на доказателствени факти за авторството на деянието е и протоколът за оглед на местопроизшествие, от който съдилищата са формирали вътрешното си убеждение относно участието на подсъдимия в извършването му, като са приели за установено отразеното в него, че непосредствено след деянието, лекият автомобил на подсъдимия „Рено” се е намирал на 0,50 см. от л.а.”Ауди” на пострадалия, че от автомобила на пострадалия е бил изтръгнат преден ляв мигач, а автомобилът на подсъдимия е бил отворен, с поставен контактен ключ, който е бил оставен в контакта на таблото, че до отворената му врата е била паднала черна плетена шапка , за която пострадалият е установил, че е била носена от подсъдимия. Аргументирано е отхвърлена, като недостоверна, тезата на подсъдимия, че присъствието му на местопроизшествието се е дължало на свършването на горивото му, след като по делото е установено, че автомобилът е имал гориво и е придвижен до полицейското управление без да се налага да му се налива гориво, каквито са отхвърлените от съдилищата твърдения на осъдения И. .
Суверенно право на съда е, на кои доказателствени средства да даде вяра и кои да отхвърли, след анализ и оценка на тяхната достоверност. Първостепенният съд е изложил аргументирани мотиви, защо е кредитирал доказателствените средства на които е основал констатациите си за деянието и авторството му от подсъдимия. Въззивният съд е отговорил по реда на чл.339, ал.2 НПК на доводите на подсъдимия и служебно е проверил още веднъж достоверността на доказателствените източници, като не е променил установените по делото фактически констатации на първостепенния съд, приел ги е за обосновани, а изводите за правилни.
Правните изводи за съставомерност на деянието на И. под признаците на чл.195, ал.1,т.4,пр.1 и пр.2 НК,вр. с чл.18,ал.1 НК, са законосъобразни. Макар и да не е изложил конкретни съображения, защо приема изводите на първостепенния съд за правилни относно неприложението на чл.9, ал.2 НК, въззивният съд не е нарушил закона като е потвърдил присъдата. Правните съображения на съда, че деянието няма характеристиката на малозначително, нито по начина на извършването му, нито по общественоопасните последици, следва да се споделят. Изложената в искането аргументация с примери от съдебната практика на ВКС , не се отнася до конкретния случай становено е, че И. е използвал МПС и техническо средство за извършване на деянието. Процесната вещ е била трайно закрепена за автомобила на пострадалия и се е изисквала употребата на техническо средство- намерената на местопроизшествието отверка, за демонтирането на мигача от корпуса на автомобила. Обективирани са от фактическа страна действията на осъдения за установяване трайна фактическа власт върху предмета на деянието посредством непосредствената близост на личното му МПС до предмета на кражбата. Ниският предмет на деянието, поначало не е абсолютен критерий за неговата малозначителност. В случая значение за обществената опасност на деянието е начинът на извършването му и използваните средства за отнемането на вещта. Деянието не е довършено по причини, извън волята на дееца . Оставянето му недовършено, във фазата на опита, не омаловажава обществената му опасност, но законосъобразно недовършеността му е оценена при индивидуализацията на наказанието, а не при формирането на изводите на съда за качествата на деянието на осъдения И. като престъпление по чл.9, ал.1 НК .
При тези изводи, искането на осъдения е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Воден от тези мотиви ВКС на РБ и съгласно чл.426 НПК
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Й. И. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд№494/07 год. на Благоевградския окръжен съд и за отмяна на решение №94 /17.04.08г. по внохд№494/07 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъда №3012/05.07.07год. по нохд№375/06 год. на Благоевградския РС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар