О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 18.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 434 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.12.2008 год. по гр. д. № 555/2008 год. Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 18.07.2008 год. по гр. д. № 2746/2007 год. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. К. И. от с. М., община Ш. иск за установяване по отношение на О. Ш. , че е собственик на имот – лозе и овощна градина в землището на с. М., в м. „К”, представляващ № 0* с площ 1.051 дка, при описаните граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Н, чрез пълномощника му а. М. К. , с оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това искът бъде уважен.
Ответната О. Ш. не е взела становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса относно площта на спорния имот по-малка от 1 дка, съгласно чл. 72 ЗН и чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ, обусловила извода му за неоснователност на довода за придобивна давност, е в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, които представя.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът за собственост е отхвърлен, въззивният съд е приел, че ищецът не може да бъде признат за собственик на поддържаното основание – придобивна давност въз основа на упражнявано владение от 1991 год., тъй като площта на имота е в размер на 672 кв. м., установена от заключението на техническата експертиза. Владяната част представлява част от обособеният по картата на възстановената собственост с № 0* имот с площ 1.051 дка, поради което и ищецът не може да бъде признат за собственик на целия имот, нито на част от него, тъй като площта е под тази, предвидена в чл. 72 ЗН и чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Повдигнатият в изложението въпрос е съществен, тъй като от него зависи изхода на спора за собствеността върху имота. Произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие с представените решения по гр. д. №№ 806/2007 год. и 242/2006 год. на Шуменския районен съд, които са влезли в сила. В тях съдът е признал право на собственост върху имоти в землището на същото село, един от които и в същата местност, с площи под 1 дка. Макар и да не е обсъждан изрично въпроса за площта на имотите, то при наличие на решенията, с които е признато право на собственост върху такива имоти с площ под 1 дка, то следва да се приеме, че същественият за настоящия спор материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Наличието му е достатъчно да се допусне касационното обжалване, без съдът да обсъжда дали е налице и другото поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вероятно с оглед представянето на отменителното решение на ВКС по гр. д. № 260/2007 год.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.12.2008 год. по гр. д. № 555/2008 год. по описа на Шуменския окръжен съд по подадената от Н. К. И. от с. М., община Ш. касационна жалба против него.
Указва на касатора да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 25 лв. по сметка на ВКС на РБ, в седмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: