Решение №439 от 25.10.2010 по гр. дело №1039/1039 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

Р Е Ш Е Н И Е

№.439

София.25.10..2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т.К.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1039/2010г.

Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на Л. Т. К. за отмяна на влязло в сила решение № 158/22.11.2007г. по гр.д.№ 3539/2006г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба на две гаражни клетки – югозападна с площ 17,71 кв.м. и югоизточна с площ 18,81 кв.м.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Прилага като нови писмени доказателства Заповед №60/24.12.1992г. за отстъпване право на строеж на Т. К. за една гаражна клетка, акт за узаконяване №3/1993г. за Л. К. и нотариален акт №9/1993г. за дарение в полза на И. К..Твърди, че той и брат му И. К. са изключителни собственици – всеки на по един гараж от процесните, които били построени още през 1984г.
Ответникът по молбата И. Т. К. я оспорва в писмено становище.
Ответникът по молбата И. А. К. я оспорва в писмено становище.
Ответникът по молбата С. К. К. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение е допусната делба между Иван Т. К., Л. Т. К., С. К. К. и И. А. К. на недвижими имоти, измежду които и процесните югозападна и югоизточна гаражни клетки, находящи се в УПИ VІІ-360, кв.21 по плана на[населено място], при квоти 13,42/100 ид.ч. за И. К., 13,42/100 ид.ч. за И. К. и 73,16/100 ид.ч. за Л. и С. К. в режим на СИО. Съдът е приел, че Л. и И. К. са станали съсобственици на дворното място през 1999г. при квоти 73,16% за първия и 26,84% за втория. Те са построили по стопански начин процесните два гаража в режим на СИО съобразно чл.19 СК съответно със С. К. и И. К..Няма данни и твърдения съсобствениците на мястото да са си учредявали право на строеж. Бракът на И. и И. К. е прекратен чрез развод и СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените писмени доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. С тях страната е могла да се снабди и да ангажира своевременно – още при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е самостоятелно съдебно производство и средство за защита срещу неправилни решения въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Това производство обаче не е съдебна инстанция на исковия процес и не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. Освен това в производството за отмяна молителят прави възражение, което е следвало да релевира в инстанционното производство – че е изключителен собственик на единия гараж, който построил със съгласието на родителите си, които пък били титуляри на правото на строеж. Отделно от това актът за узаконяване не доказва, че молителят е изключителен собственик на описаната в него гаражна клетка. Доводите му, че ответникът по молбата И. К., пък е изключителен собственик на другата гаражна клетка, тъй като тя му била дарена от техните родители с приложения нотариален акт, не могат да се разгледат, тъй като молителят релевира чужди права – на ответника по молбата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Т. К. за отмяна на влязло в сила решение № 158/22.11.2007г. по гр.д.№ 3539/2006г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба на две гаражни клетки – югозападна с площ 17,71 кв.м. и югоизточна с площ 18,81 кв.м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар