Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 13.07.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2894/2016г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Л. и Н. В. Л., чрез пълномощника им адвокат М.Б., срещу въззивно решение от 08.10.2015г. по гр. дело № 900/2012 г. на Софийския градски съд.
С определение №21 от 17.01.2017г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в часта му относно начина на извършване на делбата по въпроса за приложението на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана съсобственост, доколкото делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2004г., ОСГК.
Касаторите сочат неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според тях въззивното решение е недопустимо, тъй като във втората фаза на делбата не е участвала като съделителка Х. П.. Тя е прехвърлила своя дял по време на процеса, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл.121,ал.1 ГПК /отм./. Освен това въззивният съд е постановил възлагане на имота по реда на чл.288,ал.3 ГПК/отм./ въпреки, че съсобствеността е смесена, т.е. възникнала е в резултат не само на наследяване. Касаторите искат да бъде обезсилено въззивното решение поради неучастие на всички съсобственици, респ. ако се приеме, че е допустимо същото да бъде отменено като се постанови изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.
Ответникът по касационната жалба В. С. П. оспорва същата като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба В. Л. П. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:
С въззивното решение в частта, с която е допуснато касационно обжалване, е отменено решение №ІІ-74-160/2011г. по гр.д.№ 9756/2007г. на Софийски районен съд в частта, по извършване на делбата и в частта по претенцията по чл.282,ал.3 ГПК /отм./. Постановено е друго, с което в дял на В. П. на основание чл.288,ал.2 ГПК /отм./ е поставен делбеният имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място] /подробно описан/ на стойност 80 200 лева, В. П. е осъдена да заплати за уравняване на дяловете на Н. В. Л. – 13 366,60 лева, на Н. В. Л. и Д. А. Л. общо 53 466,60 лева и на В. Л. П. – 6 683,30 лева.
Въззивният съд е приел, че предмет на делбата е жилище, коeто е неподеляемо. С влязло в сила решение е допусната делба на този имот между Л. В. П. – 1/6ид.ч., Н. В. Л. – 1/6 ид.ч., Н. В. Л. и Д. А. Л. – 4/6 ид.ч. при условията на СИО. В хода на процеса съделителят Л. П. е починал на 28.09.2013г. и е оставил законни наследници – В. П. – съпруга, В. Л. П. – син, и Л. Л. П. – дъщеря. Последната се е отказала от наследството на Л. П., поради което останалите наследници по закон на Л. П., конституирани във въззивното производство /съпруга и син/, притежават всеки от тях по 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху делбения имот. Съгласно чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на В. П. – преживяла съпруга на починалия първоначален ищец Либертин П., са налице визираните в нормата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ предпоставки за възлагане на имота. По делото няма спор, че П. не притежава друг недвижим имот. Към датата на откриване на наследството П. е живяла в процесния имот и продължава да живее в същия. Законът не съдържа изискване наследникът да е живял в имота при възникването на съсобствеността. Достатъчно е наследникът да е живял трайно в имота при откриване на последното наследство, от което черпи права. В случая от показанията на разпитаната свидетелка се установява, че при откриване на последното наследство /смъртта на съпруга й/ П. е живяла в имота, а също преди това. При това положение делбеният недвижим имот на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ следва да се постави в изключителен дял на В. П., която следва да заплати на останалите съделители суми за уравняване на дяловете им.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема следното : С ТР№ 1/2004г. по тълк.д.№1/2004г., ОСГК е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.288,ал.3 ГПК/отм./, сега чл.349,ал.2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл.288,ал.3 ГПК /отм./, респ.чл.349,ал.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл.288, ал.3 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др.
По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въпросът за прехвърляне на спорното право по време на делбения процес в първата фаза е решен още във фазата по допускане на делбата с влязло в сила решение като е зачетено извършеното възмездно прехвърляне на собствените на съделителката Х. П. 4/6 ид.ч. /от които 1/2 ид.ч. от прекратената СИО/ от имота в полза на съделителя Н. Л. и последният, както и съпругата му Д. Л. са конституирани в процеса. При това положение съответствието на даденото решение по този въпрос с ТР№3/2013г., ОСГК, ВКС не може да бъде разглеждано във втората фаза на делбата. Постановеното въззивно решение не е недопустимо поради неучастие на съделител /необходим другар/ в процеса.
По делото не се спори, а е установено и от приетата техническа експертиза, че процесният недвижим имот – апартамент, е реално неподеляем. Съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата от 11.05.2010г. по гр.д.№9756/2007г. на Софийския районен съд по реда на чл.282,ал.1 ГПК /отм./ е установено, че съсобственици на процесния имот към момента на приключване на устните състезания в първата фаза на делбеното производство са ищецът Л. П. /1/6ид.ч/ и ответниците Н. Л. и Д. Л. при условията на СИО, като първият от двамата ответници е собственик на 1/6 ид.ч. по наследство и 4/6 ид.ч. при режим на СИО с втория ответник. С това решение е прието за установено още, че процесният имот е придобит от Х. П. по силата на договор за покупко-продажба през време на брака и с В. П. в режим на СИО. Със смъртта на В.П. е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права. Х. П. е станала собственик на 1/2 ид.ч., а останалата 1/2 се е включила в наследствената маса, оставена от В.П.. По силата на прекратената СИО и наследяването Х. П. е притежавала 4/6 ид.ч. от делбения апартамент към момента на завеждане на иска за делба като след това и преди приключване на първата фаза, тя е продала своя дял на сина си Н. Л. през време на брака му с с ответницата Д. Л.. При тези данни и след като е зачетено прехвърлянето на дела на Х. П. в полза на сина и Н.Л. по време на първата фаза на делбата /искът за делба е отхвърлен по отношение на Х. П./, е допусната съдебна делба между ищеца Л. П. и ответниците Н. Л. и Д. Л..От изложеното по-горе следва, че още към момента за завеждане на иска за делба съсобствеността между съделителите е възникнала само отчасти по силата на наследствено правоприемство от В.П.. Тя е смесена, тъй като произтича и от още един юридически факт – прекратена СИО. Като е приел за основателно поддържаното искане по чл.288,ал.3 ГПК /отм./ на съделителката В. П. за възлагане на имота при условията на чл.288,ал.3 ГПК в качеството и на преживяла съпруга на ищеца, при делба на имот – комбинирана съсобственост, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираното по-горе ТР. Решението му като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК да се постанови друго, с което делбата да се извърши като имотът бъде изнесен на публична продан. Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса съразмерно на дела си въз основа на установената по делото пазарна цена на делбения имот от 126 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.10.2015г. по гр. дело № 900/2012 г. на Софийския градски съд в часта му относно начина на извършване на делбата и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк]ул.”М. Т., в жилищната сграда на [жилищен адрес] със застроена площ 70.24 кв.м., състоящ се от две стаи, и кухня и други сервизни момещения, при съседи на апартамента : стълбище, В. Р., двор, [улица]и З. и С. М., заедно със зимнично помещение без номер, при съседи : коридор, [улица], Г. и М. П. и общо мазе, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с пазарна цена 126 400 лева, като действително получената цена от публичната продан следва да се разпредели между съделителите, съобразно квотите им – 1/6 ид.ч. , разпределена поравно между наследниците на починалия по време на процеса ищец Л. В. П. – В. С. П. и В. Л. П.; 1/6 ид.ч. за Н. В. Л. и 4/6 ид.ч. за Н. В. Л. и Д. А. Л. при условията на СИО.
ОСЪЖДА съделителите В. С. П. и В. Л. П. да заплатят държавна такса по сметка на ВКС съобразно дела им в размер на общо 842,67 лева, Н. В. Л. – 842,67 лева и Н. В. Л. и Д. А. Л. да заплатят държавна такса общо 3370,66 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :