Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. София, 07 март 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
БОНКА ЯНКОВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Петър Долапчиев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 60 по описа за 2019г.
Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Плевен срещу нова присъда № № 62/27.11.12018г. по ВНОХД № 947/2018г. на ОС-Плевен, с която е отменена осъдителна присъда № 148/20.09.2018г. на РС-Плевен по НОХД № 1389/2018г., като подс.А. В. А. е признат за невинен и съответно оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
С касационният протест се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК – нарушение на закона, а така също и по т.2- съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция със задължителни указания.
В допълнение оспорва мотивите на въззивната инстанция относно изолираното разглеждане на обществената опасност на деянието от личността на извършителя. Позовава се и на съзнаване на вина от страна на самия подсъдим.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание не поддържа протеста и моли да се потвърди присъдата на окръжния съд. Заявява, че съдът не е нарушил закона, като е приложил чл.9, ал.2 от НК, правилен бил изводът, направен въз основа на съвкупната преценка на вида и количеството на наркотичното вещество, личността на подсъдимия и отражението, което е имало деянието.
Подс.А., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който заявява, че се съгласява с представителя на държавното обвинение от ВКП. Мотивите на въззивната инстанция оценява като пространни, задълбочени и точни, не излизат извън параметрите, установени от материалния закон, а така също и от процесуалния.
Моли да се отхвърли подадения касационен протест от прокурор от ОП-Плевен.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, глава ХХІІІ-та, установи следното:
Касационното разглеждане на делото е първо по ред.
С присъда № 148/20.09.2018г. по НОХД № 1389/2018г на Плевенски районен съд подс.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като по реда на чл.55 от НК му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим.
Приведено е в изпълнение съобразно чл.68, ал.1 от НК наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2482/2017г. на Плевенски РС при същия първоначален общ режим.
Приложен е чл.23 от НК, като е присъединено наказание глоба в размер на 500лв.
Деецът е осъден да заплати и направените по делото разноски.
С атакуваната с касационен протест присъда първоинстанционната е отменена, като въззивната инстанция, позовавайки се на чл.9, ал.2 от НК, е признала подс.А. за невинен по предявеното му обвинение и съответно го е оправдала.
Касационната инстанция констатира, че касационният протест е подаден в срока по чл.350,вр.чл.319, ал.1 от НК, от надлежно легитимирано лице – прокурор от окръжна прокуратура в град Плевен, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
Наведените доводи и съображения обаче не могат да бъдат споделени, като протестът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът от контролираната съдебна инстанция е възприел факти, които се определят като безспорни, а и никоя от страните не възразява срещу установената фактическа обстановка. Касационния състав не намери основание да определи дейността на съда относно установяване на фактите по делото като процесуално погрешна, страдаща от дефекти, които не позволяват да се разкрие обективната истина. Напротив, в случая и двете инстанция са достигнали до един и същи извод относно случилото се, различна е правната интерпретация и следващите се изводи относно квалификацията на деянието, относно приложението на материалния закон.
Изложените съображения на въззивната инстанция са напълно съобразени с дефиницията, посочена в чл.93, т.9 от НК, като съотнасянето на конкретния случай към правната норма се основава преди всичко на плоскостта на деянието и с оглед липсата на вредни последици или тяхната незначителност. Настоящият касационен състав е имал възможността да отбележи и друг път, че при определянето на всеки отделен казус като маловажен имат значение и други обстоятелства, отнасящи се към личността на дееца. Задължително е да се отбележи, че законодателят е въвел изискването при преценката по конкретния казус дали той е маловажен, тези други обстоятелства да са смекчаващи. Следващия се извод е, че в едни случаи е достатъчно да е налице липса или незначителност на вредните последици, които да увреждат съответните защитени отношения, а в други, когато тези последици по естеството си и характера си не попадат в първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи обстоятелства относно личността на дееца. Съвсем очевидно е, че прилагането на нормата не зависи в никакъв случай от отегчаващите вината или отговорността обстоятелства, а само от наличието на двете посочени в нея алтернативи – липсата на вредни последици или тяхната незначителност или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, т.е водещо при квалифицирането на казуса е деянието и степента на настъпилите от него вредни последици.
Въззивната инстанция се е спряла на водещото място на степента на настъпилите вредни последици – стр.2-ра от мотивите, предпоследен абзац. От обективна и субективна страна деянието е извършено и това обстоятелство е безспорно. Но контролираната съдебна инстанция е акцентирала на ниската стойност на премета на престъплението и на неговото естество, като обаче се е спряла обстойно и на личностовите характеристики на дееца. Правилно в случая са игнорирани данните за осъждания на дееца, тъй като от първостепенно значение е да се провери дали смекчаващите вината и отговорността обстоятелства допринасят за определянето на случая като маловажен или явно незначителен съобразно различията на чл.9, ал.2 от НК. Въззивната инстанция е възприела достатъчно мотивирано наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани със наркотичната зависимост на дееца, неговата трудова ангажираност, желанието да се откъсне от средата, която улеснява приема на високорискови наркотични вещества и нейната оценка за липсата на обществена опасност на деянието съвкупно с изложените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и определящи го такъв с ниска степен на обществена опасност, е правилна и законосъобразна. Според касационният състав съображенията относно личността на дееца нямат водещо значение в настоящия случай, а обратните съображения в негативен смисъл, залегнали в протеста, не могат да бъдат отчитани, тъй като законът не ги е предвидил в такова отношение при преценката дали е приложим чл.9, ал.2 от НК.
Законосъобразно съдът от втората инстанция е отменил първоинстанционната осъдителна присъда, като отмяната на последната обезсмисля грешните изводи на първостепенния съд за приложение на чл.23, ал.3 от НК успоредно с чл.68, ал.1 от НК, каквито материалноправни възможности настоящата съдебна инстанция въпреки положените усилия на съзря.
По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната нова присъда на въззивния състав, при липса на основания за нейното изменение или отмяна.
Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила постановената нова присъда № 62/27.11.12018г. по ВНОХД № 947/2018г. на ОС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: