Р Е Ш Е Н И Е
№.441
гр. София,.01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1406 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. от ГПК /отм./.
С решението от 6.12.2007 год. по гр. д. № 423/2007 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 18.06.2007 год. по гр. д. № 82/2007 год. на първоинстанционния Разградски окръжен съд в частта, с която Окръжна следствена служба Р. и П. на Р Б. са осъдени солидарно да заплатят на Р. М. Г. сумата 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 1.07.2005 год. до окончателното й заплащане и 57 лв. разноски по производството и вместо това отхвърлил иска за обезщетение за горната сума, а в останалата отхвърлителна част оставил в сила решението.
Въззивното решение се обжалва от ищцата Р. М. Г. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Поддържа доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения от нея иск.
Прокуратурата на РБ. в писмено становище оспорва жалбата, а Окръжна следствена служба Р. е заличена като страна, на основание пар. 111 ПЗР ЗСВ.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди релевираните в жалбата касационни основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
По делото е установено, че по жалба на ищцата, сега касатор, от 10.03.99 год. до РП Р. е образувано предварително производство по сл. д. № 204/2000 год. срещу неизвестно лице за това, че през 1995 год. в гр. Р. й е причинило средни телесни повреди поради немарливо изпълнение на занятие и представляващи източник на повишена опасност – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. Същото е прекратено с постановление от 28.03.2005 год. на прокурор в РП – Р. поради липса на престъпление от общ характер, потвърдено с определение на Ш. окръжен съд по ч. н. д. № 793/2005 год.
В настоящето гражданско производство касаторката поддържа наличие на вредоносни действия и бездействия от страна на следователите и прокурорите, работили по следственото дело, които нарушили задълженията си по обективно разследване на престъплението от лекуващия я лекар д-р Ц, както и по спазване на процесуалните срокове за приключването му, което осуетило възможността да получи както наказателноправна, така и гражданскоправна защита на правата й. За обезщетяване на причинените й в резултат на това непозволено увреждане неимуществени вреди е претендирала обезщетение в размер на 10 001 лв. за накърненото й чувство на справедливост.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и установил, че в хода на продължилото действително няколко години наказателно производство органите на досъдебното производство са извършили огромен по обем следствени действия, обективирани в материалите по приложеното сл. д. № 204/2000 год. Това обусловило извода му за липса на твърдяно от ищцата бездействие по разследването. Съдът отчел и обстоятелството, че за продължителността на разследването е допринесла и ищцата чрез процесуалното й поведение за посочване на редица обстоятелства със закъснение, което обективно е затруднило и събирането на доказателства, както и обективни причини, свързани с изготвяне на няколкото съдебно-медицински експертизи по делото, неколкократното прекратяване на производството, респ. отмяната му и връщане за доразследавне. Въззивният съд е направил извода, че действията по разследването не са били повърхностни, напротив положени са максимални усилия за установяване на обективната истина, а изводът за липса на съставомерен състав на престъпление не може да се обсъжда в настоящето производство. Поради това и воденото и приключило производство не е причинило неимуществени вреди на ищцата, както и не е осуетило възможността й да получи гражданскоправна защита на правата й срещу прекия причинител на вредите. Затова и въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение на ищцата по чл. 49 ЗЗД и отхвърлил и в тази част предявения иск, а в останалата отхвърлителна част потвърдил решението на първата съдебна инстанция.
Изводите на въззивния съд са правилни, а оплакванията на касаторката – неоснователни.
Субективните очаквания на същата, подавайки жалба до П. през 1999 год., след проведено от 1995 до 1998 год., според нейните твърдения, стоматологично лечение при д-р Ц, за повдигане на обвинение срещу него за причинена й поради „проявената професионална некомпетентност” на лекаря телесна повреда, са ирелевантни както в предварителното производство, така и в настоящето. Редът, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, е определен в НПК, където са регламентирани и правомощията и задълженията на органите на предварителното производство, респ. тяхната компетентност. При предявен иск по чл. 49 ЗЗД ищцата носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин противоправно и виновно действие или бездействие на следователи и прокурори, от които да са причинени неимуществените й вреди, изразяващи се в накърненото й достойнство и чувство за справедливост. Такива доказателства по делото не са събрани, а неудовлетворението на касаторката от акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради изложените в него основания за това, е ирелевантно за изхода на спора. Този акт е потвърден по предвидения в закона ред с произнасянето на съда, поради което нито ищцата, нито съдът в настоящето гражданско производство, могат да го обсъждат. Обстоятелството за продължителния период на разследването само по себе си не е основание да се приеме, че е налице вредоносно действие на следовател или прокурор по делото, тъй като видно от материалите по същото е, че разследването е било свързано с неколкократно прекратяване на производството по него, отмяната по предвидения ред и връщане за доразследване, отводи на следователи, различни и множество следствени действия, изискващи необходимо време за провеждането им, продължаване срока на разследването. Това неминуемо е свързано с ангажираността на касаторката, която е подала жалбата до прокуратурата, вкл. и в качеството й на свидетел по делото е разпитвана в него. При липсата обаче на установени по несъмнен начин протитвоправни действия или бездействия на органите на досъдебното производство, и то конкретни такива, отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя не може да бъде ангажирана, както правилно е приел въззивният съд. Воденото и приключило предварително производство не е обусловило и невъзможността от предприемане на защита по граждански ред за ангажиране на отговорността на прекия причинител за обезщетяване на поддържаните от ищцата вреди вследствие лечението й, както неоснователно се поддържа и се претендира обезщетение от настоящия ответник за това. При постановяване на решението на въззивния съд не са допуснати релевираните в жалбата касационни основания, поради което и същото следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 6.12.2007 год. по гр. д. № 423/2007 год. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.