3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
София, 03 декември , 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Комов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1365/2014 година.
Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия: А. М. П. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат Р. М., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 379/2014 г. Сочи се лаконично, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска да бъде намалено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 177/19.05.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав, е потвърдил присъда № 89/ 01.04.2014 г., постановена по нохд № 1132/2014 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 7-ми състав, с която подс. А. М. П. е бил признат за виновен в извършени престъпления по: чл. 150, ал. 1, пр. 2, алт. 4 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода и по чл. 199,, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и го е осъдил на осем години лишаване от свобода, при приложение на чл. 58а, ал. 1 НК. По реда на чл. 23, ал. 1 НК му е определил едно общо наказание от осем години лишаване от свобода при „строг” режим в затвор, като е зачел предварителното задържане по реда на чл. 59, ал. 1 НК. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил най – тежкото наказание между това по настоящата присъда и по нохд № 3122/2013 г. на СГС, НО, 10-ти състав, в размер на осем години лишаване от свобода, определяйки му „строг” първоначален режим в затвор. Приспаднал е изтърпяната част от наказанията и когато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Уважил е предявеният граждански иск общо за 15 000 лв. и се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски.
По жалбата с единствен довод за явна несправедливост на наложеното наказание:
Релевираното в касационната жалба касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направеното искане е за намаляване размера на наложеното наказание.
Санкциите за двете извършени престъпления от този вид и размер, индивидуализирани по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НК, е напълно справедлива. Съставът на въззивният съд, се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно определения размер за тези деяния. И според настоящият касационен съдебен състав, този извод на второинстанционния съд е законосъобразен, съобразен с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с данните за изключително високата степен на обществена опасност на деянията – извършени с изключителна дързост, бруталност и безцеремонност, нанесените телесни повреди, времето и мястото на извършването, с данните за високата степен на обществена опасност и на дееца с оглед на предходните му осъждания – шест пъти. Поради това, не може да не бъде споделен и от настоящата инстанция извода на въззивния съд, че целите на наказанието по чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати само с определените по размер наказания. Тежестта на посочените по – горе обстоятелства, основателно са мотивирали предходния съд да приеме, че целите на генералната и индивидуална превенции могат да бъдат осъществени само с ефективното изтърпяване на определените по размер наказания, поради което законосъобразно и справедливо е потвърдил първоинстанционната присъда и в тази й част. Същите са били определени при условията на чл. 58а, ал. 1 НК и по – нататъшно снизхождение, с оглед на данните за изключително високата обществена опасност на деянието и дееца, не би способствало за реализирането на задачите, на индивидуалната и генерална превенции.
Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК с оглед на съвкупността от престъпления и предходното осъждане на подсъдимия П..
Ето защо, не е налице неправилен отказ за намаляване на размера, на определените наказания от Софийския апелативен съд, по повод на подадената въззивна жалба, само при наличието на който възниква задължение на касационната инстанция, за изменение или отмяна на съдебния акт. Поради това, жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 177/ 19.05.2014 г., по внохд № 379/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав.
Председател:
Членове: