Решение №446 от 10.12.2014 по нак. дело №922/922 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№446

С., 10.12.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2727/2014 година
Производството е по член 288 ГПК,след отмяната с постановеното определение №586/18.07.2014г. по ч.гр.д.№3964/2014г. по описа на ВКС,ІVгр.отделение на определение №107 от 22.05.2014г. по настоящото дело в частта,с която касационната жалба с вх.№1913/17.03.2014г. на А. С. В. и А. И. В. е оставена без разглеждане относно насрещния иск по чл.74,ал.1 ЗС. и върнато за разглеждане в тази обжалвана от касаторите част на въззивното решение,като в останалата част му обжалвана част определение №107 от 22.05.2014г. по делото е потвърдено-за оставянето без разглеждане на касационната жалба вх.№1913/17.03.2014г. на А. В. и А. В. относно главния иск по член 108 от ЗС.В тази му част,по иска с правно основание член 108 ЗС въззивното решение е влязло в сила.
С определение №107/22.05.2014г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1915/17.03.2014г.,подадена от К. В. Д. срещу горепосоченото въззивно решение,което като необжалвано от последната е влязло в сила.
С въззивното решение ,в обжалваната му част,е осъдена К. В. С.-Д. да заплати на А. С. В. и А. И. В. сумата 2100 лева,представляваща увеличената стойност на процесния имот,вследствие на извършени подобрения в същия,описани в решението,като отхвърля насрещния иск до предявения размер от 5962 лева.
При така очертания предмет на производството по член 288 ГПК селекцията на общата касационна жалба вх.№1913/17.03.2014г.,подадена от А. С. В. и А. И. В.,следва да се извърши по посочените процесуалноправни въпроси,изложени в заключителната част на касационната им жалба,а именно/цитирам/:
„1.Подлежи ли на обжалване пред ВКС решение по което въззивния съд за първи път/като първа инстанция/ се е произнесъл по насрещен иск,който е приет за разглеждане от първоинстанционния съд,но произнасяне по отношение на него няма от районния съд.
2.Следва ли в този случай страните да са ограничени от разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК след обжалването във връзка с насрещния иск пред ВКС се явява втора инстанция.
3.Законосъобразно ли е съдът да разгледа насрещния/евентуален/иск предявен като възражение за придобивна давност за процесния имот и подобрения в едната му част за придобивната давност и да постанови,че решението не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,а в останалата му част да подлежи на обжалване/за подобренията/,въпреки че обжалването се явява въззивно,а е касационно.
В конкретния случай правилното решаване на казуса по делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Считам,че настоящото дело следва да бъде допуснато на касационно обжалване,тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата.Цитираните по-горе процесуалнопрвани въпроси определят надлежното упражняване на правото на иск и предопределя изхода на спора.”
Като в изложението си касаторите не посочват, нито прилагат със същото, задължителна практика на ВКС,както и практика на съдилищата.
Ответницата по касационната жалба К. В. С.-Д.,чрез пълномощника си адвокат Ю. С.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е посочил,че с оглед уважаването на иска с правно основание член 108 ЗС,следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност насрещен иск от А. С. В. и А. И. В.,с правно основание чл.74,ал.1 ЗС за сумата от 5962 лева,с която се е увеличила стойността на процесния имот,в резултат на извършените от тях подобрения,подробно описани в молбата.Съдът е приел,че ищците по насрещния иск са недобросъвестни владелци на имота и като такива следва да установят в процеса,че са извършили подобрения в чужд имот и са увеличили неговата стойност.В тази връзка съдът е анализирал събраните по делото доказателства,обсъдил е показанията на разпитаните свидетели,отнасящи се до извършените подобрения в имота от страна на ищците по насрещния иск и е стигнал до извода,за тяхната основателност само по отношение на цитираните в същото,установени с доказателствата подобрения в процесния имот,като за определяне на техния размер се е позовал на данните по приетата като обективна и компетентна съдебно-агрономическа експертиза.
Съгласно възприето в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело.
Посочените в изложението,цитирани по-горе,правни въпроси в т.1 и т.2 от изложението,всъщност са свързани с произнасянето на съда по предявения в условията на евентуалност насрещен иск от ответниците по главния иск,настоящи касатори.По съществото си те са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд.За яснота следва да се поясни,че с решението на първоинстанционния съд е бил отхвърлен главният иск с правно основание член 108 от ЗС,поради което и съдът не е разгледал предявения в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание член 74,ал.2 ЗС.В този случай, когато ищецът прибягва до евентуално съединяване на искове,той обуславя разглеждането на евентуалния иск ,с оглед изхода от произнасянето по главния иск,както е посочено в първоинстанционното решение.При изхода на спора,след отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и уважаването на главния иск с правно основание член 108 ЗС,за съда е възникнало задължението да се занимае с предявения насрещен иск,заявен в условията на евентуалност,което е направено от въззивния съд с обжалваното въззивно решение.Това не променя характера на производството по делото,развило се при действието на ГПК/ в сила от 01.03.2008г./,нито води до двуинстанционност на същото,както се навежда от касатора в изложението му.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в обжалвана му част.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.02.2014г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№323/2012г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар