Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
гр. София, 11 ноември 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и ченвърти, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №1414/2013г.
Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. К. за възобновяване на нохд №471/2012г. на Пазарджишки районен съд /РС/, отмяна на обявения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.423, ал.1 от НПК, или ревизия на същия, при условията на чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изразяващи се в ограничаване на правото му на лично участие в наказателния процес, и за дерогиране на материалния закон при очертаване на правната квалификация на инкриминираното деяние по чл.354, ал.3, т.1 от НК.
В съдебно заседание на 24.10.2013г. А. К. и процесуалният му представител поддържат заявената претенция.
Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №138 от 23.04.2012г., по нохд №471/2012г., Пазарджишки РС е признал А. С. К. за виновен в това, че на 04.01.2012г., в [населено място] държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0,524 грама, на стойност 3,14 лева, поради което за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр.чл.55, ал.1, т.т.1 и 3 от НК му наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Със същия съдебен акт в съотвтествие с изискванията на чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение определената по нохд №2233/2010г. санкция – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 08.05.2012 година.
Искането за възобновяване на нохд №471/2012г. на РС-Пазарджик е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но преценено при съблюдаване на направените доводи, е неоснователно.
Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК.
Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда.
Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон.
Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК.
Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване, в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от действащия НПК процедура.
Приложената по делото документация предпоставя изводи, че А. К. е участвал лично при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №471/2012г. на Пазарджишки РС е проведено в негово отсъствие, поради невъзможността да бъде открит.
С постановление от 05.01.2012г. А. К. е привлечен в качеството на обвиняем за осъществено на 04.01.2012 година, в [населено място] престъпно деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на същата дата при проведения в присъствието на служебен защитник разпит прави пълни самопризнания по повдигнатото обвинение.
Непосредствено след реализираните процесуално-следствени действия К. се укрива от органите на досъдебното производство. Компетентните длъжностни лица вземат мерки за установяване на неговото местонахождение, обективирани в предприети оперативни мероприятия за откриването му на територията на страната и изискани от МВР – Граничен контрол справки за задграничните му пътувания.
След постъпила информация от възходящия родственик на А. К. – Н. Т., че внукът му е заминал за Германия на 05.01.2012г., приобщаване на съществуващите в масивите на АИС-БДС официални данни и обявяване на лицето за общодържавно издирване с телеграма №3870/03.02.2012г. на ГДКП, гр.София досъдебното производство е продължило и финализирало, при условията на чл.206, вр.чл.269, ал.3, т.т.1, 2 и 4, б.”а” от НПК, с процесуалния представител на обвиняемия.
На 13.03.2012г. Пазарджишката районна прокуратура /РП/ е внесла обвинителен акт срещу А. К. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, в съответния първостепенен съд, който насрочил образуваното нохд №471/2012г. за разглеждане в открито заседание на 23.04.2012г., като в хода на подготвителните му действия положил необходимите процесуални усилия за осигуряване участието на подсъдимото лице в съдебната фаза на наказателния процес.
Представените доказателства /писма изх.№55/21.03.2012г. и №8763/03.04.2012г. от Кметството на с.Алеко константиново и от РУ „Полиция”- МВР, гр.Пазарджик/, установяващи че обявеното за щателно издирване лице не е намерено, като то работи и живее на неизвестен адрес в чужбина, са мотивирали компетентния орган, на 23.04.2012г. да даде ход на делото, на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, след преценка за съществуваща реална възможност за разкриване на истината в процеса, в отсъствие на подсъдимия.
В рамките на задочна процедура е проведено съдебно следствие, приключило с присъда №138/ 23.04.2012г. на Пазарджишки РС.
На 19.12.2012г. осъденият е задържан в Германия, във връзка с привеждане в изпълнение на придобилия юридически стабилитет акт.
Конкретиката, очертаваща процесуално поведение на К., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №471/2012г. на РС-Пазарджик, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура.
Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията – задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита.
Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание.
В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС.
ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права.При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура.Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде категорично установен и придружен от минимални гаранции, без да противоречи на обществения интерес. 1
Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г.
Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в редакцията, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило.
Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство.
_____________________________________________________________
1.решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия; решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС.
Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на А. К. в качеството на обвиняем на 05.01.2012г., предявено му лично и на осъществено в хода на досъдебното разследване укриване, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса, се субсумира от лимитираното в нормата на чл.423, ал.1, изр.2, пр.1 от НК изключение.
В подкрепа на изведеното заключение са и ограниченията в правния статут на обвиняемия /подсъдим/, произтичащи от взетата от компетентните разследващи органи мярка за неотклонение – подписка . Съгласно чл.60 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемото /подсъдимо/ лице да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение, което К. е дерогирал и въпреки проведеното издирване, не е открит до задържането му на 19.12.2012г.
Очертаните изводи не се опровергават от обстоятелството, че задочно осъденият К. е бил предаден на българските власти от Ханзеатския върховен областен съд, по силата на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена от РП – Пазарджик на 02.08.2012г., с цел изтърпяване на наложеното с осъдителната присъда №138/ 23.04.2012г. по нохд №471/2012г. наказание-ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Към момента на издаване на цитираната ЕЗА и на постановяване решението на съда /09.01.2013г./, действа разпоредбата на чл.41 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ в настоящата й редакция /ДВ, бр.55/2011г.,в сила от 23.07.2011г./, съгласно която отпада изискването за даване на гаранции при задочно осъждане на лице.
Задочното осъждане в издаващата европейската заповед държава-членка представлява факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка, уредено в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА. Според цитираната правна норма, приета по повод транспонирането на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009г. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР всяка държава-членка има правото да откаже да изпълни ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, когато това е станало в наказателен процес, на който лицето не се е явило лично. Тази възможност на изпълняващата държава-членка е препятствана от четири изрични хипотези, посочени в чл.2 от Рамково решение 2009/299, с което се въвежда нов чл.4а в Рамково решение 2002/584.
В техния обсег е и тази, при която ЕЗА съдържа информация за спазване на следното условие – решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния съдебен акт. На такава конкретика сочи процесуалното развитие на настоящото дело
В коментирания смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, според която в не се допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изтърпяване на задочна присъда, с императивното изискване за възобновяване на производството в издаващата държава-членка.1
При осъществения извънреден контрол, Върховният касационен съд, не констатира и релевираното несъблюдаване на закона.
С инкриминираното поведение А. К. е консумирал признаците на престъпния състав на чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Фактологията в разглеждания казус не обосновава претендираното от адвоката на осъденото лице правоприлагане на чл.354а , ал.5 от НК.
Буквалното и логическо тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.93, т.9 от НК мотивира заключение, че „маловажен случай” на престъпление е този, при който извършеното от дееца, предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно посегателство от съответния вид. Съдебната практика е константна и категорична, че в обсега на необходимата преценка при определяне на правната квалификация на деянието по чл.93, т.9 от НК са установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост – време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използвани средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя.
Установените фактически данни в атакувания съдебен акт на РС-Пазарджик по отношение на съдебното минало на извършилия посегателството против народното здраве А. К., осъждан с влязла в сила присъда №381/07.12.2010г., по нохд №2233/2010г. по чл.354а, ал.3 и чл.354в, ал.1 от НК /за държане на наркотици и за отглеждане на растения от рода на конопа/, предпоставя заключение за типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието.
В контекста на изложеното стойностните параметри на инкриминирания предмет, явяващ се материализация на засегнатите обществени отношения – обект на посегателство, на който защитата обръща особено внимание, не внасят съмнения в очертаната позиция.
__________________________________________________________________________________________________
1.Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-399/11 „Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal”
Предложената аргументация формира вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на налични основания по чл.423, ал.1 и по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания съдебен акт на РС – Пазарджик.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. С. К. за възобновяване на нохд №471/2012г. на Пазарджишки РС, и за отмяна или ревизия на постановената и влязла в сила присъда № 138 от 23.04.2012 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.