Решение №467 от 20.10.2009 по гр. дело №1653/1653 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
                      
                                                         №.467
 
                              гр. София,20.10.2009 год.
 
                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1653 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. от ГПК /отм./.
С решение № 693 от 19.11.2007 год. по гр. д. № 791/2007 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението с № 622 по гр. д. № 1857/2006 год. на първоинстанционния П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. А. К. от с. Г. против Д. А. М. от с. А. искове за връщане на заета сума от 9 000 лв. по договор за заем от 5.01.2005 год. и за заплащане на сумата 4 107 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от ищцата Х. А. К., чрез пълномощника й адвокат Ив. Ц. , с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете й бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Д. А. М. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба основания във връзка с доводите на страните и данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
За да отхвърли иска за връщане на заетата сума по представения договор за заем, въззивният съд е приел, че ищцата, сега касатор, не е установила по несъмнен начин наличието на валидно възникнало заемно правоотношение между страните по делото. Приел, че оспорването на ответницата на представения договор е успешно проведено с оглед установеното от вещото лице, графолог обстоятелство, че същият не е подписан от ответницата като заемател, и с оглед липсата на доказателства за предаване на заетата сума на ответницата, с оглед характера на договора за заем като реален такъв, съдът направил извод за липса на основание за връщане на спорната сума от 9 000 лв. Не кредитирал и показанията на св. К, тъй като същият установявал предаване на парите на съпруга на ответницата. Приел за неоснователен и искът за заплащане на сумата за труд, части по осъществен ремонт и разходи по поддръжка на автомобила, тъй като не е установено наличието на предпоставките на неоснователното обогатяване.
Въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска по чл. 59 ЗЗД, не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ – искът е за парично вземане по гражданско дело с цена под 5 000 лв. Поради това и касационното производство в тази му част е недопустимо и като такова следва да се прекрати.
В останалата му част – по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, въззивното решение е направилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Въззивният съд е следвало да отдели спорното от безспорното при изясняване делото от фактическа страна, включително и да изслуша страните по реда на чл. 114 ГПК /отм./, в каквато насока е направено и искане от ищцата за обяснения на ответницата по въпроса получила ли е сумата от 9 000 лв. и предоставила ли е автомобила като уговорено обезпечение по договора за заем на тази сума. Действително, от заключението на графологическата експертиза е установено, че представеният по делото договор за заем не е подписан от ответницата, но данните в същото установяват вероятност същият да е подписан от нейния съпруг, в каквато насока са и показанията на свидетеля К. Т. е налагало изясняване на фактическата обстановка, и с оглед данните, че автомобилът, собственост на ответницата, е бил в държане на ищцовата страна, така както е уговорено в съдържанието на представения договор и по който факт ответницата не е възразила. Последното представлява индиция за спазване на тези уговорки, поради което и е следвало да се изясни при положение, че договорът е подписан от съпруга на ответницата, дали задължението за връщане на дадената сума не е възникнало, при условията на чл. 25, ал. 2 СК /отм./. Събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и с оглед поддържаните доводи, поради което и направеният извод, че не е налице сключен договор за заем на сумата от 9 000 лв. се явява необоснован, поради което и въззивното решение в тази му част следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При него следва да се изслушат и обясненията на ответницата по реда на чл. 114 ГПК /отм./ относно обстоятелството дали ищцата й е дала на нея, или на нейния съпруг, спорната сума, и поради каква причина нейният автомобил е бил в ищцата до насочването на принудително изпълнение по отношение на същия, в каквато насока също следва да бъдат допуснати поисканите от ищцата, касатор доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноските, съобразно изхода му.
Поради допуснатите съществени процесуални нарушения на правилата за изясняване на делото въз основа на преценката на доказателствата и доводите на страните, и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯВА решението с № 693 от 19.11.2007 год. по гр. д. № 791/2007 год. на ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта му по иска за връщане на заетата сума в размер на 9 000 лв. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд в тази му част.
ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по касационната жалба на Х. А. К., чрез адв. Ив. Ц. , против горното въззивно решение в останалата му част, като недопустимо.
Настоящето решение, в частта му за прекратяване на производството, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар