Решение №469 от 26.9.2018 по нак. дело №218/218 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 469

С., 26.09.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.09.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 789/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4475/29.12.2017г.,подадена от Б. Г. Н.,чрез пълномощника й адвокат С. Е.,против решение №5362/24.10.2017г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№525/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2935/06.04.2017г. постановено по гр.д.№1959/2015г. по описа на Районен съд,гр.Б.-за признаване за установено по отношение на Б. Г. Н.,че ищецът П. И. Н. е собственик на основание договор за дарение,обективиран в нотариален акт №97,т.ІІІ,рег.№5229,дело №475/2009г. на СлВп-Б. на 1/2 идеална част от следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.610.187.1.1,като предназначението на обект е жилище,апартамент,брой нива на обекта 1,като самостоятелния обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.610.187 по КК на [населено място],одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра,при описани в решението съседи на етажа,целият с площ 80 кв.м,с административен адрес [населено място], [улица],ет.1,както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,който самостоятелен обект по доказателствен акт за собственост представлява СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от жилищна сграда,построена в парцел VІ,с пл.№1717 по плана на [населено място],действащ към 1975г.,със застроена площ на самостоятелния обект от 80 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,като в останалата му част решението е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване.
Ответникът по касационната жалба П. И. Н.,чрез пълномощника си адвокат П. И. З.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като се претендира присъждане на разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че пред първоинстанционният съд е бил предявен положителен установителен иск от ищеца П. И. Н. за признаване за установено по отношение на ответника Г. С. Н.-починал в процеса на производството по делото и заместен от законната си наследници Б. Г. Н.,че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот,като първоначално исковата претенция е заявена като такава с правно основание член 108 ЗС,като в открито съдебно заседание/проведено на 11.11.2016г. по гр.д.№1959/2015г. по описа на РС Благоевград-лист 158 от делото/,е допуснато изменението му от осъдителен в установителен такъв.Съдът изрично е посочил,че още в отговора на исковата молба първоначалния ответник,а впоследствие и правоприемника му са заявили,че не оспорват факта,че праводателя на ищеца,а впоследствие е последния ,са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот.Съдът е приел,че е налице правен интерес от предявяването на иска,тъй като това признание е такова на факта,а не на предявения положителен установителен иск,налице е съдебно оспорване,като аргумент в тази посока е предявения насрещен иск по чл.32,ал.2 ЗС с твърденията,че съсобствениците на имота-страните по делото,не могат да постигнат съгласие относно разпределение правото на ползването на съсобствената вещ,поради което е стигнал до извода,че правото на собственост на ищеца е смутено и не може да се упражнява в пълен обем.Наред с това,съдът,позовавайки се на събрани по делото гласни доказателства,е приел,че наследодателят на ответницата приживе създавал пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на процесния имот,като препятствал достъпа му до имота,при които фактически действия на ответника това му право на собственост е оспорено и последващото процесуално поведение на ответника не води до отпадане на интереса от търсената защита.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че наличието на такъв интерес,отнесено към безспорния факт,че страните са съсобственици на общата вещ при права-по 1/2 идеална част за всеки от тях-ищецът на основание дарение,а ответницата на основание наследство от Г. Н.-дарени в полза на последния,води до основателност на предявения иск.
Върховният касационен съд,състав на ІІ го,намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.В т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,се прие,че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд,различен от посочения от самия касатор,освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на решението,като в настоящия случай обжалването следва да се допусне с оглед евентуалната недопустимост на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационна обжалване на решение №5362/24.10.2017г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№525/2017г. по описа на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на касатора Б. Г. Н.,лично и чрез пълномощника й адвокат С. Е.,да внесе по сметка на ВКС сумата от 30 лева държавна такса за разглеждане на касационна жалба и представи документ по делото за внасянето й,в едноседмичен срок от получаване на съобщението,като в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар