Решение №471 от 15.12.2015 по нак. дело №556/556 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 471

София, 15.12.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3611/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4378/08.05.2015г.,подадена от Т. В. Т.,чрез пълномощника му адвокат Й. Й.,против решение №162/09.04.2015г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№97/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №809/17.12.2014г.,постановено по гр.д.№106/2014г. по описа на Районен съд Хасково,с което се признава за установено по отношение на Т. В. Т.,че ищците Р. М. А. и С. К. А. са собственици на описания в решението недвижим имот,който е част от означения на скицата на вещото лице,намираща се на л.213 от делото,представляваща неразделна част от решението, и го осъжда да предаде владението на тази реална част от имота,както и е осъден Т. В. Т. да заплати на Р. М. А. и С. К. А. сумата от 4 857,09 лева,представляваща обезщетение за ползване на реална част от 10.38 кв.м от посочения имот,от което са били лишени ищците,за периода от време посочен в решението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Р. М. А. и С. К. А.,чрез пълномощника си адвокат Д. А.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд,че по силата на транслативната сделка от 2004г. ответникът Т. Т. е придобил само собствеността на описания магазин от 15,40кв.м,но не и процесното помещение от 10,38 кв.м,наименовано „вътрешно стълбище и подстълбищно помещение” и представляващо реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18.Във връзка с направеното с отговора на исковата молба от ответника Т. възражение ,че е придобил това помещение по силата на давностно владение,започнало да тече от датата на сключване на предварителния договор между страните, от 08.09.2003г.,съдът е приел за доказано твърдението относно началния момент на това владението.Съдът е отбелязъл,че предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот не прехвърля правото на собственост,но е индиция за начало на давностно владение и за промяна намерението на купувача да свои имота,което като фактически въпрос подлежи на доказване.След анализ на събраните по делото доказателства,във връзка с упражняваното от ответника владение върху процесната част от имота,съдът е стигнал до извода,че същото е продължило необезпокоявано до 24.10.2006г.,когато за първи път ищецът Р. А. е отправил нотариална покана до ответника Т.,с която заявил собственически права върху имота и е посочил че това действие следва да се цени като прекъсващо течението на придобивната давност.Наред с това,съдът е отчел и предприетите от ищците постъпки за възвръщане на владението върху спорната част от имота по съдебен ред-чл.126ж ГПК/отм/,които несъмнено прекъснали тази давност,въпреки че претенцията на ищците била отхвърлена,това не изключва прекъсване на давността,поради което за периода от 08.09.2003г. до 24.10.2006г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок на придобивната давност,а от този момент започнала да тече нова давност-прекъсната с предявения иск за собственост-20.01.2014г.В тази връзка,съдът е преценил като правилен крайния извод на първоинстанционния съд,че ответникът Т. не доказва придобиването на правото на собственост върху процесната реална част от имота на заявеното оригинерно основание.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като съдът се е произнесъл в противорчие със задължителна практика на ВКС по материалноправни въпроси,а именно/цитирам/:
„1.Прекъсва ли течението на придобивната давност нотариалната покана,с която са заявени собственически права върху имота спрямо владелеца?”,като съгласно посочената практика-Решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. по описа на ВКС,ІІго,давността може да се счита за прекъсната: само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са довели до отстраняване на владелеца за повече от 6 месеца,също и чрез предявяване на иск за защита правото на собственика върху имота.
Както и по материалноправния въпрос/цитирам/:
„2.Прекъсва ли се придобивната давност с предявяване на молба за възстановяване на владението по реда на чл.126ж ГПК/отм/?”,разрешен в противоречие с възприетото с Решение №92/21.06.2013г. по гр.д.№327/2012г. по описа на ВКС,ІІго и Решение №170/11.04.2012г. по гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС,Іго,според които прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми,както и на ония искове,например иска за делба,с които страната се домогва и да установи наличието на съсобственост между определени лица.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираните правни въпроси от касатора,разрешени с въззивното решение,касационният съд намира,че е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №162/09.04.2015г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№97/2015г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ касационната жалба без движение.
Да се изпрати съобщение до касатора Т. В. Т.,лично и чрез пълномощника му адвокат Й. Й.,в едноседмичен срок от получаването му да внесе по сметка на ВКС сумата от 211,60 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавни такси събирани от съдилищата и представи по делото документ за внасянето й,като в противен случай жалбата ще му бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар