О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 30.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5460/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5576/20.07.2014г.,подадена от Е. М. Б. и К. М. Б.,чрез пълномощника им адвокат С. И. В.,против решение №343/16.07.2014г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№369/2014г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №147/28.02.2014г. постановено по гр.д.№882/2013г. по описа на Районен съд Пазарджик и вместо него е постановено:осъжда Е. М. Б.,К. М. Б. и И. М. К. да заплатят общо на П. Н. З. и Т. Г. З.,на основание чл.31,ал.2 ЗС за периода от 09.07.2008г. до 14.03.2013г. сумата от 26 162,14 лева,на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за периода 01.08.2008г. до 14.03.2013г. в размер на 6 178,01 лева,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иск-14.03.2013г. до окончателното погасяване на вземането,като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е процесуално недопустимо,поради което следва да се обезсили,евентуално неправилно,поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,необоснованост и противоречие с материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Т. Г. З.,лично и като пълномощник на П. Н. З.,в депозирания писмен отговор по жалба,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците П. З. и Т. З.,настоящи ответници по касационната жалба,по заявеното с исковата си молба са предявили срещу ответниците-Е. Б.,К. Б. и И. К.,претенции за заплащане на обезщетение за ползване на описания съсобствен недвижим имот за периода от 09.07.2008г. до 14.03.2013г.,като за предишен период -09.07.2003г.-09.07.2008г. има влязло в сила решение №411/29.12.2012г. по гр.д.№1143/2011г. по описа на ВКС,ІVГО/приложено с исковата молба-лист 36 от делото/,по силата на което ответниците Е. Б.,К. Б. и И. К. са осъдени да заплатят обезщетение за пропуснати ползи на основание член 31,ал.2 ЗС.Съдът е посочил,че ищците черпят правата си на собственост върху имот съгласно нотариални актове,приложени с исковата молба,а именно:констативен нот.акт №78/1995г.,нот.акт за покупко-продажба №148 от 05.05.2006г.,нот.акт №9/22.12.1995г. за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и нот.акт №157 от 16.06.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот,всички обективиращи сделки с идеални части от процесния имот,всички осъществени преди исковия период за търсеното обезщетение/включитено и преди предишния такъв, приключил с влязлото в сила съдебно решение/.Съдът е приел за безспорно установено по делото,че страните са съсобственици на процесния имот,като ищците П. З. и Т. З. притежават 11/18 идеални части от него.След анализ на събраните доказателства по делото,писмени и гласни такива,както и признанията на ответниците в отговора по член 131 ГПК,с който признават,че първоначално тяхната майка З. Б.,а след нейната смърт те самите отдават под наем имота в лицевата му част,поради което е стигнал до извода,че последните упражняват фактическата власт върху съсобствената вещ,препятствали за упражняването на такава от страна на ищците през целия исков период.Във връзка с отправените покани от 1999г. и 2003г., от страна на ищците за ползване на имота и отказ на ответниците,отнасящи се предишен период,които според въззивния съд неправилно са били приети от първоинстанционния съд като ирелевантни,като се позовал на задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №7/2012г.,според което е възприето, че веднъж отправено писменото предизвестие се разпростира неограничено във времето,докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.Освен това,съдът е посочил,че поканата от 2007г. е получена лично от наследодателката на ответниците З. И. Б. на 09.10.2007г.,в която се препраща към поканата от 1999г.,където изрично е направено искане за освобождаване на заетия имот.Наред с това ,съдът е почил,че настоящите ответници,още в предходно производство между страните,в което е починала тяхната майка-З. И. Б.-поч.20.10.2009г.,са били конституирани като страни по делото,и са били наясно още тогава с претенциите на настоящите ищци,а не отричат че са научили за това едва с третата нотариална покана от 2012г.В резултат на този анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите зявяват/цитирам/:
„1.Обжалваното решение е недопустимо,защото не отговоря на изискванията,при които делото може да се реши по същество.Постановено е по нередовна искова молба,която нередовност е обоснована в Раздел І–ви на касационната жалба.Касае се за ненадлежно предявени искови претенции/несъобразяване на исковите претенции с изискванията,на които трябва да отговаря редовния иск./чл.127/1/т.4 и т.5 от ГПК/
Изрично в този смисъл Пост. №1/1987г. на Пленума на ВСР-т.9.”
Като се излагат доводи за липса на процесуална легитимация на ищците,настоящи ответници по касационната жалба ,за частта от претенциите им,която не съответства на правата им на собственост върху имота,за който се търси обезщетение по чл.31/2/ от ЗС.
Така поставения въпрос за липса на процесуална легитимация на ищците,в посочения от касаторите контекст,се повдига като възражение от тях за пръв път в настоящата касационна жалба.Видно от данните по делото,в писмения отговор,депозиран от ответниците,настоящи касатори/лист 57 от делото/ се заявява/цитирам/:”Претенцията е допустима,но неоснователна.”Следователно,такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд,поради което и постановеното от него решение е валидно и допустимо.
В точка втора от изложението си касаторите твърдят/цитирам/:
„ съдът се е произнесъл по обуславящия решението материално правен въпрос-дали при уголемяване дела на съсобственика в резултат на сделки,е нужна нова писмена покана за тази уголемена част-в противоречие с практиката на ВКС”,като се цитира и прилага задължителна практика на ВКС,основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Доводите си в тази насока,касаторите основават на отправени писмени покани от предходни периоди,и тази от 06.06.2012г.,при която посочват според тях изменения в притежаваните идеални части.
Така формулираният правен въпрос е неотносим към решаващите мотиви по постановеното въззивно решение,посочени по-горе,още повече,че ответниците,настоящи касатори,са били страни в предходното производство,в което са заместили общия си наследодател,при което съдът изрично е отчел наличието на знанието им, както за правата на собственост върху процесния съсобствен имот от всички страни по делото,така и отправените претенции за лишаване от правото на ползване,предмет на предишното исково производство.
В точка трета от изложението си,касаторите посочват/цитирам/:
„3.Друг обуславящ решението въпрос е приетото от въззивната инстанция,че щом писмените покани от 1997г. и 2007г. до наследодателката на ответниците З.Б.-последните не са предоставили на исците възможност да ползват притежаваните от тях ид.части от имота-те дължат на последните обезщетение по чл.31/2/ от ГПК.
Този извод противоречи на практиката ВКС-включително и на Т./Т.Р. №7/02.11.2012г.,ОСГК ВКС,и Р 0820/20.09.2011г. на І-во ГО/.”
В тази част от изложението на касаторите лисва формулиран правен въпрос-съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Напротив,в него се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в подкрепа се цитира задължителна практика на ВКС,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №343/16.07.2014г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№369/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: