Решение №520 от 23.11.2009 по гр. дело №1805/1805 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
                                                        №.520
 
                              гр. София23.11.2009 год.
 
                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1805 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
С решение № 398 от 14.12.2007 год. по гр. д. № 944/2007 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 28.02.2007 год. по гр. д. № 125/2006 год. на Р. районен съд, с което е извършена съдебната делба съгласно чл. 292 ГПК/отм./, като на съделителката Р. Г. П. е поставено в дял дворно място с площ 1 130 кв. м., обозначено на скицата на вещото лице с букви и оцветено в червен цвят, на стойност 1 695 лв., с паянтова жилищна сграда, на стойност 600 лв. и други подобрения, подробно описани, с обща стойност на дела, посочен от вещото лице като дял П. в размер на 2 725 лв., а на съделителката М. Й. И. е поставен дял В. от заключението на вещото лице – дворно място с площ 1 130 кв. м., посочено на скицата с букви и оцветено в син цвят, на стойност 1 695 лв., с паянтова жилищна сграда с една стая, на стойност 220 лв., стопанска сграда с височена 1 м., на стойност 40 лв., фурна на стойност 40 лв., кладенец на стойност 400 лв. и външна ограда – каменна зидария, на стойност 80 лв., като общата стойност на този дял е в размер на 2 475 лв. и първата съделителка е осъдена да заплати на втората за уравнение на дела сумата от 150 лв.
Въззивното решение се обжалва от съделителката М. Й. И. с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен. Поддържа и становище за нищожност на решението по допускане на съдебната делба, водеща до нищожността и на обжалваното решение. Счита, че е изключителен собственик на делбения имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност от 1975 год.
Съделителката Р. Г. П. оспорва касационната жалаб в писмено възражение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, е постановено след влизане в сила на решението в производството по допускане на съдебната делба между страните по делото – това от 8.06.98 год. по гр. д. № 144/94 год. на Р. районен съд. С него са посочени съделителите, определени са квотите им в допуснатия делбен имот, и това решение не е било обжалвано от настоящата касаторка. Изложените в настоящата жалба доводи относно изключителна собственост върху имота, предмет на предявения иск за делба, на основание изтекла придобивна давност в полза на касаторката и отказ от наследство от страна на наследодателката на ищцата, не могат да бъдат предмет на обсъждане във втората фаза на съдебната делба, с предмет извършването й чрез някои от посочените в закона способи. Възраженията са преклудирани с влизане в сила на решението по допускане на делбата, а доводи относно наличие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение не са изложени от касаторката, поради което и не могат да бъдат обсъждани. Правилно въззивният съд, въз основа на предявения на страните разделителен протокол и изразените от тях предпочитания за поставяне в техен дял обособените такива от вещото лице, е извършил делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./, поради което и решението, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила.
Разноски не се присъждат за настоящето производство, тъй като няма данни такива да са направени от ответницата по касация.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение с № 398 от 14.12.2007 год. по гр. д. № 944/2007 год. на ПЕРНИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар