Решение №522 от 16.7.2012 по гр. дело №1692/1692 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 522/11

София, 16.07.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1692 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на К. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 28.VІІ.2010г. по в.гр.д. № 290/2010г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1130 от 30.VІІІ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите 1. включват ли се в понятието „закон” по смисъла на чл.83 от КТ приеманите от общинските съвети правилници, с които се установяват длъжности за заемане въз основа на избор и 2. може ли изборна длъжност по смисъла на чл.83 от КТ да не е с определен срок.
Ответникът по касационната жалба [община] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
По въпросите, обусловили допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:
По първия въпрос:
В Кодекса на труда /КТ/ са предвидени три основания за възникване на трудово правоотношение. Първото се осъществява със сключване на трудов договор пряко между работника/служителя и работодателя чрез оправомощеното с работодателска власт лице. Второто основание е провеждането на конкурс, чиято цел е определена длъжност да се заеме от лице, притещаващо необходимите квалификация и опит в работата, което се постига чрез сравнителна преценка на кандидатите за заемането й.
Третото основание за възникване на трудово правоотношение е избор, извършен от широк кръг лица – избирателно тяло, за определяне на лице, ползващо се с доверието на мнозинството от тези лица, че ще осъществи целите му в областта на икономиката, политиката, културата, спорта и т.н. По силата на чл.83 ал.1 КТ трудово правоотношение може да възникне въз основа на избор, стига длъжността да е определена за заемане на това основание в закон, в акт на МС или в устав. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че под понятието „закон” следва да се разбира, че са включени не само законите като един от видовете нормативни актове, но и всички нормативни актове, издадени от оправомощени органи, извън тези на Министерския съвет /но само защото последните са изрично предвидени в разпоредбата на чл.83 ал.1 КТ/, установяващи длъжности за заемане въз основа на избор. Това следва от обстоятелството, че такава длъжност може да се установи дори и с решение на обществени образувания, а не само с нормативен акт, т.е. законодателят е предоставил широка възможност за прилагане на това основание за възникване на трудово правоотношение като израз на демократичното начало в обществените отношения в РБ. Че не може да се изключат други нормативни актове, освен закони и актове на МС, да установяват длъжности за заемане въз основа на избор, следва и по аргумент от разпоредбата на чл.340 КТ, с която относно прекратяването на трудово правоотношение, възникнало от избор, се препраща към правилата освен на закони и устави, и на тези в други нормативни актове, без да се определят техните издатели. Буквалният прочит на чл.83 ал.1 КТ би бил и в противоречие с чл.7 ал.1 Закона за нормативните актове /ЗНА/, изрично предвиждащ издаването на правилник /а такъв се издава не само от МС/ за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. При това положение в понятието „закон”, употребено в чл.83 ал.1 КТ, се включват и правилниците на общинските съвети, уреждащи организацията, устройството и дейността на общинските агенции за приватизация, които са нормативни актове по смисъла на чл.7 ал.1 ЗНА. Да се приеме противното, би означавало общинските съвети като обществени образувания да бъдат поставени в неравнопоставено положение спрямо други обществени организации, разполагащи с възможността да определят със свои решения /устави/ длъжности за заемане въз основа на избор, което би било в противоречие с Конституцията на РБ. С оглед съществяването по демократичен начин на обществените отношения във връзка с приватизацията на общинско имущество, правомощия за което са предоставени на общинските съвети или на определени от тях органи /виж чл.21 ал.1 ЗМСМА, чл.3 ЗППДОП /отм./, чл.4 ал.4 ЗПСК/, изборът на ръководещото общинската агенция за приватизация лице е подходящо основание за възникване на трудово правоотношение.
По втория релевиран от касатора материалноправен въпрос практиката вече е уеднаквена с постановяването на решение от ВКС по реда на чл.290 и следв. № 456/31.Х.2011г. по гр.д. № 463/2011г. ІV ГО, според което трудовото правоотношение, възникнало от избор, е винаги срочно, като по силата на чл.83 ал.2 КТ максималната му продължителност е пет години. След този срок то може да бъде продължено при условията на чл.86 ал.4 и ал.6 КТ, но не може да се трансформира в безсрочно.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение С.ЗОС е потвърдил решението на С.ЗРС от 20.Х.2009г. по гр.д. № 1166/2008г., с което са отхвърлени предявените от К. Д.К. срещу О. Ст.З. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му от длъжността „изпълнителен директор на О. С.З.”, за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за посочената длъжност е възникнало от избор на ищеца от избирателното тяло О.С С.З., което е предвидено в издадените от общинския съвет три подзаконови нормативни актове по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗНА – Правилници за дейността на О. /П./, последният действащ от които е от 2004г., които актове се включват в понятието „закон” по смисъла на чл.83 ал.1 от КТ, че в правилника не е предвиден срок за заемане на длъжността, а само прекратително условие – решение на О., без настъпването на което да е обусловено от проведен успешен избор на нов изпълнителен директор, че са спазени приложимите в случая общи разпоредби на ЗМСМА и П., вкл. за кворум, при вземането на решение от О. за освобождаването на ищеца от длъжността и за поправката на допуснатата в него фактическа грешка с последващо решение на съвета, че решението за освобождаване от длъжност не подлежи на обжалване, тъй като представлява решение на избирателно тяло по смисъла на КТ за прекратяване на изборно трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 16.VІ.2008г., както и че сключеният въз основа на решението за избор трудов договор и допълнителните споразумения са такива по смисъла на чл.107 от КТ.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед отговора на първия въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, аргументите за който не следва да се приповтарят, законосъобразно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е възникнало въз основа на избор по смисъла на Глава пета, Раздел ІІІ на КТ, и че поради това за него са приложими основанията за прекратяването му по чл.337 и чл.338 КТ. Не налага друг извод предвиденото в пар.2 ал.2 от ПЗР на П., че след като избере изпълнителния директор, О. упълномощава кмета да сключи трудов договор с него. Правилно въззивният съд е приел в тази връзка, че последващият трудов договор всъщност представлява споразумение по смисъла на чл.107 КТ, тъй като правоотношението е възникнало от момента на избирането на изпълнителния директор от О. и всички последващи писмени съглашения нямат такова действие. Неприложим в случая е чл.68 ал.1 т.5 КТ, според който срочен трудов договор се сключва за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган – разпоредбата не предвижда възникване на трудово правоотношение въз основа на избор, както твърди касаторът, а понятието „за определен мандат” само определя продължителността на срока на трудовия договор, който съвпада със срока на мандата на съответния орган, в който е длъжността, за изпълнението на която се сключва срочен договор. Неприложим е и чл.325 т.8 КТ, предвиждащ прекратяване на трудов договор без предизвестие от двете страни с постъпване на работа на работника/служителя, който е избран или е спечелил конкурс.
Неоснователни са оплакванията на касатора и във връзка със срока на изборното трудово правоотношение. Непредвиждането изрично в П. на срок, за който се избира изпълнителния директор, не променя това основание за възникване на трудовото правоотношение, като при липсата на такова правило в правилника приложение намира максималният срок, предвиден в чл.83 ал.2 КТ.
Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд и във връзка с приемането на решението за освобождаване на ищеца от заеманата изборна длъжност. Несъмнено установено е, че: предложение за освобождаването на ищеца от заеманата изборна длъжност от 16.VІ.2008г. е направено пред О. от надзорния съвет на О. съобразно чл.11 т.14 от П.; предложението е прието от О. на заседанието му на 29.V.2008г., при явно гласуване, при кворум 44 от 51 общински съветници, с предвиденото в чл.77 ал.1 от П. обикновено мнозинство повече от половината от присъстващите /гласували „за” освобождаването 25 общ.съветници/; въпреки този резултат в протокола за заседанието на О. е вписано, че предложението не се приема, което е фактическа грешка по смисъла на чл.79 и чл.80 от П., поправката на която по искане на общински съветник, депозирано на 04.VІ.2008г., е допусната с решение на О. от 16.VІ.2008г. по реда на чл.29 ЗМСМА и чл.79 от П. с 31 гласа „за” от присъстващите 42 общ.съветници, като със същото мнозинство О. е взел решение предложението за поправката да бъде включено като т.1 от дневния ред на заседанието на 16.VІ.2008г. Неоснователно е оплакването на касатора, че поправката на фактическата грешка не е било в правомощията на О.. Съгласно чл.78 ал.1 от П. протоколът за заседанията на О. се изготвя и подписва до 5 дни след провеждането им. По силата на чл.79 от същия правилник съветниците могат да искат поправка на протокола в 6 дневен срок от деня на заседанието, като възникналите спорове се решават от О. в следващото заседание. В разглеждания случай искането за поправка е релевирано на шестия ден от провеждането на заседанието, поради което не е била приложима предвидената в чл.80 възможност за поправка по нареждане на председателя на О. до подписването на протокола от него. С оглед изложените съображения неоснователно е и оплакването, че решението на О. за поправката не било валидно, защото не била налице фактическа грешка, а липсвала воля на О. за освобождаването на ищеца от заеманата длъжност. Несъстоятелно е твърдението на касатора и за липса на необходимото мнозинство при приемането на решението на 29.V.2008г. Правилно въззивният съд е приел в тази връзка, че с оглед липсата на специални правила, при освобождаването на изпълнителния директор на О. са приложими общите правила, предвидени в ЗМСМА и П., за кворум и мнозинство при вземането на решения. Няма опора в закона и правилника за дейността на О. С.З. становището на К., че О. следва да се приравни на постоянните комисии на О. и да се приложи поради това разпоредбата на чл.27 ал.4 ЗМСМА, според която решенията за създаване на постоянни комисии и за избор на техните членове се вземат с мнозинство повече от половината от всички общински съветници.
Оплакването в касационната жалба за нарушаване на процедурата за вземане на решения от О. на проведеното на 16.VІ.2008г. извънредно заседание, тъй като в дневния ред на същото при разгласяването му не била включена точка за допускане на поправка в протокола за заседанието от 29.V.2008г., не следва да бъде разглеждано, защото касаторът-ищец не е основал претенциите си по делото на това обстоятелство до предвидения в ГПК срок за това.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, № 185 от 28.VІІ.2010г. по гр.д. № 290/2010г.
ОСЪЖДА К. Д. К. от [населено място] да заплати на О. С. З. 300лв. разноски.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар