Решение №53 от 9.4.2014 по гр. дело №7084/7084 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

София, 09.04 . 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7084/2013 година

Производството е по член 307 ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх.№1003733/24.01.2013г.,подадена от Х. Н. К. и Т. В. К.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат С. С. А.,за отмяна на влязло в сила решение от 07.04.2005г., постановено по гр.д.№ 187/2003г. по описа на Софийски градски съд,ГК,ІІ-ро ВО,което е оставено в сила с решение №663/02.07.2007г. по гр.д.№792/2006г. по описа на ВКС,ІVго,на основание член 303,ал.1,т.1 от ГПК.
С влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№187/2003г. по описа на Софийски градски съд,ГК,ІІ-ро ВО,е отменено решение на СРС от 19.07.2002г.,45 състав,постановено по гр.д.№ 4675/2001г. в обжалваната му част и вместо него е постановено:По иска предявен по реда на член 97,ал.1 ГПК/отм/ от В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. против Х. Н. К.,Т. В. К.,Е. Х. Ч.-Б.,Д. Ц. Б.,Столична Община [населено място],М. П. Ю. и М. Д. В. приема за установено по отношение на Х. Н. К.,Т. В. К.,Е. Х. Ч.-Б.,Д. Ц. Б.,Столична Община,М. Ю. и М. Д. В. са собственици на следния недвижим имот:парцел ХХІ-456 от кв.126,м.”Л.” с площ от 510 кв.м, при описани в решението граници,както и отхвърля иска с правно основание член 32,ал.2 ЗС,предявен от Х. Н. К. и Т. В. К. против Е. Х. Ч.-Б.,М. Д. В.,В. Ф. В.,Г. Ф. Ю. и М. П. Ю. за разпределение ползването на гореописания недвижим имот,като неоснователен.
В молбата се твърди,че молителите са правили многократни опити да издирят отчуждителната преписа,дала повод на съда при решаване на спора да приеме,че не се доказва правото им на собственост върху процесния имот,подавали молби до различни институции,но не могли да се снабдят с цялата отчуждителна преписка.Молителите посочват,че на 24.10.2012г. са се снабдили от Дирекция „Регионален държавен архив”-София и „Държавен архив”-София със заверени преписи на писмени документи,представляващи:
-Протокол №17/21.05.1959г. на ИК на СГНС,
-Доклад на инж.Г. Г.-началник на СУ”Жилищно строителство” при СГНС,изх.№ХV-7623/14.05.1059г. относно начина на одобряване цените на апартаментите на жилищна сграда на [улица],
-Протокол от 04.08.1998г. за реализирано мероприятие, във връзка с проведената отчуждителна процедура,които според тях представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото и които писмени доказателства не са могли да бъдат известни при решаването му.
Ответниците по молбата Г. Ф. Ю.,В. Ф. В.,М. П. Ю. и Ф. М. В.,чрез пълномощника си адвокат М.,считат че представените доказателства не са новооткрити,били за известни от 1959-1960г.,както и за молителите не е съществувала пречка да се снабдят с тези доказателства своевременно,тъй като същите са се намирали в „Държавен архив”,описани съгласно изискванията и съхранявани по посочените фондове,поради което молбата за отмяна е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Ответникът по молбата Столична [община],в депозираната писмена защита,счита че подадената молба за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение е основателна и моли същата да бъде уважена.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Хипотезата на член 303,ал.1,т.1 от ГПК,на която молителите се позовават,предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение от заинтересувана страна,когато са налице нови доказателства,както се твърди в настоящия случай,или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото,които не са били известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Видно от данните по представените с молбата писмени доказателства,посочени по-горе,същите са съставени и издадени преди постановяване на влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска,съхранявани са в „Държавен архив” София,съответно описани по фондовете на последния,поради което за молителите са били налице всички възможности до приключване на производството да се снабдят с тези доказателства,но не са положили необходимите усилия и грижа за снабдяването им.За да бъде допусната отмяна на твърдяното от молителите основание-член 303,ал.1,т.1 ГПК обаче,е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи въпреки знанието си за тях,а и незнанието или непредставянето им да не се дължат на процесуалната й небрежност при водене на делото.
Ето защо,не са налице предпоставките,визирани на член 303,ал.1,т.1 от ГПК,за отмяна на влязлото в сила решение,поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение,като на ответника по молбата Г. Ф. Ю. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, в размер на 150 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие №А 423575/21.01.2014г.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Н. К. и Т. В. К.,за отмяна на влязлото в сила решение от 07.04.2005г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,ІІв отделение,постановено по гр.д.№187/2003г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. Н. К. и Т. В. К.,и двамата от [населено място] да заплатят на Г. Ф. Ю. от [населено място] сумата от 150 лева/сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар