Р Е Ш Е Н И Е
№ 542
гр. София, 13.11..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2390/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на С. г. п. срещу решение от 04.02.08г. по гр.д. № 1496/07г. на Софийския градски съд, ІІа г.о. в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 09.03.07г., постановено по гр. д. № 11129/06 г. на Софийския районен съд в частта му, с която П. на РБ е осъдена на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ да заплати на В. Й. С. сумата 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.05.06г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с постановление на С. районна п. от 15.04.1999г. срещу ищеца в първоинстанционното производство В. С. , както и срещу трето лице, е било образувано дознание и на тази дата същият е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.323, ал.2, вр. ал.1, чл.144, ал.3, вр. ал.1 и чл.131, ал.2, т.4, всички във вр. с чл.20, ал.2 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, която е била изменена в парична гаранция с определение от 11.06.99г. по н.ч.д. № 2638/99г. на СРС. На 20.07.00г. е съставено заключително постановление и дознанието е изпратено на СРП с мнение за предаване на ищеца на съд, а на 19.04.2004г. с постановление на СРП наказателното производство срещу него е прекратено поради недоказаност на обвинението. От събраните по делото свидетелски показания е установено, че във връзка с задържането и воденото предварително производство ищецът е бил шокиран и е имал негативни емоции, свързани с невъзможността да си намери работа и отдръпване на съседите от него. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.2, ал.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата са налице и че сумата 3 500 лв. е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводът на касатора, че предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен изцяло, тъй като по делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди е в противоречие с установените по делото факти, посочени по-горе, и е неоснователен. Неоснователно и е оплакването, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелката П. С. с оглед обстоятелството, че тя е негова съпруга, тъй като същите са преценени по реда на чл.136 ГПК/отм./ и установените от тях факти не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо решаващият съд не е имал основание да не даде вяра на показанията на свидетелката. С оглед на казаното, крайният извод на съда, че предпоставките на чл.2, т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на касатора (повдигнато спрямо ищеца обвинение за извършено престъпление от общ характер, прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето, причинени на лицето вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди) са налице е правилен. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид всички релевантни за спора факти и не е допуснал нарушение на чл.52 ЗЗД. Направените в касационната жалба оплаквания във връзка правилността на изводите на районния съд не следва да се обсъждат, тъй като съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ на касационно обжалване подлежат въззивните решения на окръжните съдилища, а не и първоинстанционните решения.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение от 04.02.08г. по гр.д. № 1496/07г. на Софийския градски съд, ІІа г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: