Р Е Ш Е Н И Е
№ 569
гр. София, 20.11..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4357/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на Г. И. Г. от гр. С. срещу въззивно решение № 305 от 16.02.07г. по гр.д. № 1798/05г. на Софийския градски съд, ІVг г.о. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 04.01.05г., постановено по гр. д. № 2954/04 г. на Софийския районен съд, 29 с-в, с което отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. И. Г. иск за обявяване нищожността на решения на ОС на ЕС на ул.”Р” № 1* гр. С., проведено на 17.02.2004г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за ищеца в първоинстанционното производство Г. Г. е налице правен интерес да предяви иска за обявяване нищожността на взетите от ОС на ЕС на 17.02.04г. решения независимо от обстоятелството, че не е собственик в сградата на ул.”Р” № 1* тъй като същият е бил избран за управител на етажната собственост през 2001г. и е изпълнявал задълженията си като такъв и към ОС на ЕС от 17.02.04г., на което е бил избран друг председател, доколкото по този начин са засегнати негови права и интереси (на последващо общо събрание от 19.02.04г. същият отново е бил избран за управител на ЕС). Прието е също, че проведеното на 17.02.04г. общо събрание е било свикано от самия ищец и независимо от липсата на кворум (на него са присъствали 15 души при необходими най-малко 17 и в протокола за събранието не е отразено, че то е отложено с един час съгласно чл.4, ал.2 ПУРНЕС/отм./), това основание, както и изтъкнатите от ищеца други такива – липса на покана до него за провеждане на събранието, неучастието му като управител в събранието и промяната на дневния ред водят до възможност за атакуване на решенията на ОС като незаконосъобразни в предвидения за това срок и съответно до тяхната отмяната по реда на чл.13 ПУРНЕС /отм./, но не водят до нищожност на същите, която може да бъде релевирана безсрочно. С оглед на това предявеният иск за обявяване на взетите на 17.02.04г. решения на ОС на ЕС за нищожни е приет за неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения.
Доводът на касатора, че липсата на лични покани за проведеното общо събрание и липсата на кворум води до нищожност на взетите решения съгласно чл.7 ПУРНЕС и чл.43 ЗС, вр. с чл.26 ЗЗД е неоснователен. В тази насока въззивният съд правилно е приел, че решенията на ОС на ЕС са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение на който правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение, а редът за извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС (чл.37-49) и ПУРНЕС /отм./, които разпоредби не предвиждат хипотези, при които тези решения са нищожни, а е уреден начинът на тяхното атакуване, респ. тяхната отмяна като незаконосъобразни. Правилно е прието също, че решенията на ОС на ЕС по своята правна природа са близки до решенията на общите събрания на отделните търговски дружества и че по отношение на тях по аналогия следва да се имат предвид дадените в т.1 на ТР № 1/02г. на ОСГК на ВКС разяснения, според които нарушаването на нормите за кворум при провеждане на ОС или за мнозинство при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание, а не води до нищожност на същото. По аргумент за по-силното основание това следва да важи и за решенията, който са взети при липсата на персонална покана до управителя на ЕС, при неучастието на същия в събранието или по въпроси, невключени в предварително посочения дневен ред. Ето защо крайните изводи на решаващия съд за неоснователност на предявения иск правилен. Във връзка с неточно употребените изрази в мотивите към решението (на едно място съдът е посочил, че ищецът е поискал отмяна на взетите решения, а на други места, че се иска единствено прогласяването им за нищожни) следва да се отбележи, че те нямат отношение към неговата валидност, допустимост и правилност, след като в исковата молба и в последващите й уточнения жалбоподателят изрично е заявил, че искането му е взетите решения да бъдат обявени за нищожни (такова искане е направено и в касационната жалба). Същото се отнася и за обстоятелството, че обжалваното решение е взето и обявено след изтичането на срока по чл.190 ГПК /отм./, който е инструктивен по своя характер.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 305 от 16.02.07г. по гр.д. № 1798/05г. на Софийския градски съд, ІVг г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: