Р Е Ш Е Н И Е
№.575
гр. София,.30.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2110 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационната жалба на П. Й. Ч. от с. П., В. област, чрез пълномощника му Й. П. Й. , против въззивното решение от 7.01.2008 год. по гр. д. № 978/2007 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 1.06.2007 год. и допълнителното решение от 7.08.2007 год., постановени по гр. д. № 15/2007 год. на Б. районен съд. С тях е признато за установено по отношение на касатора и ответницата А. П. Ч., че В. П. Й. от с. Лик, В. област е собственик на недвижим имот с площ 1 680 кв. м., ведно с намиращите се в него жилищна сграда и селскостопанска постройка, представляващ парцел ****, пл. № 532 в кв. 51 по плана на с. П., община Б., при описаните в решението граници и ответниците са осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението върху горния имот, обезсилен е и нотариалния акт за покупко-продажба № 393/93 год. и същите са осъдени да заплатят съдебните разноски по делото.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и моли същото да бъде отменено и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ищецът В. П. Й. оспорва жалбата в писмения си отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предмет на спора за собственост между страните е имот, представляващ УПИ ХІІІ-532 в кв. 51 по плана на с. П., с площ 1680 кв. м., с построените в него жилищна и стопанска сгради, който имот ищецът поддържа да е придобил по наследство от дядо си В. Й. Ч. , починал през 1993 год.
За да остави в сила решенията на първоинстанционния съд, с които ревандикационният иск е уважен, въззивният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС – установено е от представения нот. акт № 588/75 год., че собственик на имота е бил дядото на ищеца В. Й. Ч. , а след неговата смърт правото на собственост е придобито по наследство от ищецът, негов внук, син на починалия преди него негов син П. Ч. . Ответниците не могат да се легитимират като собственици на имота нито към 1993 год., когато първият от тях, сега касатор, е прехвърлил имота на дъщеря си, втората ответница, нито към настоящия момент. Прехвърлителната сделка между тях не е породила правни последици, тъй като касаторът се е легитимирал с нотариалния акт № 588/75 год., удостоверяващ правото на собственост на наследодателя на ищеца В. Й. Ч. . Поради това и въззивният съд приел, че ответниците са намират в имота без да имат основание и уважил иска за собственост.
Въззивното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати поддържаните касационни основания. Представените по делото писмени доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващият съд и обосновават направените от него фактически и правни изводи. Нотариалният акт № 393/93 год., материализиращ извършената покупко-продажба между ответниците не е породила транслативен ефект относно правото на собственост, тъй като прехвърлителят не е бил собственик, видно и от представения при извършване на сделката нот. акт № 588/75 год. Последният легитимира за собственик на имота дядото на ищеца, а от представените удостоверения за наследници е установено по несъмнен начин наследственото правоприемство, по силата на което ищецът, като негов законен наследник, се легитимира като собственик на спорния имот. Записването му на името на приобретателката А. Ч. не променя горния извод, тъй като е ирелевантно относно вещното право на собственост, а възражение за изтекла придобивна давност вследствие упражнявано владение в период повече от 10 години пред инстанциите по съществото на спора не е поддържано. Затова и по този довод, направен едва в касационната жалба, както и по несвоевременното оспорване на “документа, с който се легитимира за наследник ищецът”, както се поддържа в писмената защита на касатора, настоящата инстанция не дължи произнасяне, тъй като същите не са били предмет на обсъждане пред решаващия съд. Неоснователно касаторът се позовава и цитира нотариални актове, каквито не са представени по делото, както и на процесуални нарушения, каквито не са налице. Предявеният иск е за собственосттта на имота и предаване на владението му от ответниците на ищеца, негов собственик, и по него съдът се е произнесъл, като е отменил и нотариалния акт на ответницата, привидно легитимиращ я за собственик по покупко-продажбата. Спорният имот е индивидуализиран в достатъчна степен, както от нотариалния акт, така и от представената скица, поради което и неоснователно касаторът се позовава на произнасяне свръх петитум по искането на ищеца за ревандикацията на имота, с построените в него жилищна и стопанска сгради. При липсата на данни по делото за поддържания от касатора довод за процесуална недееспособност на ищеца, правилно въззивният съд е заключил, че същият е недоказан.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение и затова то следва да се остави в сила.
Съдът констатира, че касаторът не е внесъл дължимата държавна такса за настоящето производство в размер на 43.98 лв., поради което и с оглед изхода на спора същият следва да бъде осъден за това.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, ВКС, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 26 от 7.01.2008 год. по гр. д. № 978/2007 год. на В. окръжен съд.
Осъжда П. Й. Ч. от с. П., В. област да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за производството в размер на 43.98 лв. /четиридесет и три лева и 98 ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: