4
Р Е Ш Е Н И Е
№597
гр. София, 22 март 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 547/ 2010 година
Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения К. Т. Г., от[населено място], срещу влязлата в сила присъда № 29 от 12. 02. 2010г., на Районен съд-гр.Мездра, 2 наказателен състав, постановена по НОХД № 526/ 2009г., потвърдена с въззивно решение от 11. 06. 2010г., на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 187/ 2010г.
В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа, че присъдата, както и потвърждаващото я въззивно решение са постановени в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 3 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция искането се поддържа от молителя и неговия упълномощен защитник, по съображенията в него.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения К. Т. Г. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно.
С първоинстанционната присъда Районен съд гр.Мездра, 2 наказателен състав, е признал подсъдимия К. Т. Г., за виновен в това, че на 6. 03. 2008г., в[населено място], при условията на повторност и в немаловажен случай, в предварителен сговор[населено място] Г. и А. С. Н., и чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1200 лв., от владението на собственика [фирма]-[населено място], без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил подсъдимият да изтърпи отделно наказанието, наложено му по НОХД № 321/ 2006г., на РС-гр.Мездра, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.
Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
С цитираното въззивно решение, Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил първоинстанционната присъда.
Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред.
Със споразумение по НОХД № 245/ 2008г., сключено между прокурор при РП-гр.Мездра и защитниците на А. С. Н. и Б. С. Г., и одобрено от РС-гр.Мездра, същите са признати за виновни и осъдени за гореописаното престъпление. След прекратяването му по отношение на тези лица, съдебното производство е продължило по общия ред по отношение на осъдения Г., и е приключило с постановяване на атакуваните съдебни актове.
Релевираният довод в искането- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е развит в корелация с този за нарушение на закона и се свежда до несъгласието на осъденото лице с доказателствената основа на приетите фактически положения, обусловили правните изводи на инстанциите по същество за вината и отговорността му. Не е вярно, че деецът е бил признат за виновен и осъден, при липсата на доказателства, установяващи авторството на престъплението. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да приемат, че именно Г., заедно със свидетелите в настоящото производство Б. Г. и А. Н., е извършител на престъплението, в което е обвинен, признат за виновен и осъден. Задълбочено са анализирани обясненията му, като са обсъдени противоречията между тях и показанията на свидетелите И. Д., П. К., Т. Т., Г. Т., Й. К., както и споменатите вече Б. Г. и А. Н., осъдени за същото престъпление в друго наказателно производство. Не е вярно, че липсва годен доказателствен източник за направените от дееца признания за извършената кражба пред служителите на М., тъй като с показанията си свидетелите Д. и Т. са възпроизвели изявленията на Г. и Н., непосредствено след спирането им за проверка на пътниците и товара на таксиметровия автомобил на свид. К.. В тях двамата точно са описали мястото, от което са извършили кражбата на процесните ламарини, обяснили са, че част от отнетите вещи, които не са могли да бъдат натоварени, са оставени недалече от пивоварната, и третият извършител на деянието Г. е оставен да ги пази. Безспорно установено е по делото, че връщайки се на посоченото от дейците място, полицейските служители са намерили инкриминираните платна от ламарина, но не и Б. Г., който междувременно бил напуснал района. Така, данните, съдържащи се в показанията на визираните полицейски служители представляват производно доказателство за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване в настоящия наказателен процес, съобразно рамката по чл. 102 НПК, според обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Коментираните свидетелски показания са прецизно оценени, съвкупно с останалите доказателствени източници, и категорично са подкрепени от тях, в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност.
В този смисъл, съдилищата не са нарушили закона, приемайки за несъмнено доказано авторството на осъдения на инкриминираната кражба. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният и въззивният съд стриктно са спазили процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и тези, относно формиране на вътрешното им убеждение, регламентирани в принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК.
При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от К. Г. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл, влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване, е законосъобразна.
Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, е релевиран само формално, без да е мотивиран с каквито и да било подкрепящи го конкретни съображения, по които ВКС да дължи произнасяне и отговор. Същият е изцяло неоснователен. В рамките на предложената с искането формулировка за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, настоящият съдебен състав не констатира наказанието на молителя- една година и осем месеца лишаване от свобода, да е определено в нарушение на правилата на чл. 54 НК, или да е в колизия с принципите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36 НК.
В нарушение на закона обаче е определен типът на пенитенциарното заведение- затворническо общежитие от открит тип, във връзка с приведеното в изпълнение наказание на Г. по НОХД № 321/ 2006г., но същото не може да бъде отстранено в настоящото производство, доколкото не е в полза на осъденото лице.
Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати изтъкваните от осъденото лице нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Т. Г., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 526/ 2009г., по описа на РС- гр.Мездра 2 наказателен състав, и отмяна на влязлата в сила присъда № 29 от 12. 02. 2010г, постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение от 11. 06. 2010г., на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 187/ 2010г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: