Р Е Ш Е Н И Е
№.598
гр. София,..08.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2269 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. от ГПК /отм./.
С решение от 22.02.2008 год. по гр. д. № 10/2008 год. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 11.10.2007 год. по гр. д. № 117/2007 год. на Сливенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Д. Н. против С. И. И. и И. П. И. искове за признаване, че упълномощаването на първия ответник с пълномощното с рег. № 5270/2006 год. е недействително поради измама и се постанови неговото унищожаване, както и нищожността на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нот. акт № 1* т. VІІ, рег. № 5* нот. д. № 706/2006 год.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от ищеца с оплаквания за неправилността му поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./. Касаторът моли за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците С. И. и И. И. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид оплакванията на касатора и данните по делото, съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, приема следното:
Ищецът, сега касатор, е предявил иск за унищожаване на пълномощното от 30.10.2006 год., с което упълномощил ответника С да продаде собствения му недвижим имот в гр. С., подробно описан, поради измама, съгласно чл. 29, във вр. с чл. 27 ЗЗД, както и иск за признаване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между ответниците с нот. акт № 196/2006 год., поради липса на съгласие.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за недействителност на упълномощителното волеизявление поради измама – наличие на умишлено създадена и поддържана от първия ответник С. И. невярна представа у ищеца за правните последици от упълномощаването и именно това да е причина за това едностранно волеизявлевие.
Решението е правилно и обосновано, а оплакванията на касатора – неоснователни.
Въззивният съд е направил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че същите не установяват по несъмнен начин твърдението на ищеца за наличие на измамни действия от страна на упълномощения от него С. И. , които именно да представляват причината, поради която да е извършил това упълномощаване.становено е, че на 30.10.2006 год. касаторът е подписал пълномощното, което му е прочетено от нотариуса /съгласно самите твърдения в исковата молба/, с което е упълномощил първия ответник да го представлява при сключване от негово име и за негова сметка на договор за продажба или предварителен договор за такава, на собствения му имот в гр. С., подробно описан, за цена, каквато той намери за добре, да я получи, вкл. и да договаря сам със себе си. На същата дата, отново с нотариална заверка на подписа, касаторът е подписал и декларация, че е получил от пълномощника си сумата 25 000 лв., представляваща продажната цена на имота, като се е задължил в тридневен срок да заличи учредената в полза на кооперация „З” договорна ипотека върху имота. Горните писмени доказателства не са опровергани от други доказателства, а и от показанията на свидетеля И се установяват същите факти.
Обстоятелството, че касаторът е учредил договорна ипотека в полза на ВЗКАЧС „З”, за което е представен и нот. акт № 3/2006 год., за обезпечаване на отпуснат му кредит от 15 000 лв., само по себе си не подкрепя тезата на касатора, тъй като крайният срок за погасяване на заема е била датата 30.01.2008 год., т. е. далеч след датата на упълномощаването за продажбата на имота –.10.2006 год. Доказателства за останалите твърдения в исковата молба, включително и за умишленото му въвеждане в заблуждение от страна на първия ответник относно упълномощителното волеизявление и неговите правни последици, ищецът не е представил. Ангажираните от негова страна показания на свидетеля Г също не обосновават извод за наличие на предпоставките на чл. 29 ЗЗД, както и данните за превод на сумата 7 000 лв. от страна на „А” ЕООД, чийто собственик е ответника С, за задължение на ищеца по образувано изпълнително дело. По делото липсват доказателства това плащане, извършено една година по-късно от упълномощаването, да е във връзка със същото, а доказателствената тежест за установяване на твърдението за наличие на измама е на ищеца. По делото липсват и данни за наличие за отношения по договор за заем между касатора и ответника С, задължението по който да е обезпечено с даденото пълномощно, в каквато насока се поддържа оплакване в касационната жалба.
Поради това и направеният от съда извод се споделя и от настоящата инстанция, тъй като не се установява от събраните доказателства касаторът да е въведен в заблуждение от ответника С, и то да е умишлено, за да бъде упълномощен от същия с представеното по делото пълномощно, като основание за унищожаемостта на това волеизявление, съгласно чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 27 ЗЗД. За да е налице последното, касаторът следва да установи, че е извършил упълномощаването на ответника И с друга, невярна представа, създадена и поддържана от последния, че последиците от упълномощителното му волеизявление няма да настъпят, което в случая не е налице. Неоснователността на този иск води до неоснователност и на иска за признаване нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между ответниците, тъй като е налице представителна власт на пълномощника за сключването му.
Обжалваното въззивно решение е правилно и обосновано, постановено е при липса на поддържаните от касатора касационни основания, поради което и следва да се остави в сила.
Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 9 от 22.02.2008 год. по гр. д. № 10/2008 год. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.