О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 26.11. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 579/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. И., [населено място], срещу въззивно решение от 22.02.2012г. по гр. дело № 9017/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с което е потвърдено решение по гр.д.№19.08.2010г. по гр.д.№ 8217/2009г. на СРС, с която е прогласена на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание на Б. Д. М. в полза на М. Н. И., с което е завещан апартамент №1, [населено място], район „И.”,[жк], [улица], №126, [жилищен адрес] заедно с мазе №1 и е допусната делба между съделители и при квоти на същия апартамент, както следва : М. Н. И. – 1/2 ид.ч. и К. З. Д. – ? ид.ч. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1, т.1,т.2 ГПК. Първата група са : непостановяване на определение за отделяне на спорното от безспорното игнорира ли признаването на неизгодния за страната факт, че завещанието е написано от завещателката; признанието, че текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката, преформулира ли предмета на направеното оспорване; рефлектира ли и върху тежестта на доказване и следва ли признанието на неизгодния факт да се обсъди наред с останалите доказателства. Втората група въпроси са за това дали е допустимо във въззивната инстанция да бъде подновено искане за графологическа експертиза, направено в първоинстанционното производство, но преди признанието на насрещната страна, че завещанието е написано от завещателката. Сочат се решения на ВКС.
Ответникът по касация К. З. Д., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решението в обжалваната му част е потвърдено решение по гр.д.№19.08.2010г. по гр.д.№ 8217/2009г. на СРС, с което е прогласена на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание на Б. Д. М. в полза на М. Н. И. с предмет конкретно посочен апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], №126, [жилищен адрес] заедно с мазе №1 и е допусната делба между съделители и при квоти на същия имот, както следва : М. Н. И. – 1/2 ид.ч. и К. З. Д. – ? ид.ч.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на Б. М., поч.16.10.2008г. като ищецът е преживял съпруг, а ответницата – дъщеря от първия и брак. За неоснователно е прието възражението на ищеца, че пристройката към процесния апартамент е придобита по давност от съпрузите и представлява СИО, тъй като същата не представлява самостоятелен обект на собственост, а допълнение по смисъла на чл.97 ЗС към основната вещ – апартамент на първи етаж, който е бил лична собственост на наследодателката.Със саморъчно завещание от 28.12.1990г. Б. М. е завещала на дъщеря си М. И. процесния апартамент. От заключението на С. е установено, че подписът върху саморъчното завещание е положен от завещателката, но поради непредставяне на сравнителен материал от ръкописни текстове, съдебният графолог не е отговорил на въпроса дали текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката. Въззивният съд е споделил мотивите на районния съд, че саморъчното завещание е нищожно на основание чл.42,б.”б”вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН. Завещанието е оспорено от съделителя Д.. Относно авторството е установено по категоричен начин, че то изхожда от завещателката.Досежно обстоятелството дали съдържанието на завещанието е написано саморъчно по делото обаче няма категорични доказателства. За неоснователно е прието възражението във въззивната жалба на И., че е налице безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, поради заявеното становище на другия съделител, че не оспорва цялото завещание, а само подписа.Съделителката И. носи доказателствената тежест да установи, че саморъчното завещание е написано от завещателката, което не е сторено до приключване на производството пред първата инстанция.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК първа група процесуални въпроси имат обуславящо значение за изхода на делото. Те са релевантни за решаващите изводи относно прилагане разпоредбите на чл.153, чл.154, чл.175 ГПК, както и на чл.193 ГПК в хипотезата, когато при последващо уточнение на оспорването на частен документ /завещание/, оспорващата страна е посочила, че оспорва само авторството на подписа, положен върху саморъчното завещание,като неизпълнен от завещателката, но не и факта, че завещателното разпореждане е написано от нея. Даденият от въззивния съд отговор на повдигнатите в изложението първа група въпроси не е в съответствие с приложеното от касатора решения №1037/2009г. по гр.д.№3399/2008г.,ВКС, І г.о. и №67/08.06.2011г. по гр.д.№745/2010г., ВКС, ІІ г.о. Останалите въпроси в изложението нямат самостоятелно значение за изхода на делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.02.2012г. по гр. дело № 9017/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с което е потвърдено решение по гр.д.№19.08.2010г. по гр.д.№ 8217/2009г. на СРС, с която е прогласена на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание на Б. Д. М. в полза на М. Н. И., с което е завещан апартамент №1, [населено място], район „И.”,[жк], [улица], №126, [жилищен адрес] заедно с мазе №1 и е допусната делба на същия апартамент.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на М. Н. И. да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: