Р Е Ш Е Н И Е
№.623
гр. София,30.12..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2443 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218и, вр. с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. от ГПК /отм./.
С решението от 17.01.2008 год. по гр. д. № 2252/2007 год. Софийският градски съд, при повторното въззивно разглеждане на делото след отмяната на предходното му въззивно решение, отново е оставил в сила първоинстанционното решение от 10.04.2003 год. по гр. д. № 1798/2001 год. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от К. П. В. и Ю. Ф. В. против П. Г. Р. иск за предаване от последния владението върху апартамент /ателие/ № 86, мезонетен тип, находящ се на 5 и 6 ет. в жилищен блок 7, с площ 207.43 кв. м., със съседи и помещения, подробно описани в решението, заедно с мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от ищците, чрез пълномощниците им, с оплаквания за неправилността му поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./. Касаторите молят за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените от тях разноски.
Ответникът П. Р. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид оплакванията на касаторите и данните по делото, съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, приема следното:
Въззивният съд, след връщане на делото за ново разглеждане, е следвало да изясни въпроса дали ответникът по иска П. Р. упражнява фактическа власт върху процесния апартамент, който според ищците им е определен с разпределителния протокол на О. събрание на ЖСК „Български художник”, като член-кооператори. При първата касация на постановеното в първоначалното разглеждане въззивно решение, касационният съд е приел, че направеният извод по този въпрос, обусловил и отхвърлянето на иска спрямо този ответник, е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е дал съответните указания в мотивите на отменителното решение от 9.07.2007 год., с които е следвало въззивният съд да се съобрази, съгласно чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./. Останалите въпроси, свързани с материалноправната легитимация на ищците да предявят иска по чл. 38а ЗЖСК – членственото правоотношение с ЖСК, притежаваща разрешително за строеж на посочения жилищен блок, собствеността на ЖСК върху построения обект, вкл. и спорния апартамент, разпределен на ищците с разпределителния протокол на О. събрание на ЖСК са установени в първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд, не са били оспорени от ответника и не са обсъждани от касационната инстанция в отмеинтелното решение. Спорен е бил въпроса дали ответникът упражнява фактическа власт върху апартамента и това обстоятелство е следвало да се изясни при новото разглеждане на делото от въззивният съд.
И при новото въззивно разглеждане на делото ответникът не е взел участие в него нито лично, нито чрез пълномощник, включително и не се е явил в съдебно заседание да отговори по реда на чл. 114 ГПК /отм./ на въпросите, поставени от ищците, съгласно разпореждането на съда от 23.11.2007 год. – относно обстоятелството, че живее на адреса и идентичността на новия адрес със стария такъв. Относно спорния по делото въпрос са събрани и доказателства – за постоянния и настоящия адрес на ответника, идентичността на двата административни адреса и поставения телефонен пост, като е допуснат и преразпит на свидетеля Р.
В. съд е приел идентичност на претендирания от ищците апартамент, предмет на разпределението по протокол на О. събрание на ЖСК от 9.11.91 год., като правилно е заключил, че правото им да искат изваждането на всеки, който се намира в него без основание е производно от правото на собственост на ЖСК, тъй като няма данни тя да е прекратена. Неправилно обаче, без да съществува спор между страните относно правото на собственост на ЖСК върху построения жилищен блок, в това число и върху спорния апартамент /за което са представени нотариални актове и разрешения за строеж, както и удостоверения за регулационни промени, които доказателства не са оспорени/, е приел, че ищците не са установили активната си легитимация за предявяване на иска по чл. 38а ЗЖСК, тъй като не са доказали, че кооперацията е индивидуален собственик на цялата сграда. Дори и да се възприеме извода, че ЖСК е собственик на идеални части от построения блок № 7, при притежаваните от нея квоти в съсобствеността на парцела, съществувал към момента на построяването, то наличната съсобственост в сградата обосновава легитимацията на ищците, като член-кооператори, на които е разпределено това жилище с представения по делото протокол от 1991 год., да предявят иск за изваждането на всеки, който се намира без основание в него. Пред въззивния съд не е бил поставен за разрешаване въпросът за собствеността на ЖСК, при данните по делото за наличие на строителни книжа и издадени разрешения за строеж от 1990 год. на ЖСК на общо 10 жилищни сгради в парцел ****, ситуирани в имота, нейна собственост, видно от писмо на С. община о..11.99 год., както и данните в удостоверението от същата община о..03.2000 год. за одобрен ЧЗРКП за същия парцел ****. Още повече, че по този въпрос не е повдигнат спор между страните, а и при първата касация направените изводи от решаващия въззивен съд в тази насока, а именно, че ЖСК е собственик на процесния имот, не са обсъждани като неправилни. Затова и приемайки обратния извод в повторното си решение, въззивният съд е нарушил процесуалните права на страната на ищците, които са поставени в невъзможност да предприемат защита по този въпрос, който не е бил спорен, за да се нуждае от установяване по съответния ред. Защитата им е била насочена към въпроса, очертан в отменителното решение на Върховния касационен съд и въззивният съд е следвало да се произнесе в така очертаните рамки на спора пред него, без да изненадва страните с произнасяне по въпрос, който вече е установен, а и не е бил спорен.
При това положение и поради обстоятелството, че делото е за втори път пред касационната инстанция за разглеждане, то съгласно чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./ настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. От събраните доказателства е установено, че ищците, сега касатори, са член-кооператори, на които е разпределено с протокола от 9.11.91 год. на О. събрание на ЖСК „Български художник” процесното жилище, представляващо ап. 86 в бл. 7 по строителната документация, в което се намира ответникът П. Р. Изводът, че последният упражнява фактическа власт върху имота е обусловен от данните за идентичност на настоящият административен адрес, на който е и адресно регистриран ответникът, поставянето на телефонен пост от него, както и прилагане на последиците от неявяването му да отговори на така поставените му въпроси по реда на чл. 114 ГПК /отм./ за тези обстоятелства. Настоящата инстанция не кредитира заключението на изслушаната експертиза в частта й относно съпоставка между два настоящи адреса, тъй като това е ирелевантно за спора, а и е несъмнено обстоятелството, че адресът на жилището, на което е регистриран ответникът, е идентичен със стария такъв по строителната документация на обекта. До приключване на разглеждането на спора във въззивната инстанция същият не е ангижирал доказателства за основанието, на което се намира в апартамента, поради което и искът по чл. 38а ЗЖСК против него е основателен и следва да бъде уважен, след отмяна на обжалваното въззивно решение. Относно представените в касационното производство от трето за спора лице писмени доказателства следва да се посочи, че същите не представляват такива по смисъла на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ доказателства, поради което и не следва да бъдат приемани и обсъждани като ирелевантни за настоящия спор. Доколкото представеният протокол от 8.07.2006 год. на ОС на ЖСК касае възражение на ответника за липса на легитимация на ищците да предявят иска по чл. 38а ЗЖСК, то такова не е правено от последния до приключване на разглеждането на делото във въззивната инстанция, поради което и не е обсъждано от последната.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касаторите съдебните разноски за производството общо в размер 1 279 лв., включващи и възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 501 от 17.01.2008 год. по гр. д. № 2252/2007 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „д” отделение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Г. Р. да предаде на К. П. В. и Ю. Ф. В. владението върху апартамент /ателие/ № 86, мезонетен тип, находящ се на ет. 5 и 6 в жилищен блок № 7, с площ 207.43 кв. м., състоящ се от четири работни помещения, кухня, две бани, клозет, мокро помещение, две предверия, коридори и пет балкона, заедно с мазе № 5 със застроена плащ 6.56 кв. м. и съответните ид. ч. от общите части на сградата на ЖСК „Български художник” и от мястото, в което е построена, представляващо п. І в кв. 133-Д, м. „К”, гр. С..
О. П. Г. Р. да заплати на К. П. В. и Ю. Ф. В. направените в производството разноски в размер на 1 279 лв. /хиляда двеста седемдесет и девет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.