ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 658
гр. София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 927112г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Д. У. от [населено място] и на Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си Н. Я., всички от [населено място] срещу въззивно решение № 1335 от 03.07.12г., постановено по в.гр.д. № 682/08г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдапроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение на въззивния съд, постановено по реда на чл.196 и сл.ГПК/отм./, е оставено в сила решение № 1306 от 04.05.07г. по гр.д. № 1042/Обг. на Варненския районен съд, X. с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот пл. № 1578 по ПНИ на с.о. „Прибой“ в землището на [населено място] с площ от 1 400 кв.м.
Със същото решение въззивият съд е отменил решението на районния съд в частта относно съделителите и квотите, при които е допусната делбата на посочения имот и вместо него е допуснал делбата на същия между Ю. Н. Н. с квота 114/210 ид.части, А. Д. У. с квота 48/210 ид.части, Р. Б. Т. с квота 24/21О ид.части, Б. Д. Я. с квота 12/210 ид.части и Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. с квоти по 4/21О ид.части.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на сключен с нот акт № 46/15.02.1968г. договор за покупко продажба процесният имот е бил собственост на общата наследедателка на страните А. Ф. Л., която с нот.акт № 48/03.06.1975г. е дарила 600 кв.м. ид.части от него на сина си Я. Н. Я.. След смъртта си на 24.11.1975г. същата е оставила за свои наследници по закон съпруга си Е. А. Л., починал през 1982г., с когото същата е имала сключен църковен брак от 01.02.1941г., както и четири деца, които също са починали и са оставили за свои наследници по закон страните по делото. Със саморъчно завещание от 1977г. Е. Л. е завещал на своята внучка А. У. цялото си движимо и недвижимо имущество.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че А. Л. и Е. Л. са имали валидно сключен брак от 1941г., но че имотът е бил лична собственост на съпругата, тъй като е придобит от нея преди влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г./отм./. С оглед на това е прието и че сключеният с нот.акт № 48/75г. договор за дарение не е нищожен и е произвел действие. За валидно е прието и саморъчното завещание, тъй като направеното от ответниците оспорване на авторството му не е било направено своевременно и че по силата на същото А. У. е придобила притежаваната от Е. Л. 1/5 ид.част от имота (завещанието е било представено на последното проведено пред районния съд съдебно заседание, на което починалият в хода на процеса пряк наследодател на жалбоподателите Н. Я., Г. Я. и М. Я. не е присъствал и същите са оспорили завещанието с въззивната жалба). Наред с това е прието, че събраното в тази насока единствено доказателство не е достатъчно да опровергае авторството на завещанието.
Като основание за допускане на касационно обжалване в
изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК на А. Д. У. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: при наличие на брак, сключен преди влизане в сила на СК от 1968г. /отм./, какъв е режимът на имуществата, придобити от единия от съпрузите преди влизане на кодекса в сила, но по време на брака – те стават ли съпружеска имуществена общност или остават еднолична собственост на придобилия ги съпруг.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението на Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.l, т.l- 3 ГПК по въпросите: 1. може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и наведените доводи и възражения и без да изложи съображения защо ги отхвърля; 2. какъв е статутът на недвижим имот /лична собственост или СИО/, придобит от един от съпрузите преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е прекратен със смърт на единия съпруг след влизане в сила на този кодекс, респ. какъв дял получава преживелият съпруг и 3. допустимо ли е съдът да не даде възможност на страната, която не присъства в съдебно заседание, в което бъдат представени писмени доказателства, да направи оспорването по тях в първото следващо заседание, а да даде ход на делото по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице сочените от касаторите предпоставки по чл.280, ал.l, т.l и т.2 ГПК.
Поставеният правен въпрос, а именно: лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс, обуславя изхода на спора и същият е решен в противоречие с представената задължителна практика на ВКС Р № 252 от 19.03.10г. по гр.д. № 399/09г., I г.о.
Част от поставените в изложението към втората жалба два въпроса, а именно може ли съдът да основе своите изводи наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля (съдът не е обсъдил възражението на касаторите, че бракът между А. Л. и Е. Л. не е произвел правно действие, като същите не са посочили конкретно кои събрани по делото доказателства не са обсъдени) и може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първаинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори също обуславят изхода на спора и същите са решени в противоречие с представената незадължителна практика на ВКС- Р № 78 от 10.02.86г. по гр.д. № 868/85г. на II г.о. и Р № 407 от 09.10.89г. на I г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1335 от 03.07.12г., постановено по в.гр.д. № 682/08г. на Варненския окръжен съд.
У к а з в а на жалбоподателката А. Д. У. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., а на жалбоподателите Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. да внесат в същия срок по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 75 лв. и да представят вносните документи по делото, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ