Р Е Ш Е Н И Е
№ 685/2009
гр. София, 25.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 375/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 352 от 07.05.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 604 от 05.01.09г., постановено по гр.д. № 556/08г. на Русенския окръжен съд. Със същото въззивният съд е отменил решение № 77 от 20.06.08г. по гр.д. № 827/08г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на О. Р., че Г. М. С. е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-120 в кв.5 по плана на с. Н., Р. област с площ от 1016 кв.м. и вместо него е отхвърлил иска като неоснователен.
В подадената от Г. М. С. от с. Н., Р. област касационна жалба са направени оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата О. Р. не е взел становище по нея.
По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство Г. М. С. е правоприемник на лицето Я. И. Б. , на когото процесният имот е бил предоставен за строеж на жилище с протоколно решение № 11 от 16.11.1959г. на ИК на СНС заради отчужден негов застроен недвижим имот.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че представените по делото протоколи от 09.02.1960г. на ТПС комисията и от 10.02.1960г. на комисията по чл.67 ППЗНИНМ /отм./ не легитимират праводателя на ищеца като собственик на имота, тъй като съдържат описание на отчуждения и на предоставения с решението от 16.11.1959г. имот, но не съдържат изявление на компетентния орган /ТПС комисията/ за имотно обезщетяване. Прието е също, че доколкото двата имота са представлявали дворни места, т.е. имоти в чертите на населеното място, отношенията по повод отчуждаването и обезщетяването не са могли да бъдат уредени по правилата на ПМС от 01.02.1956г. Наред с това е прието, че праводателят на ищеца не е придобил процесното място по замяна, нито е придобил право на строеж върху него, тъй като липсва разрешение на ИК на ОНС в този смисъл съгласно действалите тогава разпоредби на ЗС и ПДИ /отм./.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.
От данните по делото се налага извод, че лицето Я. И. Б. е бил собственик на недвижим имот – дворно място с жилищна сграда, които е бил отчужден по реда на ПМС от 01.02.1956г.(“И”, бр.13/56г.) за отчуждаване на земи за мелиоративни съоръжения (твърдения и данни за отчуждаване по друг ред по делото липсват), в случая за строителство на язовирна стена, а процесният имот му е отстъпен в обезщетение по реда на посоченото постановление съгласно протокола от 09.02.1960г. на комисията по ТПС, съставен в изпълнение на същото. Съгласно т.2 на постановлението след одобряване на водостопанските проекти комисиите по ТПС с участието на представите на инвеститора и по писмено искане от него определят с протокол в 10-дневен срок от искането имотите, засегнати от строителството, и тяхната оценка по тарифата, утвърдена с постановлението на МС от 27.12.1952г. В същия протокол се определят и оценяват земите от държавния поземлен фонд, които комисията отстъпва в обезщетение на засегнатите стопани, като разликата между стойността на двата имота се доплаща от страната, която я дължи.
Следователно по силата на цитираното постановление, в което не е посочено изрично, че се отнася само за земеделски земи, лицата, чиито имоти са отчуждени за мелиоративно строителство, се обезщетяват чрез отстъпване на земя от държавния поземлен фонд, а не парично (освен ако няма земя в този фонд) или чрез отстъпване на право на строеж върху държавен имот. При положение, че притежаваният до 1960г. от Я. Б. застроен недвижим имот е одържавен по реда на това постановление следва да се приеме, че и обезщетяването на същия е извършено по посочения в него начин. В подкрепа на това становище е и фактът, че при определяне на дължимото обезщетение за одържавения имот комисията по ТПС е приспаднала стойността на процесния имот, а не на правото на строеж върху него (това се потвърждава и от представените по делото протоколно решение № 11 от 16.11.1959г. на ИК на СНС с. Н., одобрено от ИК на ОНС Р. и протокол от 10.02.1960г. на комисията по чл.67 ППИНМ), като от съдържанието на протокола от 09.02.1960г. е видна волята на комисията за предоставяне в имотно обезщетение на процесния имот, който вече е бил определен на Я. Б. с посоченото решение на ИК на СНС от 1959г. и който по тогава действащия план на с. Н. е представлявал парцел **** в кв.81 с площ от 975 кв.м.( до 2003г. имотът е представлявал парцел **** в кв.5, а след това УПИ * в кв.5 с площ от 1016 кв.м.). От обстоятелството, че в това решение е посочено, че имотът се отстъпва на посоченото лице за строеж на жилище, не може да се направи извод, че е започнала процедура по отстъпване право на строеж върху него, но дори да се приеме, че това е така, този факт е правно ирелевантен, при положение, че то е придобило собствеността върху имота по реда на посоченото постановление. След като имотът е бил собственост на лицето Я. Б. , същият е преминал по силата на наследствено правоприемство в патримониума на лицето М. И. С. , който е прехвърлил правото на собственост върху него на касатора по силата на сключения с нот.акт № 186/93г. алеаторен договор, заедно с построената в него масивна жилищна сграда.
Ето защо крайният извод на решаващия съд за неоснователност на предявения установителен иск е неправилен, а съгласно чл.291 ГПК за правилна следва да се посочи практиката, която е намерила израз в представеното от касатора решение от 15.10.1981г. по гр.д. № 2127/81г. на Русенския районен съд.
С оглед изложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск следва да се уважи като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът в първоинстанционното производство е собственик на процесния имот.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за всички инстанции в размер на 666,40 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 604 от 05.01.09г., постановено по гр.д. № 556/08г. на Русенския окръжен съд и вместо него постановява:
П р и з н а в а за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на О. Р., че Г. М. С. от с. Н., Р. област е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-120 в кв.5 по плана на с. Н., Р. област от 2003г. с площ от 1016 кв.м. при граници: ул.”Л”, УПИ *, УПИ * и УПИ *.
О с ъ ж д а О. Р. да заплати на Г. М. С. сумата 666,40 лв./шестотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: