О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 30.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 652 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 394 от 12.12.2008 год. по гр. д. № 562/2008 год. Пернишкия окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.05.2008 год. по гр. д. № 425/2007 год. на Радомирския районен съд, като вместо него е постановил друго, с което разпределил ползуването на УПИ *Х – 10 в кв. 94 по плана на с. Д. лаг, с площ от 1 600 кв. м., ведно с намиращите се в него жилищни сгради, по вариант първи от заключението на вещото лице, като предоставил на К. и В. К. ползуването на частта, означена на скицата като дял ІІ, оцветена със син цвят, ведно с намиращата се в нея жилищна сграда и паянтова постройка, а на К. и П. К. – означената част като дял І, оцветена с червен цвят, ведно с намиращата се в нея жилищна сграда, като скицата е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците К с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен. Касаторите претендират и направените от тях съдебни разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд за разпределение на ползуването на съсобствен имот при наличие на предходно споразумение за ползуването му е решен в противоречие със съдебната практика, като се позовават на приложените съдебни решения № 721 от 12.03.79 год. по гр. д. № 3026/78 год. на І г. о. на ВС, определение № 358 от 26.05.2005 год. по ч. гр. д. № 375/2005 год. на ВКС, ІV г. о., решение № 670 от 3.04.76 год. по гр. д. № 282/76 год. на І г. о. на ВС.
Ищците К. и В. К. не са взели становище по жалбата /представеното възражение не е подписано/.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решеине, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за разпределение на ползуването на съсобствения между страните недвижим имот е бил отхвърлен, и да разпредели ползуването му между страните, въззивният съд е приел, че постигнатото между тях съгласие през 2004 год., обективирано в нот. акт № 60, не е пречка за ново разпределение на ползуването на съсобствения имот. Предявяването на исковата молба представлява израз на несъгласие от съсобственика с установения до момента начин на ползуване, което обуславя съдебната намеса за разрешаване на възникналия спор, поради което и приел искът за допустим. За да разпредели имота между страните за ползуване, съдът съобразил фактическото положение, характеризиращо се с наличие на две жилищни сгради, достъпа до тях, начина на ползуването им от страните и правата на същите и определил ползуването да се разпредели по предложения от вещото лице вариант първи, при който е съобразено и обстоятелството, че ответниците са собственици на съседен парцел, от който да осъществяват и достъп до определения за тяхно ползуване дял.
Спорен между страните е бил въпросът за допустимостта на предявения от ищците иск по чл. 32, ал. 2 ЗС с оглед обстоятелството, че същите са постигнали съгласие да ползуват съсобствения им при равни права имот по начина, предмет на договора по нот. акт № 60/2004 год. Според касаторите изменение на това ползуване може да се иска при настъпване на нови обстоятелства, каквито не са налице в настоящия случай, по който въпрос представената съдебна практика се е произнесла в този смисъл. Въпросът за допустимостта на иска за ново разпределение на ползуването на имота е обусловил извода на въззивния съд за постановяване на разпределението на ползуването съобразно един от предложените от вещото лице варианти за това, тъй като съдът е приел, че самото предявяване на иска е израз на несъгласието на един от съсобствениците с установения до момента начин на ползуване, т. е. с ползуването по представения нотариален акт, без да е обсъждал необходимостта от настъпване на нови обстоятелства за такова искане, както е прието в представеното решение № 721/79 год. по гр. д. № 3026/78 год. на ВС и определението по ч. гр. д. № 375/2005 год. С оглед на това е налице произнасяне от въззивния съд по въпрос, релевантен за изхода на спора, по който е налице съдебна практика по конкретни спорове, в която е прието друго разрешение за ново разпределение на ползуване на имота, а именно при настъпване на нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползуването с правата на съсобствениците. Това предпоставя приложението на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът за допустимостта на иска е решаван противоречиво от съдилищата, което обуславя допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позоваването от касаторите на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неточно, с оглед липсата на представена задължителна за съдилищата съдебна практика, което обаче не променя горния извод за наличието на основанието по т. 2.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 394 от 12.12.2008 год. по гр. д. № 562/2008 год. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от К. И. К. и П. Н. К. от с. Д. лаг, общ. Радомир касационна жалба против него.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 15 лв., като представят в същия срок и вносния документ.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: