Решение №842 от по гр. дело №723/723 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.842
 
                                 гр. София, .01.09.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 195 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 592 от 10.12.2008 год. по гр. д. № 504/2008 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция при новото разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение от ВКС, е обезсилил първоинстанционното решение от 7.02.2006 год. по гр. д. № 103/2005 год. на Ч. районен съд в частта му, с която е уважен предявения ревандикационен иск за имот, участвуващ в УПИ * – озеленяване с 519 кв. м., с кадастрален № 2* и прекратил производството по него, отменил първоинстанционното решение в останалите му части и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявените от А. И. М. против ответниците искове за собственост и предаване на владението върху посочените площи, заети от гаражи №№ 1-4 от имота, участвуващ в УПИ *Х – групови гаражи с 185 кв. м. площ.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищецът А, чрез пълномощника му адв. Б. К. , с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени изцяло.
Ответниците, чрез пълномощинка им адв. Б. П. , оспорват жалбата по съображения в писмения им отговор.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и представя цитираната съдебна практика.
За да постанови решението си, въззивният съд приел, че възстановяването на собствеността на спорния имот с представеното от ищеца решение на ОСЗГ- Ч. от 2004 год. е постановено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като в него са осъществени мероприятия и застрояване, представляващи комплекс от регулационни и градоустройствени мероприятия. За приложението на горната разпоредба не се изисква да е налице законност на извършеното строителство, изразяващо се в предвиждане на територии за озеленяване и изграждане на гаражи за обслужване на битови нужди. Поради това и въпреки липсата на доказателства за спазване на всички нормативни изисквания при строежа на гаражите на ответниците, при установените факти за отстъпено им право на строеж и реализирането му, обуславящо режим на търпимост на постройките, съдът е извел извода за наличие на основание у ответниците да държат спорните гаражи в имота. Според касатора въпросът за легитимацията му за собственик на спорния имот с решението на ОСЗГ е решен от въззивния съд в противоречие с представеното решение № 381 от 8.06.2007 год. по гр. д. № 212/2006 год. на ІV г. о., в което е посочено, че същото е достатъчно да легитимира ищецът като собственик, ако ответникът по ревандикационния иск е трето лице, външно за така възстановените земеделски земи. Доводът е неоснователен, тъй като решаващото съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска е съществуващата пречка по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху спорния имот. По този въпрос, обусловил извода на съда, действително е налице поддържаното от касатора противоречие с цитираното и представено решение № 410 от 15.05.2000 год. на ВКС по гр. д. № 1504/99 год. на ІV г. о., в което е направена съпоставка между хипотезите по чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като представляващи пречка за възстановяване на собствеността. Въпросът по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е решен противоречиво в приложеното решение, в което е прието, че тази разпоредба има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, а в случаите на построяване на сгради от физически лица на основание законно отстъпено им право на строеж е приложима специалната разпоредба на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Това е достатъчно основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не по т. 1, тъй като касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС. Въззивното решение следва да се допусне до обжалване само в частта му, с която исковете са отхвърлени, тъй като за останалата му част не се поддържат твърдения за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение за имота от 519 кв. м., представляващ част от УПИ * – озеленяване, е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на ревандикационния иск с оглед липсата на твърдения за владението му или оспорването на собствеността върху него от ответниците, които са преградили достъпа му до него и препятствуват ползуването. Последното обуславяло правен интерес от предявяване на друг иск, но не и предявеният, поради което и прекратил производството по него. Касаторът не е изложил съображения за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението и в тази му част, поради което и то не следва да се допуска.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 592 от 10.12.2008 год. по гр. д. № 504/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд в частите му, с които са отхвърлени исковете на А. И. М. против ответниците за площите, заети от гаражите в имот с площ 185 кв. м., представляващ част от УПИ *Х – групови гаражи, в кв. 79 по плана на гр. Ч..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му част.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 60 лв. по сметка на ВКС и представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар