Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. София, 07.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 110 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. А. Х. от гр. М., чрез пълномощника му адвокат А, против въззивното решение от 7.11.2008 год. по гр. д. № 207/2008 год. на Кърджалийския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 414/2008 год. на Момчилградския районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на договор от 21.04.2004 год. за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост и производството в тази му част е прекратено, а в останалата му част относно исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД възизвният съд го отменил и вместо това постановил друго, с което признал за установено по отношение на касатора, че М. и Г. Х. са собственици на недвижим имот от 270 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 69 по плана на гр. М., при описаните граници и осъдил касатора да им предаде владението върху същия, както и да им заплати обезщетение за ползуването на имота в периода от 31.08.2007 год. до 26.11.2007 год. в размер на 46.04 лв. и направените по делото разноски от 141.68 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявените искове за собственост и заплащане на обезщетение бъдат отхвърлени.
Ищците М. С. Х. и Г. М. Х., чрез адв. Т. Б. , оспорват касационната жалба.
С определение № 347 от 7.05.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като ищците М са поддържали да са собственици на спорния недвижим имот, на основание покупко-продажба с нот. акт № 34/2007 год. Ответникът, сега касатор, не е оспорвал, че се намира в имота, но е възразявал срещу иска с твърдението, че първоначалното придобиване на имота от общината е на основание нищожен договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост поради обстоятелството, че подписалият го кмет на общината не е имал това качество към датата на сключването му – 21.04.2004 год.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която е прогласена инщожността на договора за продажба на имота от общината на М. Х. , въззивният съд е приел, че такъв иск не е бил предмет на делото, а освен това и възражението в този смисъл било недопустимо, с оглед влязлото в сила решение по предходно дело, с което е признато за недопустимо правото на настоящия касатор на иск за признаване нищожността на този договор. Липсата на правен интерес от обявяване на недействителността на договора, приета по предявения от него иск по приключилото гр. д. № 203/2004 год, на още по-голямо основание важи и при предявяване на възражението му срещу предявения против него иск за собственост.
Произнасянето на въззивния съд по възражението на ответника за нищожност на договора от 21.04.2004 год., от което е обусловен извода за легитимацията на ищците като собственици, с оглед последващите разпоредителни сделки с имота, е процесуалноправният въпрос, решен в противоречие с разясненията в т. 4 на ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС. Това е обусловило допускането на касационното обжалване на въззивното решение.
Срещу предявения против него ревандикационен иск, ответникът, сега касатор, е предприел защита по съществото на спора, като противопоставя на твърдението на ищците, че са собственици на имота, своето твърдение за обратното, т. е. отрича претендираното от тях вещно право с правоизключващото възражение за нищожност на договора за продажба на имота от общината, поради обстоятелството, че подписалият го кмет на общината не е имал това качество към този момент. Този твърдян от ответника факт осуетява вещнопрехвърлителното действие на договора, както и на последващите разпоредителни сделки от купувачите по него в полза на трето лице и обратното прехвърляне на имота в техния патримониум с представените по делото нотариални актове №№ 17/2005 год. и 34/2007 год.
Установено е по делото по безспорен начин, че процесният имот е бил частна общинска собственост, предмет на разпоредителна сделка от общината в процедура на проведен търг, в който е участвувал ищецът М. От приложеното и приключило с влязло в сила решение по гр. д. № 203/2004 год. е установено, че към момента на сключване на договора между общината и купувача М. Х. , подписалият го за кмет на общината не е имал това качество, тъй като изборът му за кмет е бил касиран с решение на ВАС от 9.03.2004 год. Следователно липсва съгласие на страните по договора за продажбата на имота, което обуславя неговата нищожност.
С направеното от ответника по иска възражение същият реализира защитата си против противопоставените му от ищците с предявения от тях ревандикационен иск вещни права, поради което и същото следва да се разгледа. Неправилно въззивният съд е приел, че то е недопустимо, с оглед признатата с влязлото в сила решение липса на правен интерес от предявяване на иск за нищожност на същия договор, тъй като хипотезите са различни. В настоящето производство, с оглед качеството си на ответник по предявени срещу него искове, касаторът се брани против активната материална легитимация на ищците, като поддържаното от него правоизключващо възражение е допустимо с оглед факта, че същият се намира в спорния имот. Без значение е обстоятелството, че тази фактическа власт е без основание, с оглед липсата на първата от предвидените в чл. 108 ЗС кумулативно предвидени предпоставки – ищецът да е собственик. С оглед данните за подписване на договора за продажба на общинския имот от лице, което не е имало качеството на кмет на общината, то и ищците не могат да се легитимират като собственици, с оглед липсата на вещнопрехвърлително действие на договора от 21.04.2004 год., а оттук и на последващите прехвърлителни сделки. При предявен иск по чл. 108 ЗС същите имат доказателствената тежест да установят твърдяното от тях право на собственост, което в случая не е доказано, поради което и при липса на тази предпоставка ревандикационният им иск и обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за ползуването на имота са неоснователни.
В тази му част въззивното решение следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени. В останалата му част въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като предметът на делото не обхваща и предявен иск за признаване нищожността на договора от 21.04.2004 год.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 182 от 7.11.2008 год. по гр. д. № 207/2008 год. на КЪРДЖАЛИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта му, с която е признато за установено по отношение на Н. А. Х., че М. С. Х. и Г. М. Х. са собственици на недвижим имот от 270 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 69 по плана на гр. М. и ответникът Х. е осъден да им предаде владението върху него и да им заплати обезщетение за ползуването му в периода 31.08.2007 год. – 26.11.2007 год. в размер на 46.04 лв., заедно със законната лихва и в частта за разноските по делото в размер на 141.68 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Х. и Г. М. Х. против Н. А. Х., всички от гр. М., иск за собствеността и предаване владението върху недвижим имот с площ 270 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 69 по плана на гр. М. и за заплащане на обезщетение за ползуването на имота в периода 31.08.2007 год. – 26.11.2007 год. в размер на 46.04 лв., ведно със законната лихва.
ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.