Решение №89 от 17.6.2014 по гр. дело №764/764 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

8

Р Е Ш Е Н И Е

№89

С., 17.06.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 764 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В., чрез пълномощника им адвокат А. А.-Т., против решение № 3393 от 19.08.2013 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1660/24.02.2012 г., поправено с решение № 8642/3.11.2012 г. по гр.д. № 1923/2011 г. на Районен съд-Благоевград в атакуваната му част за признаване за установено по отношение на Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В., че:
К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са собственици на основание наследяване на общо 42/288 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.604.111 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 641 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1289, кв.90, парцел ІІ, при квоти: 17/288 ид.ч. за К. Ф. Б., 17/288 ид.ч. за К. Ф. Б. и 8/288 ид.ч. за М. Д. Б. и за отмяна на констативен нотариален акт № 177, том І, дело № 163/2008 г. на нотариус К. М. за 42/288 ид.ч. от имота; както и че:
К. Ф. Б. и К. Ф. Б. са собственици на основание наследяване на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сградата с предназначение: „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.604.111.1.1, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 98.00 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, ведно с прилежащи части: четири мазета с площ 98 кв.м., както и целия таван с площ от 98.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от четири броя мазета в същата сграда, като Н. К. В. е осъдена да предаде на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. владението върху 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1. по кадастралната карта на [населено място] и е отменен констативен нотариален акт, вписан с вх.рег. № 1784/2.10.2002 г., т. VІ, акт № 130, д. № 1393/2002 г. в частта за 1/6 ид.ч. от първи жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в парцел ІІ, пл. № 1289, кв.90 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 887/10.11.1997 г., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.111.1.1 и в частта му за 1/6 ид.ч. от четири броя мазета и 14/24 ид.ч. от таван на същата сграда;
както и че К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са собственици на основание наследяване общо на 14/24 ид.ч. от тавана на жилищна сграда с идентификатор 04279.604.111.1, при квоти: по 5/24 ид.ч. за К. Ф. Б. и К. Ф. Б. и 4/24 ид.ч. за М. Д. Б. и
Н. К. В. е осъдена да заплати на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. сумата 171 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищците 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1 за периода 1.04.2011 г. – 30.06.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2011 г. до окончателното изплащане
и е потвърдено решение № 8642 от 3.11.2012 г. за допълване на решение № 1660/24.02.2012 г., постановени по гр.д. № 1923/2011 г. на Районен съд-Благоевград за оставяне без разглеждане на оспорването и искането за отмяна на нотариален акт № 90/2011 г., нотариален акт № 137/2010 г. и нотариален акт № 6/2011 г., трите на нотариус Д. А..
В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Ответниците по касационната жалба К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. оспорват касационната жалба, като претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 108 от 14.03.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради необходимост да се прецени валидността и допустимостта му в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В., че К. Ф. Б. и К. Ф. Б. са собственици на основание наследяване на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сградата с предназначение: „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.604.111.1.1, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 98.00 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, ведно с прилежащи части: четири мазета с площ 98 кв.м., както и целия таван с площ от 98.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от четири броя мазета в същата сграда, като Н. К. В. е осъдена да предаде на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. владението върху 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1. по кадастралната карта на [населено място] и е отменен констативен нотариален акт, вписан с вх.рег. № 1784/2.10.2002 г., т. VІ, акт № 130, д. № 1393/2002 г. в частта за 1/6 ид.ч. от първи жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в парцел ІІ, пл. № 1289, кв.90 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 887/10.11.1997 г., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.111.1.1 и в частта му за 1/6 ид.ч. от четири броя мазета и 14/24 ид.ч. от таван на същата сграда; както и че К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са собственици на основание наследяване общо на 14/24 ид.ч. от тавана на жилищна сграда с идентификатор 04279.604.111.1, при квоти: по 5/24 ид.ч. за К. Ф. Б. и К. Ф. Б. и 4/24 ид.ч. за М. Д. Б. и Н. К. В. е осъдена да заплати на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. сумата 171 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищците 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1 за периода 1.04.2011 г. – 30.06.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2011 г. до окончателното изплащане. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В., че К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са собственици на основание наследяване на общо 42/288 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.604.111 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 641 кв.м. при квоти: 17/288 ид.ч. за К. Ф. Б., 17/288 ид.ч. за К. Ф. Б. и 8/288 ид.ч. за М. Д. Б. и за отмяна на констативен нотариален акт № 177, том І, дело № 163/2008 г. на нотариус К. М. за 42/288 ид.ч. от имота и е потвърдено решение № 8642 от 3.11.2012 г. за допълване на решение № 1660/24.02.2012 г., постановени по гр.д. № 1923/2011 г. на Районен съд-Благоевград за оставяне без разглеждане на оспорването и искането за отмяна на нотариален акт № 90/2011 г., нотариален акт № 137/2010 г. и нотариален акт № 6/2011 г., трите на нотариус Д. А..
В исковата молба ищците са твърдели, че са собственици по наследство на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – жилище на първия етаж с посочен идентификатор, заедно с 1/6 ид.ч. от четири броя мазета и 14/24 ид.ч. от тавана на жилищната страда, като втория етаж от сградата е изцяло тяхна собственост по наследство и ползват едно мазе, а тавана представлява общо подпокривно пространство, което преимуществено се държи от ответниците. Поискали са да се признае за установено, че са собственици на 1/6 ид.ч. от първия жилищен етаж, ведно с прилежащи части: четири мазета и целия таван при квоти по 1/12 ид.ч. от жилището и по 1/12 ид.ч. от четири броя мазета, както и че са собственици на общо 14/24 ид.ч. от таван на жилищната сграда, при квоти по 5/24 ид.ч. за К. и К. Б. и 4/24 ид.ч. за М. Б.; да се отмени издадения в полза на ответника Н. В. констативен нотариален акт относно тези права и да се осъдят ответниците да предадат на К. и К. Б. общо 1/6 ид.ч. от жилището на първия етаж и на К., К. и М. Б. – 14/24 ид.ч. от тавана, както и да им заплатят обезщетение за лишаване от ползване на правата им. Ответниците по исковете са ги оспорили с твърдения, че имотът е бил собственост на Н. В. въз основа на извършени в нейна полза прехвърлителни сделки и изтекла придобивна давност.
В. съд е приел, че не е спорно, че дворното място е придобито от общите на К. Б., К. Б. и Н. В. наследодатели Ф. Б. и М. Б. през 1969 г. и като е проследил наследственото правоприемство и действието на извършени откази от наследство, е приел, че ищците К. Б. и К. Б. се легитимират като съсобственици по наследство общо на 1/6 ид.ч. /по 1/12 ид.ч. за всеки/ от жилището на първия етаж.
В касационната жалба липсват доводи относно тези изводи на съда. Наведените касационни основания са свързани с извода, че Н. В. не е придобила по давност правата на ищците, но относно този извод касаторите не са формулирали правен въпрос, обуславящ допускане до касационно обжалване, поради което и доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат.
По отношение на четирите мазета в процесната жилищна сграда е прието, че съставляват принадлежност към първия жилищен етаж съгласно чл.37 от ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ – чл.98 от ЗС и съразмерно на притежаваната от ищците от К. и К. Б. на 1/6 идеална част в наследствения първи жилищен етаж, те са наследили и 1/6 идеална част от 4 броя избени помещения в жилищната сграда. По отношение на тавана е счетено, че от събраните гласни доказателства се установява, че същият представлява неразделено подпокривно пространство и съобразно разп. на чл.38, ал.1 от ЗС се явява обща част, собствеността върху която е разпределена между етажните собственици в двуетажната сграда. Счетено е, че наследствената обща част към първи жилищен етаж е 1/2, а останалата ? е прилежаща към втория жилищен етаж или ищците са придобили по наследствено правоприемство /като собственици на втория жилищен етаж, а двама от тях и като съсобственици на първия жилищен етаж/ 14/24 ид.ч. от тавана на жилищната сграда.
Произнасянето на съда по отношение на четирите мазета е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. В последната ищците само са заявили, че мазетата в сградата принадлежат към първия етаж и са поискали да бъде ревандикирана 1/6 ид.ч. от тях. Липсват фактически твърдения обаче защо квалифицират избените помещения като принадлежност само към първия етаж, при положение, че са твърдели, че са ползвали едно от тях заедно със собствения си втори етаж. Поради непредприемане действия по изясняване твърденията на страните дали втория етаж разполага със складово помещение и дали при построяването на сградата към двата етажа са придадени избени помещения, неизяснено по делото е останало дали е налице спор по отношение статута на избените помещение – като принадлежност към самостоятелните обекти или като обща по предназначението си част /несамостоятелни помещения, чието предназначение е да обслужват самостоятелните обекти/. В първия случай, принадлежащите към първия етаж избени помещения следва да бъдат индивидуализирани, така, че да се отграничат от останалите избени помещения. Във втория случай правата в съсобствеността на общите части следват не само от правата в съсобствеността на самостоятелния обект, но и от идеалните части от общите части, които принадлежат на този обект и чието определяне може да стане само по реда на чл.40 ЗС, т.е. според стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост.
В. решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на тавана на сградата също е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. И. първия жилищен етаж ищците са посочила целия таван като принадлежност към този самостоятелен обект, а същевременно са посочили, че тавана представлява общо подпокривно пространство на сградата, т.е. е обща част собствениците в сградата в режим на етажна собственост. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са констатирали посочената нередовност на исковата молба и произнасяйки се в съответсвие със заявения петитум са постановили процесуално недопустимо решение, от което не става ясно дали тавана е принадлежност към един от самостоятелните обекти в сградата или е обща част на собствениците в сградата в режим на етажна собственост, съответно по кой ред следва да се определят правата в съсобствеността – според притежаваните идеални части от самостоятелния обект към който е принадлежност или по реда на чл.40 ЗС.
Посочените нередовности на исковата молба са се отразили на допустимостта на произнасянето по предявените обективно съединени искове за установяване правата на ищците К. Б. и К. Б. в жилището на първия етаж, доколкото касае индивидуализацията на този имот и съответно в каква част следва да се отмени констативен нотариален акт № 176, том ІІ, рег. № 5214, дело № 354/2002 г. на нотариус № 415 в регистъра на Нотариалната камара; ревандикационен иск по отношение идеални части от тавана и иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на признатите на ищците права от първия етаж, поради което въззивното решение по тези искове, по които е допуснато касационното обжалване, следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на Окръжен съд-Благоевград за предприемане действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез изясняване твърденията на ищците и насрещните твърдения на ответниците за статута на избените помещения и тавана и съответно за индивидуализацията на спорния самостоятелен обект – първи етаж от сградата, след което да се прецени допустимостта, евентуално правилността на първоинстанционното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 3393 от 19.08.2013 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която К. Ф. Б. и К. Ф. Б. са признати за собственици на основание наследяване на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сградата с предназначение: „жилище, апартамент” с идентификатор 04279.604.111.1.1, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 98.00 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, ведно с прилежащи части: четири мазета с площ 98 кв.м., както и целия таван с площ от 98.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от четири броя мазета в същата сграда, като Н. К. В. е осъдена да предаде на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. владението върху 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1. по кадастралната карта на [населено място] и е отменен констативен нотариален акт, вписан с вх.рег. № 1784/2.10.2002 г., т. VІ, акт № 130, д. № 1393/2002 г. в частта за 1/6 ид.ч. от първи жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в парцел ІІ, пл. № 1289, кв.90 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 887/10.11.1997 г., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.111.1.1 и в частта му за 1/6 ид.ч. от четири броя мазета и 14/24 ид.ч. от таван на същата сграда; както и в частта, с която К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. са признати за собственици на основание наследяване общо на 14/24 ид.ч. от тавана на жилищна сграда с идентификатор 04279.604.111.1, при квоти: по 5/24 ид.ч. за К. Ф. Б. и К. Ф. Б. и 4/24 ид.ч. за М. Д. Б. и Н. К. В. е осъдена да заплати на К. Ф. Б. и К. Ф. Б. сумата 171 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищците 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.111.1.1 за периода 1.04.2011 г. – 30.06.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2011 г. до окончателното изплащане
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане на Окръжен съд-Благоевград за предприемане действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез изясняване твърденията на ищците и насрещните твърдения на ответниците за статута на избените помещения и тавана и съответно за индивидуализацията на спорния самостоятелен обект – първи етаж от сградата, след което да се прецени допустимостта, евентуално правилността на първоинстанционното решение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар