О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.974
гр. София, 29.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 724 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 5.12.2008 год. по гр. д. № 2399/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 1.11.2006 год. по гр. д. № 10679/2005 год. на първоинстанционния Софийски районен съд. С него е признато за установено между страните, че в полза на ответницата А. А. Д. не съществува право на строеж за апартамент № 6 във вх. „А” на жилищната сграда в УПИ * – 4, 5, 6 в кв. 43а по плана на гр. С., м. „Г” с принадлежащите му мазе и ид.ч. от общите части на сградата, предмет на покупко-продажба с нот. акт № 190/97 год., както и че в нейна полза не съществува и признатото й с нот. акт № 61/2005 год. на СВ при СРС право на собственост върху същия апартамент, като и двата нотариални акта на ответницата са отменени, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ответницата А, чрез пълномощника й а. Ив. Г. , с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи за погасяване на правото на строеж относно спорния апартамент по давност.
Ищецът „В” ООД, гр. С. оспорва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. счита жалбата за неоснователна. Останалите ищци не са взели становище.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката посочва въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл и които са обусловили изхода на делото – в кой момент правото на строеж за построяване на отделен самостоятелен обект от сграда следва да се счита реализирано, от кой момент започва да тече погасителна давност за упражняването му и дали правото на строеж за отделен обект от сградата представлява част от правото на строеж за построяване на цялата сграда или е отделно, самостоятелно право.
Според касаторката въззивният съд неправилно е приел в решението си, че за да се приеме, че правото на строеж за спорния апартамент е реализирано, необходимо е цялата сграда да бъде завършена в груб строеж и произнасянето по този въпорс е обосновало и извода му, че притежаваното от касаторката право на строеж, предмет на прехвърлителна сделка, не е било реализирано. Представени са две решения на ВКС – № 1* от 20.12.2008 год. по гр. д. № 5321/2007 год. на І г. о. и № 1* от 20.10.2008 год. по гр. д. № 4779/2007 год. на ІІ г. о., в които въпросът е разрешен различно от приетото в обжалваното решение – реализирането на правото на строеж върху самостоятелен обект в сградата не зависи от това дали е завършен строежа на цялата сграда, вкл. и общите части, в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, за да обуслови погасяването му по давност. Последното има значение за трансформиране правото на строеж в право на собственост, съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Възприетото в представените решения на ВКС по дела с предмет различни самостоятелни обекти в същата сграда, е различно от приетото в обжалваното въззивно решение, както и в приложените влезли в сила решения на Софийски районен съд по гр. д. № № 10699/2005 год., 10676/2005 год. и по гр. д. № 1616/2007 год. на СГС. Поради това и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаван въпрос, обуславящ изхода на спора, поради което и следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По втория поставен в изложението въпрос е налице същото основание за допускане на касацията, с оглед представените влезли в сила решения, в които съдилищата решават противоречиво въпроса за началния момент на погасителната давност за упражняване на правото на строеж на отделен самостоятелен обект от сграда.
По въпроса за самостоятелността на правото на строеж за построяване на един отделен, самостоятелен обект в сграда, състояща се от много такива, също са налице противоречиви разрешения в представената съдебна практика. С оглед и необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 63 ЗС за решаването на въпроса, доводът на касатора за наличие и на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е основателен.
В заключение следва извода, че са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.12.2008 год. по гр. д. № 2399/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от А. Д. , чрез а. Ив. Г. , касационна жалба против него.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 80.20 лв., след което делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: