3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
С., 31.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2010 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 633/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. К. П.-К. от [населено място] против решение от 18.01.2011г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ в състав,постановено по гр.д.№4133/2010г. по описа на същия съд,с което се остава в сила решение от 30.11.2005г. на Софийски районен съд,33 състав,постановено по гр.д.№2053/2005г. по описа на съда за отхвърляне на иска,предявен от Е. К. П.-К. против Я. К. М. и К. Я. К.,с правно основание член 38 а от ЗЖСК,за предаване владението на описания в решението недвижим имот,като неоснователен.
В изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
К. твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос:
„ Допустимо ли е,неучастващо в членския състав на жилищностроителната кооперация лице/ответникът/да предявява възражения за правоотношения,които се развиват и произтичат изцяло между ЖСК и ищцата?”
в противоречие с практиката на ВКС,като се позовава на постановеното по реда на член 290 от ГПК решение №774/10.02.2011г. на Върховен касационен съд,четвърто гражданско отделение по гр.д.№643/2009г. във връзка с приетото относно предмета на иска по член 38 а от ЗЖСК и хипотезата,в която ответната страна не претендира права върху процесното жилище,които произтичат от негово членствено правоотношение с ЖСК,поради което той не може да прави възражения за отношенията между ЖСК и ищцата.
Наред с горепосочената задължителна практика на ВКС,касаторът сочи и такава в същия смисъл,постановена с решение №1243/28.12.2007г. на ВКС,ІІІго,по гр.д.№1393/2006г. по описа на същия съд, в производство по реда на ГПК/отм/,според което „Всеки член кооператор може да предяви иска по член 38 а от ЗЖСК,без участието на самия собственик ЖСК,като заяви своите претенции относно разпределеното му жилище срещу трето лице което го държи без основание,тъй като правото на ищеца да иска предаване на фактическата власт произтича от правото на собственост на ЖСК.Оттук следва,че когато основанието на което ответниците владеят имота не произтича от разпределителен протокол,както е в разглеждания случай,те могат да се бранят само с възражението,че имотът не е собственост на ЖСК.Недопустими са възражения,които произтичат от отношенията между ЖСК и ищците,тъй като не могат да предявяват чужди права.”В този смисъл са и възприетите изводи и в решение №279/04.04.2006г. по гр.д.№196/2005г. по описа на ВКС,ІІго,също постановено по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба Я. К. М.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съде посочил,че с прекия иск по член 38 а от ЗЖСК,член кооператорът може да предяви права,черпени от правоотношенията му с ЖСК,като ищцата Е. П. твърди с исковата си молба,че е член кооператор на ЖСК” б.х.” с протокол за приемане от 21.04.1986г.,приложен с молбата, а ответниците Я. К. и К. Я. са оспорили изцяло предявения иск с твърдението,че ЖСК не е собственик на процесния имот,както и че ищцата не е член кооператор на ЖСК”б.х.”.За да остави в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявения иск,с правно основание член 38 а от ЗЖСК,въззивният съд е приел,че от фактическа страна с представените писмени доказателства не се установява,че ищцата е член кооператор на ЖСК.Въпреки че изрично е отбелязъл,че ответниците,доколкото не черпят права от разпределителния протокол,а от договор със строителя,не могат да се защитават срещу иска с възражението,че ищцата не е член кооператор на ЖСК”Б..х.”,въззивният съд,позовавайки се на правилата за разпределение на доказателствената тежест, е стигнал до извода,че ищцата следва да докаже качеството си на член кооператор.В тази връзка, съдът е анализирал представения протокол на ОС от 21.04.1986г., с оглед съответствието му с посочените норми от ЗЖСК,относно съдържанието на същия и дали решението е съобразено с изискването на закона,е стигнал до извода за недоказаност на възможността за ищцата да възникне валидно членствено правоотношение между нея и ЖСК.С тези решаващи изводи,съдът е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неоснователността на заявената претенция по член 38 а от ЗЖСК,тъй като ищцата не е доказала главно и пълно първата предпоставка на своя иск.
С оглед на поставения от касатора горепосочен въпрос относно възможността на лице,неучастващо в ЖСК,което не черпи права от членствено правоотношение с кооперацията,каквито са ответниците по иска,да се защитава с възражение относно валидността на правоотношения възникнали между ЖСК и ищцата,като член кооператор на същата,както е прието с решаващите мотиви на съда и е стигнал до извода за неоснователността на заявената претенция,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.01.2011г. на Софийски градски съд,го,ІІ-в състав,постановено по гр.д.№4133/2010г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касатора Е. К. П.-К. да представи доказателства по делото за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Тарифата за държавните такси,които събират по ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: