Р Е Ш Е Н И Е
№ 1011
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анжела Богданова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3260 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Б. , от гр. А., кв. Ново село, Ловешка област, срещу решение от 21.12.2007 г. по гр.д. № 194 /2007 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 20.04.2007 г. по гр.д. № 156 /2005 г. на Троянския районен съд, и вместо това е постановено друго, с което е уважен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ – признато е за установено по отношение на наследниците на Д. П. Б. от гр. А., че към момента на образуване на ТКЗС И. К. Ц. от гр. А., е бил собственик на ливада в местността „С”, в землището на гр. А., с площ 0.809 дка, при посочени граници, който имот съответства на имот № 2* по КВС на гр. А., при посочени граници и с което е отменен нотариален акт № 9 /2004 г., с който е извършено разпореждане с тази част от процесния имот.
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, поради това, че въззивният съд е отменил решение по друго дело на друг съд и е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон: въззивният съд е преценил неправилно събраните доказателства по делото и е направил погрешни изводи относно фактите за това, че са доказани старите реални граници на имота на И. Ц. с площ 1.5 дка в м.. „Ч” и че понастоящем този имот е идентичен с имот № 2* и № 2* по КВС на гр. А., чиято обща площ надхвърля 1.5 дка, като се вземе предвид, че новият асфалтов път е отнел около половин декар от стария имот, а от свидетелските показания се установява, че местностите „Ч” и „С” са различни; въззивният съд е игнорирал съдебно решение на Троянския народен съд от 1957 г., поради което е направил погрешен извод, че наследодателят на жалбоподателя не е имал право на възстановяване върху повече от 2.7 дка земеделски земи в местността „С”; ЛОС е игнорирал доказателства за това, че ищецът К се е съгласил с границите между имоти с номера 224006 и 224007; въззивният съд недопустимо е отменил нотариален акт – решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ няма установително действие по отношение на правото на собственост понастоящем върху конкретни имоти по действащата в момента карта на възстановената собственост. Жалбоподателят иска обезсилване на решението, евентуално отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъда отхвърлен. Претендира разноски.
Стефан Д. Б. е починал след подаване на касационната жалба – на 10.05.2009 г. и като негов правоприемник е конституиран неговият син Д. С. Б., който поддържа жалбата, освен в частта за недопустимостта на решението, поради извършена от въззивния съд поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 23.06.2008 г. – относно номера на делото и съда, който го е постановил.
И. К. Ц., конституиран като правоприемник на починалия на 18.01.2008 г. след постановяване на въззивното решение К. И. Ц. , оспорва жалбата в писмени бележки, представени след съдебното заседание.
Останалите страни: П. Д. Б., И. П. Д., Р. П. К. и Д. Г. Д., не изразяват становище по жалбата..
По жалбата настоящият състав намира следното:
Решението е валидно и е допустимо след отстраняването на очевидна фактическа грешка относно датата на постановяване на първоинстанционното решение, номера на делото и съдът, който го е постановил.
По основателността на доводите за неправилност:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателите на ищеца и ответниците са притежавали съседни имоти; наследодателят на първите трима ответници не е притежавал повече от декларираните в емлячния регистър от 1949 г. имоти (л.7 на решението, 84 по делото) – 2.5 и 0.2 дка в местността „С” (л.4), а имоти с такава площ са възстановени на първите трима ответници от другата страна на прекарания през 1957 -58 г. асфалтов път, който отнел от имота на ищеца 254 кв.м. и от имота на първите трима ответници 279 кв.м., наследодателят на ищеца е притежавал към момента на образуване на ТКЗС ливада с площ 1.5 дка, която съответства на имоти с номера 224007 и 224006 по КВС, взети заедно и искът е доказан за площ от 0.809 дка с посочени граници от имот с № 2* поради което искът е основателен за тази част и на основание чл.431,ал.2 ГПК (от 1952 г.) следва да бъде отменен нотариален акт № 9 /2004 г., с който наследниците на Д. Д. са продали тази част от имот.
Така съдът всъщност е приел, че наследодателят на ищеца е притежавал ливада с площ по-голяма от твърдяната площ от 1.5 дка (площта на двата съседни имота е 0.875 дка (224007) и 0.809 дка (224006), към това се добавя отнетата от първия имот площ 0.254 дка, общо става 1.938 дка).
Основателен е доводът за необоснованост на извода на въззивния съд, че са доказани старите реални граници на имота на И. Ц. с площ 1.5 дка (по емлячен регистър без посочване на граници): според заключението на вещото лице (л.74) липсва картен материал за имота към момента на декларирането му през 1949 г.; от събраните по делото свидетелски показания при извършен оглед на самото място (л.42 и 43 по делото на Тр. РС) е видно, че свидетелите не могат да установят категорично границите на имота на наследодателя на ищеца (1.5 дка по емлячен регистър, от които е възстановена площ от 0.875 дка в имот с № 2* същото твърди пред съда и вещото лице, изготвило заключението на СТЕ (л.84,стр.2): на място никой от свидетелите не е могъл да посочи къде е минавала границата между имотите на праводателите на страните, като ориентир са сочили локва с ширина 15-20 метра, вещото лице е определило граница според твърденията на ищеца, което означава, че не я е установило със специалните си знания.
Основателен е доводът, че според свидетелите М(л.42) местностите „Ч”, където първоначално е признато право на възстановяване на право на собственост на ищеца и „С” са различни, макар и това да няма значение за изхода от спора, доколкото не се оспорва, че праводателят на ищеца е притежавал имот в местността „С”, където му е възстановено право на собственост, спорът е само за част от имота, възстановен на ответниците.
Основателен е доводът, че не е съобразено, че прокараният асфалтов път е отнел част от имота – кв.м. според неоспореното допълнителното заключение на СТЕ (л.184), който е притежавал ищецът и следователно, същата част не е (не може да бъде повторно) отнета от имота, възстановен на ответниците. Според заключението пътят е отнел и около 279 кв.м. от имота на Д. Б. За изчисленията на площите от въззивния съд бяха изложени съображения по-горе, те са обусловили извода за основателността на иска.
Неоснователен е доводът, че при формирането на извода, че наследодателят на първите трима ответници не е притежавал повече от декларираните в емлячния регистър от 1949 г. имоти – 2.7 дка ливади в местността „С”, въззивният съд не е съобразил установеното с влязло в сила на 03.06.1957 г. съдебно решение на Троянския народен съд по гр.д. 514 /1957 г. (л.152), с което е уважен иск на С. Д. Б. (син на Д. ) по чл.19,ал.3 ЗЗД за недвижими имоти, между които по т.2 за нива и ливада в местността „С”, цялото около 5 дка. Собствениците на двете групи имоти са различни, първите са притежавани от Д. Б. през 1949 г., вторите са придобити от С. Б. през 1957 г.
Основателен е доводът, че въззивният съд е направил необоснован извод от представената скица № 3168 /02.09.1996 г. (л.89, л.128 и др.) по решение на ПК съгласно чл.18,б.ж. Скицата е издадена от ЕТ, който е извършил заснемането, за процесния парцел **** 6 с площ 0.810 дка в местността „С”, собственост на наследниците на Д. П. Б. , с посочени граници, между които път, гора, парцел **** 7, за който е написано ръкописно, че е на И. К. Ц. , който също е нанесен, след ръкописния текст има подпис, за който се твърди, че е на ищеца К. Ц. Процесуалният представител на К. Ц. заявява пред съда, че тази скица е издадена и подписана, за да се удостоверят реалните граници на имота (л.99), но оспорва подписа и твърди, че не е на нейния доверител и иска допускане на графологическа експертиза за проверка на автентичността. В откритото производство за оспорване на автентичността, е доказано с прието заключение на графологическа експертиза (л.126), че подписът е на К. И. Ц. Заключението е компетентно изготвено и съдът го кредитира.
Представена е и молба от К. Ц. до председателя на ПК, гр. А..90, л.131, л.144) с вх. № от 24.03.1997 г., в която той заявява, че притежава наследствена ливада от своя баща И. Ц. в масив 224, парцел ****, м. „С”, заявена с площ 1.5 дка, от която освен площта на парцела от 887 кв.м. в парцела (7), притежава още (имот) през пътя с граници С. Д. П. Пред съда по реда на чл.114 ГПК (от 1952 г.) Кръстю Ц. не оспорва, че е написал саморъчно и подписал декларацията, но твърди, че е бил подведен от ЕТ М. П. , изготвил обсъдената по-горе скица (л.99,стр.2), че има имот от другата страна на пътя..
При съвкупната преценката на скицата и молбата настоящият съд приема, че К. Ц. е изявил воля пред поземлена комисия, че процесният имот № 2* принадлежи на ответниците, тъй като е принадлежал на техен наследодател и че е основателен доводът на жалбоподателя, че ищецът К се е съгласил преди да заведе делото с границите между имоти с номера 224006 и 224007.
Основателен е и доводът, че въззивният съд неправилно е отменил нотариален акт – решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ няма установително действие по отношение на правото на собственост понастоящем върху конкретни имоти по действащата в момента карта на възстановената собственост.
От всичко изложено дотук следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест при оспорването на иска, не е провел пълно и главно (несъмнено) доказване на твърденията си за това какви са били границите на имота на неговия наследодател, съответно, че реална част с точно определени граници попада в имота, чието право на собственост е възстановено на ответниците върху имот № 224006.
От своя страна ответниците са провели насрещно доказване за това, че част от имота на наследодателя на ищеца е отнет от прокарания път, както и за това, че ищецът е твърдял неизгодното за него обстоятелство, че друга част от имота му остава от другата страна на пътя, т.е., че тези части се намират извън процесния имот (възстановен на ответниците). С това ответниците са разколебали допълнително доказването на ищеца.
От това следва, че искът е неоснователен, без да е необходимо да се изследват останалите събрани доказателства.
При тези изводи следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно за сумата 615 лева, платена за държавна такса и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, а на ответниците не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.12.2007 г. по гр.д. № 194 /2007 г. на Ловешки окръжен съд, на което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение от 23.06.2008 г. на същия съд. Вместо това постановява:
Отхвърля иска на И. К. Ц., правоприемник на починалия в хода на производството К. И. Ц. , срещу Д. С. Б., правоприемник на починалия в хода на производството С. Д. Б. , и срещу П. Д. Б., И. П. Д., Р. П. К. и Д. Г. Д. с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на наследниците на Д. П. Б. от гр. А., че към момента на образуване на ТКЗС И. К. Ц. от гр. А., е бил собственик на ливада в местността „С”, в землището на гр. А., с площ 1.5 дка, част от която попада в имот № 2* по КВС на гр. А., чието право на собственост е възстановено в полза на наследниците на Д. П. Б. от гр. А..
Осъжда И. К. Ц. с ЕГН **********, от гр. А., ул. Павли В. ” № 1, да заплати на Д. С. Б. с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Х”,, бл.24, вх. А, ап.23, сумата 615 лева – разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.