3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
С., 17.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3029/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. К. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. К.-Н., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК ІІ възз. с-в, № 87 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 125/2013г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд, № 992 от 30.11.2012г. по гр.д. № 2473/2012г., с което са отхвърлени предявените от И. Б. К. срещу Регионална дирекция по горите [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 74 КТ.
Ответникът по касация Регионална дирекция по горите [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от И. Б. К. срещу Регионална дирекция по горите [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 74 КТ по съображения, че допълнителното споразумение по чл. 119 КТ с уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ, е за длъжност, която е различна от изпълняваната до този момент от ищеца. Според закона за горите /отм./ горските стражари са служители на Регионалната дирекция по горите /Р./ и длъжностните им функции са очертани в чл. 34 и сл. ЗГ /отм./, възпроизведени в длъжностната характеристика. Според сега действащия закон за горите – чл. 198, непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се извършва от горски инспектори – служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Освен това се създават държавни предприятия, чиито териториални поделения са Д. и Д., чийто предмет на дейност е очертан в чл. 165 ЗГ. Съпоставени, дейностите, които е осъществявала „подвижна горска стража” по отменения ЗГ с тези на главния специалист-горски инспектор по новия ЗГ, налагат извода, че при дейностите на „подвижна горска стража” се акцентира основно на опазването и охраната на горите и земите от горския фонд, докато функциите на горския инспектор са единствено и само контролни. С приемането на новия закон за горите е постигнато преструктуриране на сектора и обособяване от една страна на държавна горска администрация с контролни функции в лицето на И., а от друга страна създаване на държавни горски предприятия, които осъществяват стопанската дейност в отрасъла, включително и дейността по опазване на горите. Въз основа на изложеното е приел, че длъжността „главен специалист – горски инспектор” е нова длъжност, с нови по значение, характер и естество трудови функции, които са единствено контролни и нямат нищо общо с функциите по охрана и опазване на горски територии, изпълнявани от горския стражар. Поради това липсва пречка по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ за сключване на допълнително споразумение за новата длъжност с изпитателен срок.
К. И. Б. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите:
1. Налице ли е съществено изменение на трудовата функция на длъжността „горски стражар” по чл. 34 ЗГ /отм./ и „главен специалист-горски инспектор” по чл. 198 ЗГ? Премахването на част от функциите /охранителните/ на длъжността „горски стражар” и запазването на останалите /контролни/ функции в длъжността „главен специалист-горски инспектор” води ли до съществено изменение на трудовите функции? Според касатора материалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Необходимо ли е изрично писмено волеизявление от страна на работника/служителя, което да предхожда по време сключването на споразумение по чл. 119 КТ, изразяващо желанието му безсрочният трудов договор да се превърне в срочен трудов договор за определено време? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 284/2011г. ІІІ г.о. ВКС, което прилага.
3. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, ако производството е разгледано по различен ред в първата инстанция /общия исков ред/ и във въззивната инстанция /бързо производство/? Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид неговото значение за правилното развитие на съдопроизводството и липсата на съдебна практика.
ВКС намира, че последните два въпроса не са от значение за решаването на делото. Приложената съдебна практика по втория въпрос касае срочен трудов договор /чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ/, а не трудов договор със срок за изпитване. Разликата между двата вида договори е съществена както с оглед предпоставките за сключването им, така и при прекратяването им. Третият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като независимо от начина на обявяване на решението, касационната жалба е подадена в срок.
Първият от поставените въпроси, за съотношението между обема и характера на трудовите функции на длъжностите „горски стражар” и „главен специалист-горски инспектор” с оглед тяхната идентичност, сходство или различие, при изменение на трудовото правоотношение относно длъжността с включване на клауза за срок за изпитване, е от значение за решаването на делото, тъй като отговорът му е обусловил извода на съда за неоснователност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Същевременно въпросът е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 70 и 71 КТ и за развитието на правото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК ІІ възз. с-в, № 87 от 25.02.2013г. по в.гр.д. № 125/2013г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: