Решение №102 от 42559 по търг. дело №172/172 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

Р Е Ш Е Н И Е

№102

София.08.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 172/2016 година

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, молба за отмяна на влязло в сила решение № 132 от 26.01.2015 г. по т.д. № 2982/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав, с което дружеството молител, като правоприемник на [фирма], е осъдено да заплати на: М. Б. Х.-В., Х. В. В. и К. В. В., като наследници на съдружника В. Т. В., на основание чл.125, ал.3 ТЗ, общо сумата 26250 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, 14 328.58 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2007 г. до подаване на исковата молба и разноски по делото.
Молителят твърди, че призовките и съобщенията по делото са изпращани на посочения адрес, а отбелязването от страна на връчителя, че в намиращата се на адреса 17-етажна офис сграда няма офис на [фирма] са верни, но непълни, тъй като на този административен адрес има още една сграда – Спортен комплекс/зад 17-етажната сграда/, включващ бизнес-клуб, в който е адресът на управление на дружеството. Поддържа се, че връчителят не е изпълнил изцяло задължението си да намери и посети адреса на търговеца, което е довело до нарушаване на процедурата по призоваване, а в резултат на това дружеството е било лишено от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представлявано.
Ответниците по молбата за отмяна – Х. В. В. и К. В. В., чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат, считат искането за отмяна за неоснователно. Съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в публичното съдебно заседание.
Ответницата по молбата М. Б. Х. – В., чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат, е застъпила подробно мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираното основание за отмяна и доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Видно от приложеното по т.д. № 2982/2012 г. на Софийски градски съд съобщение до дружеството – ответник по предявените искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е, че препис от исковата молба, с приложенията, е изпратен на посочения и вписан в Търговския регистър адрес – [населено място], [улица]. След връщане в цялост на това съобщение, с отбелязване от връчителя, че на адреса се намира сграда от 17 етажа, чиито помещения се отдават под наем за офиси, но фирма [фирма] няма офис на адреса /по сведения от охраната на сградата и от счетоводството/ съдът е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, включително и за последващите съдебни заседания по делото, както и по отношение на постановеното по делото решение.
В молбата за отмяна не се оспорва, че адресът, на който е изпратен препис от исковата молба, съвпада с последния посочен в регистъра адрес. За доказване на твърденията, че на този административен адрес се намира и друга сграда – спортен комплекс, включващ сгради и съоръжения, с молбата за отмяна са представени копия от нот.актове: № 83, том І, рег. № 2354, дело № 79/2007 г. и № 17, том І, дело № 14/2004 г. След извършена констатация от настоящия съдебен състав в постановеното определение № 44/08.02.2016 г. за недостатъци при администриране на молбата за отмяна, вкл. и за липса на описаното като приложение удостоверение от Район „Студентски град” за административен адрес, по делото е представено писмо от Г. София от 24.06.2015 г. относно определяне на адрес за сграда за обществено хранене, отразена с идентификатор 68134.1605.4994.1 в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изп.директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, като е определен следния адрес: [улица]. Този адрес е посочен и в допълнително постъпилите по настоящото дело молби, подадени от [фирма], с твърдение, че новият адрес за пръв път се съобщава на дружеството именно с това писмо, но цитираната в писмото заповед се отнася до изготвянето на кадастралната карта, а не до определяне на административен адрес.
При тези данни, не може да се приеме, че e налице основанието по чл.303, т.5, предл. първо от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд.
При призоваването на ответника – молител не е допуснато нарушаване, от страна на съда, на процесуални правила на ГПК, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото. По делото е удостоверен по надлежен начин, с обвързваща доказателствена сила фактът, че към момента на връчване на съобщението, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, дружеството не се е намирало на отразения в регистъра адрес. Твърденията на молителя за непълнота в удостоверените от длъжностното лице данни във върнатото в цялост съобщение, не сочат на извод за допуснато от връчителя неизпълнение на вменени му задължения, което да не е отчетено от съда при прилагане на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК. След като посетеният от връчителя административен адрес, вписан в изпратеното от съда съобщение, е верен и съвпада с последния вписан адрес на търговеца, то правилно съдът е счел, че са налице предпоставките за прилагане на чл.50, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че този адрес е непълен, не би могло да се вмени във вина на съда, съответно на връчителя при удостоверяване на причините, довели до невръчване на съобщението до дружеството.
Допълнително представеното от молителя писмо от 24.06.2015 г. /дори и да се приеме, че то е именно липсващото приложение към молбата за отмяна/ сочи на извод, че адресът на сградата, собственост на дружеството, е променен още през м.юли 2012 г., като е определен адрес [улица]. Твърдяното от страна на молителя незнание за такава промяна и съответно непредприемането на действия по вписване на точния адрес в ТР, не би могло да обоснове поддържаното основание за извънинстанционен контрол по реда на чл.303, ал.1, т.5, предл. първо от ГПК.
Доводите в молбата, че по делото липсват данни да е предприето връчване при условията на чл.50, ал.4 ГПК – чрез залепване на съобщение по реда на чл.47, ал.1 ГПК, са ирелевантни, тъй като този начин на фингирано връчване е неприложим в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], молба за отмяна на влязло в сила решение № 132 от 26.01.2015 г. по т.д. № 2982/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар