3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
С. 07.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2427/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. А. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 2211 от 02.12.2013г. по в.гр.д. № 2339/2013г., с което е потвърдено решение № 821 от 07.02.2013г. по гр.д. № 7520/2012г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от К. М. Б. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 900 лв.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от К. М. Б. против [фирма] иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 900 лв. по съображения, че макар и да е доказано предаването на исковата сума на дружеството, не е установено, че между страните е сключен договор за заем. С определение от 13.08.2013г., въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя К. М. Б. да бъде допусната като свидетел П. К. за установяване на основанието за предаване на сумата, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2, т. 1 и 3 ГПК, независимо от това, че искане за разпит на свидетел е било направено своевременно пред първоинстанционният съд, но е оставено без уважение. Приел е, че ищецът е следвало повторно да поиска допускане на свидетеля в с.з. на 25.01.2013г., когато първоинстанционният съд му е указал, че не сочи доказателства за сключване на договор за заем и за реалното предаване на сумата.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, един от които е процесуалноправният въпрос „недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК”. За установяване на противоречива съдебна практика относно допустимостта на свидетелски показания прилага решение № 524/28.12.2011г. ІV г.о. ВКС и решение № 41/30.07.2013г. ІV г.о. ВКС, с които е прието, че при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
ВКС намира, че не е налице противоречие на въззивното решение на представената съдебна практика, тъй като въззивният съд е оставил доказателственото искане без уважение не поради недопустимост на свидетелски показания, а поради несвоевременно заявяване на искането. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и за развитието на правото следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос предвид становището на въззивния съд, че доказателственото искане е преклудирано поради незаявяването му повторно след указанията на съда преди приключване на съдебното дирене.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 618 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 2211 от 02.12.2013г. по в.гр.д. № 2339/2013г.
Указва на К. М. Б. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 618 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: