О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
Гр.С., 09.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3895 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.79/24.03.2014г. по т.д.№.17/14г. на АС Велико Търново.
Ответната страна М. З. П. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение на Великотърновски окръжен съд №.161/7.11.13г. по т.д.№.407/13г. – с което е прието за установено по отношение на М. П. по предявения иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 вр. с чл.124 ГПК, че същата дължи на [фирма] 372лв. във връзка с издадена заповед за изпълнение №.3040/21.12.12г. по ч.г.д.№.5016/12г. на В., ведно със законната лихва считано от 20.12.12г., като искът е отхвърлен за разликата до 63430,94лв. За да достигне до този извод, съдът е приел, че наследодателят на ответницата – неин баща, е сключил договор за кредит за текущо потребление с [фирма], който не е бил изплатен, че ответницата, непълнолетна към момента на откриване на наследството, го е приела по опис на основание чл.61 ал.2 ЗН, че това приемане е пречка по- нататък във времето, след навършване на пълнолетие, наследникът да приеме наследството направо /изрично или мълчаливо/, че предвид горното извършеното от ответницата след навършване на пълнолетие разпореждане с наследствен недвижим имот, невключен в описа, е нищожно, че при това положение тя следва да отговаря ограничено до размера на полученото наследство – т.е. до сумата 372лв.- за която искът е основателен, а за разликата над нея той трябва да се отхвърли.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи по предмета на спора /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №.187/20.04.2011г. по г.д.№.1780/2011г. на ВКС, І ГО, ГК, и реш.№.789/27.10.09г. по г.д.№.1855/08г. на ВКС, ІІ ГО, ГК, по въпроса „Пречка ли е законен наследник, който е приел наследството по опис, реализирано във връзка със защитата на чл.61 ЗН спрямо недееспособни, да приеме, по изричен или мълчалив начин, останалото извън описа наследство след настъпване на възраст за пълнолетие?”. Сочи се и, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съгласно цитираното от касатора решение №.187/20.04.2011г. по г.д.№.1780/2011г. на ВКС, І ГО, ГК, приемането под опис има защитна функция – да се отдели наследственото имущество, за да се ограничи само до неговия размер отговорността на наследниците за задължения на наследодателя – арг. от чл.60 ал.2 ЗН; недееспособните са защитени от закона – който въвежда изискването те да приемат наследството само под опис; след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл.49 ал.1 и 2 ЗН, така и по реда на чл.51 ал.1 ЗН. Приетото от въззивния съд по изведения материалноправен въпрос от значение за изхода на спора е в отклонение от цитираната по-горе задължителна практика /второто сочено решение на ВКС е постановено по реда на ГПК/отм./ и е ирелевантно за фактическия състав на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Изложеното обосновава допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съответно липса на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК – доколкото по поставения въпрос вече е налице задължителна практика, която уеднаквява евентуална противоречива такава на съдилищата /т.3 от ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ и спомага за точното приложение на закона.
Предвид горното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъда допуснато по изведения от жалбоподателя въпрос. На същия трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 1261,18лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.79/24.03.2014г. на т.д.№.17/14г. на АС Велико Търново.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 1261,18лв и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: