Решение №104 от 42878 по търг. дело №2064/2064 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

Р Е Ш Е Н И Е

№104

София, 23.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2064/2016 година

Производството е по чл.47, т.2 и т.3 от ЗМТА /в редакция преди изменението на ЗМТА – ДВ бр.8/2017 г./. Образувано е по съвместна искова молба на Методи И. Я. и Георги С. С. за отмяна на решение от 15.07.2016 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., постановено по арб.дело № 6634/2016 г.
Ищците поддържат, че в Общите условия към договор за потребителски кредит от 20.03.2014 г. не се съдържа арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА, а цитираните в арбитражното решение Общи условия са с различно съдържание от тези към договора. Отделно от това се твърди, че липсва уговорка за институционален арбитраж, а клауза за арбитраж „ад хок” не може да породи действие поради липса на формирано съгласие за лица, които ще арбитрират спора. Поддържат се и евентуални доводи за нищожност на арбитражната клауза като неравноправна по см. на чл.143 и чл.146 З., тъй като не е уговорена индивидуално, а предварително изготвена от кредитната институция, без възможност насрещната страна по договора да повлияе върху съдържанието й и създава неравноправие между правата и задълженията на търговеца и на потребителите. Твърди се още, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред поради едностранно дописване на клаузи от страна на кредитодателя, при използване на неравноправната позиция и неосведоменост на кредитополучателите и разглеждане на спора от неизбран/непосочен арбитър. По съображения в исковата молба и в постъпило по делото писмено становище, се претендира уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски.
Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, счита исковете за неоснователни. Подробни съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор, поддържани в публично съдебно заседание на 26.04.2017 г.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Исковете за отмяна на арбитражното решение са предявени от надлежни страни, при спазване на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което са процесуално допустими. Тази констатация е извършена и в производството по размяна на книжата, преди насрочване на делото за публично съдебно заседание.
Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр.8/2017 г. е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по см. на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК производствата по неарбитруеми спорове се прекратяват. С §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47, като е създадена нова ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни.
Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002 г., което е в смисъл, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния съд – Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий – при постановено арбитражно решение и това е висящо производство, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Първата от тези разпоредби изключва от компетентността на арбитража потребителските спорове, а втората разпоредба обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор, с участие на потребител. Във втория стадий на защита в рамките на арбитражния процес, Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, ако с него се разрешава неарбитруем – потребителски спор, без да разглежда по същество твърдяните в исковата молба основания за отмяна на решението.
Допълнителен аргумент за правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да се изведе и от новата ал.5 на чл.405 ГПК/ ДВ бр.8/2017 г./, съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405, ал.5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА. По силата на посочената процесуалноправна норма преценката за валидността на арбитражното решение е възложена на компетентния за издаване на изпълнителен лист окръжен съд. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на арбитражното решение е в рамките на правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исково производство за отмяна на арбитражно решение, т.е. производство, което не е приключило към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.8/2017 г./ и по което не е постановено решение.
С постановеното на 15.07.2016 г. решение по арб.дело № 6634/2016 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищците суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 20.03.2014 г., в качеството им на солидарни длъжници. Ищците имат качество на потребители по см. на §13, т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 553.08 лв., съответстващи на внесената държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 15.07.2016 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., постановено по арб.дело № 6634/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Методи И. Я. с ЕГН [ЕГН] и на Георги С. С. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община] сумата 553.08 /петстотин петдесет и три лева и осем стотинки/ лева – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар